Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
гр.София, 24 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 494/2008 година
Главният прокурор е поискал на 24 юли 2008 год. по реда на възобновяване на наказателните дела (гл. ХХХІІІ) от Наказателно-процесуалния кодекс отмяна на определението на Девненския районен съд, с което е определено общо наказание на осъдения Е. Б. И..
Оспореното определение се съдържа в протокола на съдебното заседание от 8 април 2008 год. по частно наказателно дело № 121/2008 год. и с него са групирани две наказания пробация, наложени на И. по две отделни дела – наказателни от общ характер дела №№ 293/2007 год. и 23/2008 год. на ДРС. Пробацията по едното от делата включва мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, и двете мерки за по 1 година и 2 месеца, а освен тях е наложено и лишаване от право да се управлява МПС за същия срок. Пробацията по другото дело (23/2008 год.) включва освен посочените две задължителни мерки, но за срок от по 6 месеца, още и „безвъзмезден труд в полза на обществото в продължение на 100 часа за 1 година”; наложено е и лишаване от правоуправление, но за 10 месеца. Наказанията по двете дела са групирани по правилата за съвкупностите (чл.25 във връзка с 23 от Наказателния кодекс), и общото наказание на осъдения е определено в размер на пробацията, която включва задължителните мерки с по-малка продължителност (6 м.), но заедно с мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 ч. за 1 г.”.; освен това към общото наказание пробация е присъединено лишаването от правоуправление на МПС за по-дълъг (1 год. и 2 м.) срок. Определението е влязло в сила без оспорване от осъдения или прокурора.
Главният прокурор оспорва сега така приложените правила за определяне на наказанието за съвкупност от престъпления; смята че общото наказание трябва да включва двете задължителни мерки в по-високия им размер (1 год. и 2 м.) по едното от делата, както и третата, избираема мярка „безвъзмезден труд…”, наложена по другото дело; иска ново разглеждане на делото в районния съд, за да бъде определена такава по размер пробация.
Искането за възобновяване на делото се поддържа и в съдебното заседание на тази инстанция, а становището на защитника на осъдения не е категорично за или против искането на главния прокурор.
Върховният касационен съд намери за основателно искането на главния прокурор, макар и не по изложените в него съображения.
І. Районният съд наистина незаконосъобразно е смекчил санкцията, определена по правилата за съвкупности от престъпления. По-тежкото наказание пробация е наложено по нохд № 293/2007 год., а не по нохд № 23/2008 год.
Проблемът за сравнителната тежест при наказания пробация не стои, когато включените в тях пробационни мерки се различават по вид или размер, така че по-тежките по вид са повече или с по-голяма продължителност от по-леките (в теорията и съдебната практика е безспорно, че изброяването на пробационните мерки в чл.42а, ал.2 НК е от по-леки към по-тежки, обратно на изброяването на видовете наказания в чл.37, ал.1 НК).
Проблемът кое конкретно наложено наказание пробация е по-тежко от друго, може да възникне в останалите случаи, какъвто е и сегашният: различните пробационни мерки са в съчетание, при което по-леките по размер са наложени заедно с по-тежка от тях по вид мярка.
Според ВКС проблем като посочения може да бъде разрешен, ако различните пробационни мерки бъдат сведени към една и съща величина, с оглед на която вече да се извърши сравняването на пробацията като цяло, включващо тези мерки. Възможността за такова свеждане (приравняване) на различните пробационни мерки се съдържа в чл.25, ал.3 НК, където наказанието пробация – независимо от включените в него мерки – е приравнено към наказанието лишаване от свобода: 2 дни пробация са изравнени с 1 ден лишаване от свобода. Доколкото пък пробационната мярка „безвъзмезден труд…” се определя не в дни, а в часове, специално за нея е възможно допълнително приравняване въз основа на чл.43, ал.2 НК: 1 ден към 1 час.
С други думи, всяко наказание пробация, определено в дни(месеци и години), може да бъде сравнено по тежест с друго, ако преди това се извърши свеждане на включените в него мерки до лишаване от свобода. На приравняване подлежи всяка една от мерките, в отделно наложените пробации, тъй като всички те се изтърпяват (арг. от чл.219, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията).
Съобразно с предложените дотук правила се вижда, че пробацията по нохд № 293/2007 год. може да бъде сведена общо до 1 година и 2 месеца лишаване от свобода (1 г. и 2 м. + 1 г. и 2 м.), а
2
пробацията по нохд № 23/2008 год. до 6 месеца и 50 дни лишаване от свобода (6 м + 6 м + 100 ч. = 100 д.). Що се отнася до получилото
2 2
се различие в самото лишаване от свобода – размерът му да е веднъж в години и месеци, а друг път – в месеци и дни, окончателното сравняване може да се съобрази и с чл.104 ЗИН, според който 30 дни от това наказание се смятат за 1 месец, т.е. 6 м. и 50 дни се равняват на 7 месеца и 20 дни.
Предвид на всичко изложено, изводът на районния съд, че „Именно налагането на тази пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа за една година” прави наказанието по нохд № 23/2008 год. по-тежкото наказание, въпреки по-ниския срок на двете задължителни мерки…”, е извод не само незаконосъобразен, но и голословен.
ІІ. Не почива върху закона и становището на главния прокурор, че „В общото наказание пробация следва да се включат всички, предвидени по делата пробационни мерки, и по-големите по размер, когато са от един и същи вид”. Законът не предвижда присъединяване към най-тежкото наказание, определено за съвкупността от престъпления, както на пробацията като цяло, така и на включените в нея мерки.редбата (чл.23, ал.2 и 3 НК) е изрична и не може да бъде прилагана по аналогия за утежняване на санкцията (арг. от чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове).
ІІІ. Ръководен от обсъденото в р.І и с оглед приложимите разпоредби от глава ХХХІІІ от НПК – специално чл.421, ал.1; 422, ал.1, т.5 във вр. с 348, ал.1, т.1 и 425, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определението на Девненския районен съд за групиране на наказанията, наложени на подсъдимия Е. Б. И., отразено в протокола на съдебното заседание от 8 април 2008 год. по чнд № 121/2008 год. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в този съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: