Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
София, 29.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
СВЕТЛА ЦАЧЕВА
при секретар Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 1240/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм/ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение № 6* г. по гр.д. № 1425/2005 г. на Д. районен съд, оставено в сила с решение № 321 от 17.10.2007 г. по гр.д. № 356/ 2007 г. на Д. окръжен съд в производство по чл.32, ал.2 ЗС е определен начина на ползване на дворно място в гр. Д., между съсобствениците на имота Б, Р. и Д. К. и П. П.
Решението на въззивния съд е обжалвано от Р. и Д. К. , които поддържат, че същото е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено установеното между страните фактическо разпределение на ползването. Обжалват решението и в частта за разноските.
Жалба само относно разноските е подал и Б. К. , който претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
За да се произнесе по жалбите настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорният имот е дворно място от 524 кв. м., представляващо УПИ ХІ- 6532 в кв. 60 по плана на гр. Д., от който съобразно представените нотариални актове Б. К. притежава 128 кв.м., Р. и Д. К. – 147 кв.м., а П. П. 275 кв.м., като освен това страните имат и отделни жилищни и други сгради, които не са предмет на разпределение. От представената скица на имота и заключението на техническата експертиза е установено какво е разположението на сградите и достъпа до частта на всеки един от съсобствениците, които обстоятелства, наред с данните за обема на притежаваните права, са определящи при извършване на разпределението. Обособени са три части за ползване, като за частта на Б. К. , която е в дъното на двора е предвиден и проход между частите на другите съсобственици. Отделните части са съобразени максимално с правата на страните и разположението на сградите, като в основата си съвпадат с фактическото ползване, което страните са установили.
Касаторите Р. и Д. К. запазват ползването както е било досега по площ и граници. Възраженията им са за частта, определена за ползване на Б. К. , който изобщо не живеел в имота. Оспорват правата и на П. П. , който не бил собственик на терена, а притежавал само право на строеж върху държавно / общинско/ дворно място.
И двете оплаквания са неоснователни, тъй като нямат отношение към правото на страните да ползват части от дворното място. Без значение е за делото, че някой от съсобствениците до този момент не е живял в имота. Съгласно чл. 31 ЗС всеки от съсобствениците има право да ползва реално имота съобразно частта, която притежава, като не пречи и на другите съсобственици за същото. Ползването може да се осъществява лично или чрез другиго. Ответникът П. П. , който е собственик на сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място също има право да ползва част от последното във връзка с обслужването на сградата и за осъществяване на достъп до нея. Това е уредено както в чл.15, ал.3 ЗС, чл.130, ал.4 ЗТСУ и чл.105 от НДИ/ / отменени, но в сила към момента на учредяване и реализиране правото на строеж/, а така се приема по подразбиране и при действието на ЗУТ. Съгласно утвърдената съдебна практика в производството по чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на дворното място следва да участва и носителят на ограниченото вещно право на строеж, поради което ответникът П. П. правилно е включен като страна по делото и получава за ползване част от дворното място. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като възприетият от съда начин на разпределяне е и целесъобразен, най- близко до правата на страните и е съобразен с начина на застрояване на имота. По тези съображения следва да се приеме, че по отношение начина на разпределяне ползването на дворното място не са налице касационни основания за отмяна на решението.
Решението на въззивния съд е правилно и в частта за разноските. На Б. К. такива правилно не са присъдени, тъй като се дължат само действително направените разноски, а от представения от него договор за правна помощ с адвокат А е видно, че договореното възнаграждение от 120 лв. не е внесено.
Р. и Д. К. са обжалвали пред въззивния съд осъждането им от районния съд да заплатят на Б. К. разноските за това производство в размер на 237 лв. Въззивният съд е оставил в сила решението и в тази част, което е правилно и не следва да се променя от касационната инстанция. Основателно е посочено, че след като с ответниците- съсобственици не е постигнато споразумение за ползването на дворното място, те следва да понесат отговорността за съдебните разноски по правилото на чл.64, ал.1 ГПК / отм./, както и че не може да намери приложение разпоредбата на чл.293а ГПК за разпределяне отговорността за разноски съобразно квотите на страните в съсобствеността, тъй като тя се отнася само за делбеното производство. По изложените съображения и в тази част решението на въззивния съд следва да се остави в сила и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 321 от 17.10.2007 г., постановено по гр.д. № 356/ 2007 г. по описа на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: