Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
град София, 24.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2320 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. М. М. срещу решение № 148/ 31.05.2011 г. по внохд № 141/11 г. на Великотърновския апелативен съд. Правят се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на авторството на деянието, довели до неправилно приложение на материалния закон. Отправя се искане подсъдимият да бъде оправдан.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението установи следното:
Великотърновския апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 12/ 23.02.2011 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият И. М. е признат за виновен в това, че на 20.03.2010 г., при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с подсъдимите А. М., А. М., В. Б. и Н. М. отнел чужди движими вещи на стойност 57.53 лв. от владението на М. П. като употребил за това сила и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 29 ал.1 б.А и Б от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието девет месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 393/2008 г. на РС – Червен бряг.
Оплакването за допуснати процесуални нарушения е мотивирано с довода, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като се крепи единствено на непоследователните и противоречиви показания на пострадалия и на негоден протокол за разпознаване. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно.
Великотърновският апелативен съд е извършил цялостна проверка и собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства, оценил ги е обективно и изхождайки от тяхното действително съдържание е мотивирал становище, че фактическата обстановка е правилно изяснена от окръжния съд. За да възприеме изводите относно авторството на касатора, съдът внимателно е анализирал обясненията на всички подсъдими и е установил значителни вътрешни противоречия и несъответствия в техните твърдения от една страна, а от друга- противоречие с показанията на пострадалия и на останалите свидетели, както и с обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието. Великотърновският апелативен съд е изложил убедителни съображения защо не кредитира с доверие обясненията на подсъдимите относно неучастието на И. М. в деянието, които този съд възприема изцяло. Опровергани от останалите доказателства са твърденията им, отнасящи се до механизма на осъществяване на грабежа и последващите им действия, поради което съдът е отказал да ги възприеме като достоверни и в частта им, относно алибито на И. М.. Налице е и противоречие между обясненията на касатора и братята му и показанията на св. П. по отношение на обстоятелството от кого е купил откраднатите ж.п. релси.
Лишено от фактическо основание е и възражението, че показанията на пострадалия са противоречиви и непоследователни. Анализът на същите показва точно обратното. Свидетелят убедително и последователно сочи броя на нападналите го лица, начинът на проникването им в ремонтното хале на локомотивното депо и действията, извършени от всеки един от тях, като включително описва и поведението на И. М.. Очертаният от пострадалия механизъм на престъплението е подкрепен и от отразеното в огледния протокол, както и косвено от показанията на останалите свидетели, служители на полицията. Пострадалият от първия възможен момент е твърдял, че познава и петимата извършители, но не знае имената им, а в съдебно заседание посочва касатора като един от тях и описва извършените от него действия. Затова Върховният касационен съд също счита, че допуснатото нарушение при оформяне на протокола за разпознаване по време на досъдебното производство не може да се отрази на достоверността на показанията на пострадалия и на изводите на съда относно авторството на подс. И. М.. Вътрешното съдийско убеждение относно участието му в престъплението е изградено след пълна и обективна оценка на доказателствата, а не почива на предположения. Материалният закон е приложен правилно, тъй като фактите по престъпната дейност на касатора сочат, че той е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението, за което е осъден. Липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане, както и за оправдаване на подсъдимия И. М..
Върховният касационен съд счита, че е допуснато друго нарушение на материалния закон, непосочено от подсъдимия и неговия защитник в касационната жалба, по което се счита длъжен да се произнесе, предвид на конституционно си задължение да следи за еднаквото приложение на закона. Видно е от данните за съдебното минало на М., че той е осъждан многократно за престъпления против собствеността, включително за такива, извършени при условията на опасен рецидив. За този съд е необяснимо обстоятелството, че с последната от множеството присъди /тази по нохд № 393/2008 г. на РС Червен бряг е наложено наказание с приложение на чл.66 от НК, но действително, в рамките на определения изпитателен срок е осъществено престъплението, предмет на настоящото производство. Първоинстанционният съд, а след това и въззивният са приложили разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, без да съобразят, че деянието по нохд № 393/2008 г. е извършено на 01.07.1998 г. и би следвало първо да се прецени дали то не е в съвкупност по чл.25 вр. чл.23 от НК с деянията по първите осъждания на М. / по нохд №85/99 г. и нохд № 128/99 г./ Такава преценка е наложителна, защото при положителен отговор наказанието от 9 месеца лишаване от свобода ще влезе в съвкупността и ще бъде погълнато от по-тежките наказания по тези присъди, а няма да се търпи отделно с привеждането му в изпълнение по чл.68 ал.1 от НК. Затова, настоящият касационен състав счита, че в тази част присъдата следва да бъде отменена, тъй като е постановена без да са изяснени съществени обстоятелства, които са от значение за правилното приложение на закона. Няма пречка въпросът за групиране на наказанията, евентуално за приложението на чл.68 ал.1 от НК да бъде решен в производство по чл.306 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 148/ 31.05.2011 г. по внохд № 141/2011 г. на Великотърновския апелативен в частта, с която на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието девет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И. М. М. по нохд № 393/2008 г. по описа на РС – Червен бряг.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: