О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 471/ 05.10.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Красимир Влахов
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 53 676 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1370/ 26.06.2015 г. по гр. д. № 1370/ 2015 г., в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 18 795/ 03.12.2014 г. по гр. д. № 13 068/ 2013 г. на Софийски градски съд, отхвърля исковете с правна квалификация чл. 226 КЗ (отм.) срещу ЗК [фирма] за заплащане на обезщетения в репарация на неимуществените вреди поради виновно причинената смърт на З. С. З. от 01.02.2013 г., както следва:
· на И. И. П. за сумата от 170 000 лв.
· на С. В. З. и на С. З. В. за сумите над присъдените от по 115 000 лв. до пълните предявени размери от по 170 000 лв.;
· на К. В. З. сумата над присъдената 98 000 лв. до пълния предявен размер от 170 000 лв.;
· на Д. З. В. сумата над присъдената 130 000 лв. до пълния размер от 170 000 лв. и
Въззивното решение обжалват ищците с искане да бъде допуснато до касационен контрол в посочените части за проверка на неговата правилност. По изцяло отхвърления иск, който касаторът И. И. П. е предявил, той повдига следните материалноправни въпроси: 1. За да възникне вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглежданото дете, необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я иницира? и 2. Навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете, към смъртта на отглеждалия го изключва ли вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане? По другите частично отхвърлени искове останалите четирима касатори повдигат следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението? Касаторите считат, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на делото и обосновават изводите на въззивния съд в обжалваните части на решението. По материалноправните въпроси касаторът И. П. обосновава допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК чрез решение № 183/ 01.02.2011 г. по гр. д. № 719/ 2010 г. ВКС, IV-то ГО и две влезли в сила въззивни решения. Прави и искане настоящият състав на Върховния касационен съд да процедира по реда на чл. 292 ГПК, като установи противоречие между диспозитива на ППлВС № 5/ 24.11.1969 г. в частта, с която кръгът на лицата с вземане за обезщетение по причина на смърт от непозволено увреждане е допълнен с отглежданото и неосиновено дете на починалия и мотивите към ППлВС № 2/ 30.11.1984 г., които според този касатор сочат на допълнителен материалноправен критерии, който от закона и от ППлВС № 5/ 24.11.1969 г. не произтича. По процесуалноправните въпроси другите четирима касатори извеждат допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; по първия – с противоречие на обжалваното решение с други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, приложени към изложението, а по втория – с противоречие с мотивите към т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС. Развитите касационни оплаквания са за постановяване на решението в неправилно приложение на материалния закон (чл. 226, ал. 1 КЗ (отменен, но в сила към застрахователното събитие), вр. чл. 45 и 52 ЗЗД) и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 269, чл. 271, ал. 1 и 236, ал. 2 ГПК). Претендират разноски.
Ответникът ЗК [фирма], ответник и по касационните жалби, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. По същество възразява, че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Въззивното решение е по дело, по което всеки от активно субективно съединените искове е с цена, която надхвърля размерите по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Подадени са при надлежна процесуална легитимация. Касатори са ищците по отхвърлените (изцяло или частично) искове по чл. 226 КЗ (отм.). Спазили са и срока по чл. 283 ГПК. Налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационните жалби. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по материалноправните въпроси и по отхвърлените искове на И. П.. Съображенията за това са следните:
Преките искове с правна квалификация чл. 226 КЗ (отм., но в сила към датата на застрахователното събитие) за обезщетяване на неимуществените вреди при причинената смърт на З. С. З. от 01.02.2013 г. са предявени срещу ответника по касация в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „гражданска отговорност“, чиято договорна отговорност покрива отговорността на виновния водач за причинените от ПТП вреди. Предявяват ги съответно родителите на починалия (касаторите С. и С. З.), неговата съпруга (касаторът К. З.), неговата дъщеря (касатора Д. З.) и завареният син на починалия (касаторът И. П.).
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че доказателствата легитимират родителите, съпругата и дъщерята на починалия като кредитори по вземанията за обезщетение на неимуществените вреди, като е разсъждавал върху засегнатите неимуществени блага при причинената смърт от непозволено увреждане, покрити от отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“ и върху онези обстоятелства, които следва да съобрази, за да определи съдържанието на притезанията по тази група активно субективно съединени искове справедливост. Въззивният съд е отчел ограничения предмет на своето произнасяне, зачитайки обстоятелството, че по тези искове спорът е пренесен за решаване пред него само относно размера на обезщетенията.
При събрани доказателства, че отношенията между починалия и касатора И. П. са между завареното дете и съпруга на неговата майка (касатора К. З.), което от невръстната си (петгодишна) възраст до своето пълнолетие е отглеждан от своя пастрок, починалият по причина на ПТП З. З., въззивният съд е изключил качеството на И. П. като кредитор по вземането за обезщетение на неимуществените вреди. Мотивирал се е с това, че производство по осиновяването на отгледания заварен син не е било иницирано, както и с това, че към смъртта на З. З. завареният му син е пълнолетен. За това е намерил за ненужно да обсъжда събраните пред него гласни доказателства за намерението на починалия да го осинови преди касаторът И. П. да навърши пълнолетие. Следователно и двата материалноправни въпроса, които последният повдига, са включени в предмета на делото и обуславят изводите на въззивния съд. Налице е общото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по отхвърления иск на този касатор.
При отговора на материалноправния въпрос, по който касационният контрол е бил допуснат, с решение № 183/ 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 719/ 2010 г, ІV-то ГО се приема, че мащехата е възможен кредитор по вземане за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане на завареното дете на съпруга, ако отношенията между майката и детето са имали съдържание, идентично на съдържанието на отношенията между родител и неговото дете, така както ги урежда обективното ни семейно право. Претендентът по вземането за обезщетение на неимуществените вреди при причинена смърт от непозволено увреждане е различен (кредитор по решеното дело е мащехата, а по настоящото – завареното дете на съпруга, което починалият З. З. е отгледал), а намерението на мащехата да иницира процедура по осиновяване като обстоятелство, което има значение за възникване на вземането, в решението на ВКС е обсъдена при решаването на спора; не при отговора на материалноправния въпрос. Разлика между делата разкрива и обстоятелството, че по приключилото дело починалото дете не е било навършило пълнолетие. Сходни са съображенията, при които допълнително основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол не обосновава и решение № 354/ 07.07.2011 г. по гр. д. № 577/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд. Кредитор по уважения иск за обезщетяване на неимуществени вреди от за смърт от непозволено увреждане е бил пастрокът, а не отглежданото, но неосиновено дете.
В другото влязло в сила въззивно решение, на които касаторът И. П. се позовава (решение № 1881/ 14.10.2014 г. по гр. д. № 1110/ 2014 г. Софийски апелативен съд и решение), е прието, че при непозволено увреждане завареното дете е възможен кредитор по вземането за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на съпруга на родителя, ако отношенията помежду им са имали съдържание, идентично със съдържанието на отношенията между родител и неговото дете, така както ги урежда обективното ни семейно право. По решеното дело изрично е обсъдена, но е изключена като материалноправна предпоставка за възникване на вземането необходимостта да е имало иницирана процедура по осиновяване на отгледаното дете или дори необходимостта от намерение на съпруга на рождения родител на детето да я иницира. Обсъдено и изключено е също така навършеното пълнолетие на отгледаното, но неосиновено дете, като пречка за възникване на вземането.
И в решението на ВКС, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК, и в двете влезли в сила въззивни решения, се приема, че имат запазено действие задължителните указания при тълкуването на материалния закон, дадени с ППлВС № 5/ 1969 г. Във формирания диспозитив на тълкувателния акт (изрично) не е обсъдено значението на процедурата по осиновяване или намерението на отглеждащия детето да иницира такава процедура, нито необходимостта кредиторът по вземането за обезщетяване на неимуществени вреди да притежава качеството на дете (ненавършило пълнолетие физическо лице) към причинената смърт. Това означава, че по двата материалноправни въпроса, които касаторът И. П. повдига, допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 е изключено, но касационният контрол следва да се допусне при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие на обжалваното решение с влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд.
Неоснователно е искането настоящият състав да процедира при условията на чл. 292 ГПК. Дори да бъде споделен доводът за противоречие между диспозитива на ППлВС № 5/ 1969 г., с което е разширен кръгът на възможните кредитори по вземането за обезщетяване на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане, и мотивите към ППлВС № 2/ 1984 г., с което се отказа този кръг (повторно) да се допълни, това не осъществява хипотезиса на привременната пречка пред касационното производство по чл. 292 ГПК. Чл. 292 ГПК изисква противоречие в разрешаваните въпроси от Върховния касационен съд, а кои актове са годни да осъществят противоречието разяснява ТР № 2/ 28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/ 2010 г. ОСГК на ВКС. В актовете не попадат постановленията на Пленума на Върховния съд. Чрез тях при действието на отменените два Закона за устройството на съдилищата (от 1952 г. и от 1976 г.) Върховният съд е извършвал дейност по нормативно, а не по казуално тълкуване и не е правораздавал („разрешавал въпроси“ по смисъла на чл. 292 ГПК)
По първия процесуалноправен въпрос, повдигнат от останалите касатори, е изключено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. В своята практика в приложението на чл. 269 ГПК Върховният касационен съд константно приема, че въззивният съд е длъжен да отговори на всички оплаквания в жалбата, но в частта, с която исковете на тези касатори са отхвърлени до пълните предявени размери, а първоинстанционното решение – потвърдено – въззивният съд е дал отговор на оплакванията в техните въззивни жалби. Касаторите са се оплакали, че присъдените обезщетения са несправедливи, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил съдебната практиката, присъждала по-високи обезщетения в подобни случаи, не е отчел спецификата в личните отношения на починалия с неговите родители и дъщеря и е игнорирал обстоятелството, че той е приел на 5-годишна възраст, отглеждайки като свой син, завареното дете на своята съпруга. С въззивното решение е съобразено, че при неимуществени вреди поради причинена смърт от непредпазливост всеки случай е конкретен. Определяйки различни размери на претендираните (по равно) обезщетения, въззивният съд е съобразил личните отношения на починалия с всяко от лицата, претърпяло и търпящо (включително и за в бъдеще) неимуществени вреди от смъртта. Основанието на тази разлика в размерите въззивният съд е намерил и в обстоятелството, че родителите на починалия понасят много по-тежко смъртта на своето дете към момент, в който самите те се нуждаят от морална и финансова подкрепа, от начина, по който тази смърт е рефлектирала върху неговата съпруга (медицинската документация, приета във второинстанционното производство, удостоверяваща диагностирането на развити психични заболявания). Откъм присъденото най-високо обезщетение (за касатора Д. З.) въззивният съд е зачел и най-сериозната интервенция на засегнатите неимуществени блага на дъщерята на починалия, загубила бащина подкрепа на 17 годишна възраст.
По втория процесуалноправен въпрос е изключено допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Четиримата касатори го обосновават с твърдения за противоречие на въззивното решение с мотивите към ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС. Мотивите към тълкувателното решение не произвеждат действието по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, а оттук – и не осъществяват хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така втори се явява въпросът, че мотивите към тълкувателното решение са развити в разясняване на проявленията на т. нар. „пълен въззив“ – принцип на второинстанционното производство, действащ при отменения ГПК. Този принцип бе изоставен с възприетия от действащия ГПК принцип на „ограничения въззив“.
При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на касаторите, направили неоснователното искане за допускане на въззивното решение до касационен контрол, следва да се постави възнаграждението за представителството на ответника по касация от един юрисконсулт в минималния размер по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Отговорността на четиримата касатори за разноските по делото е гражданска деликтна. Чл. 53 ЗЗД изисква да я понесат солидарно.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането настоящият състав на Върховния касационен съд да процедира при условията на чл. 292 ГПК.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1370/ 26.05.2015 г. по гр. д. № 1370/ 2015 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 18 795/ 03.12.2014 г. по гр. д. № 13 068/ 2013 г. на Софийски градски съд, отхвърля иска на И. И. П. срещу ЗК [фирма] с правна квалификация чл. 266, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 170 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З. С. З., причинена на 01.02.2013 г.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение, с което частично са отхвърлени исковете на С. В., С. З., К. В. З. и Д. З. З. срещу ЗК [фирма] с правна квалификация чл. 266, ал. 1 КЗ (отм.).
ОСЪЖДА С. В. З., С. З. З., К. В. З. и Д. З. З. да заплатят на ЗК [фирма] солидарно сумата 500. 00 лв. – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание (касаторът И. И. П. е освободен от заплащане на държавна такса (чл. 83, ал. 1, т- 4 ГПК)), за което следва да се призове този касатор и ЗК [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.