1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр.София, 29.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1480/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 24 от 30.01.2019 г. по гр.д.№ 684/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Козлодуйски районен съд по гр.д.№ 1163/ 2018 г. и по този начин по предявените от И. А. Р. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е отменено уволнението, извършено със заповед № НК-5/ 05.06.2018 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „манипулант” и ответникът е осъден да му заплати 7 736,82 лв обезщетение за оставане без работа за период 05.06. – 05.12.2018 г. и разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: материалноправен въпрос приложима ли е разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ, когато от работника са изискани обяснения за извършено дисциплинарно нарушение, той писмено е отказал да даде такива и незабавно след това му е връчена от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно наказание; необходимо ли е работодателят да открие специална процедура за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на наказание за него и да уведоми работника за това преди да пристъпи към искане на обяснения; необходимо ли е работодателят да предостави на работника срок за даване на обяснения във връзка с извършено дисциплинарно нарушение, ако от поведението на работника може да се направи еднозначен извод, че не възнамерява да дава такива. Във връзка с първия въпрос поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, а останалите счита, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна И. Р. оспорва жалбата. Според него касаторът не е конкретизирал релевантен за делото правен въпрос, не е представил практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи и не е обосновал твърденията си за „очевидна неправилност” (такава, според ищеца, не може да бъде изведена от текста на самото решение, а друга проверка в производството по чл.288 ГПК е недопустимо да се прави). Евентуално излага доводи за правилност на обжалваното въззивно решение.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество от 01.10.2013 г., заемал е длъжността „манипулант”. На 04.06.2018 била проведена специализирана полицейска операция от служители на РПУ – Козлодуй и при извършване на полицейска проверка в частен дом, обитаван от ответника И. Р. били намерени 1 брой полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество с твърда форма и тегло около 11 гр., 1 брой полиетиленов плик обвит с хартиено тиксо и съдържащ бяло прахообразно вещество с твърда форма с тегло около 8 гр., 1 брой картонена кутия, съдържаща 16 броя розови на цвят таблетки с триъгълна форма с тегло около 3 [населено място] извършен полеви наркотест намерените субстанции реагирали на канабис и хероин. След като представляващият „АЕЦ Козлодуй” ЕАД бил уведомен за случая, той издал две заповеди. С първата от тях изискал от ищеца обяснения открили ли са полицаи в дома му субстанции, които реагират при наркотест на канабис и хероин, а с втората направил изявление за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Двете заповеди били предадени на служителя Д. Д., който в присъствието на двама други служители на „АЕЦ Козлодуй” връчил на И. Р. заповедта, с която работодателят му искал обяснения. Работникът отказал да даде обяснения, след което му била връчена заповедта за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е проведена незаконосъобразно. Посочил, че след като установи нарушението и нарушителя, работодателят е длъжен най-напред да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Това задължение ответникът по делото е изпълнил само формално, защото обясненията не са изискани в рамките на открито дисциплинарно производство; защото предварително е била изготвена заповед за налагане на дисциплинарно наказание и тя е връчена без на работника да бъде предоставен срок за даване на обяснения, непосредствено след връчване на заповедта за искане на обяснения. При тези обстоятелства съдът намерил за приложима разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ и признал уволнението за незаконно, без да разглежда спора по същество. Съответно намерил за основателни акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение и ги уважил.
С оглед тези мотиви на въззивния съд материалноправният въпрос „Необходимо ли е работодателят да открие специална процедура за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на наказание за него и да уведоми работника за това преди да пристъпи към искане на обяснения по чл.193 КТ” обуславя обжалваното решение. Съдът е намерил уволнението за незаконосъобразно поради това, че от наказания работник не са поискани обяснения в рамките на открито дисциплинарно производство. Разрешението е дадено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 8/ 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/ 2009 г., IV г.о., решение № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., IV г.о., решение № 857/ 25.01.2011 г. по гр.д.№ 1068/ 2009 г., IV г.о.), поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 24 от 30.01.2019 г. по гр.д.№ 684/ 2018 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 234,74 лв (двеста тридесет и четири лева, седемдесет и четири стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: