О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 472
[населено място] , 15.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание четиринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 434 /2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б., като наследници на Я. Д. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 260 от 13.12.2010 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 398 от 2010 г., с което е обезсилено решение № 42 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 1951 от 2009 г. на Районен съд, [населено място] и е прекратено производството по делото защото е прието, че липсва правен интерес от преждевременно предявеният иск. Не е завършена процедурата по възстановяване на земеделската земя и земеделският имот, който не е индивидуализиран при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ и § 4к ЗСПЗЗ , като не е издадена заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на решението , представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК- допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон.
С изложението по чл.280, ал.1 ГПК Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б. намират че следва да се допусне касационно обжалване на решението по следният въпрос: необходимо ли е изработването на план за новообразуваните имоти въз основа на който се определят имотните граници, в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в стари реални граници и условие ли е това за предявяване на иск от съсобствениците за защита на правото им. Посочват решение № 2089 от 2.02.2004 г. по гр.д. № 2782 от 2002 г. на ІV г.о. , решение № 804 от 23.07.2007 г.по гр.д. 600 от 2006 г. на ВКС, 4 г.о. и др. решения.
Ответницата Н. И. Я. не е депозирала отговор.
Касационната жалба, която е подадена с вх. № 291 от 12.01.2011 г. е допустима предвид обжалваемият интерес който е над 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставеният въпрос.
Хасковският окръжен съд е обезсилил първостепенното решение и е прекратил производството по предявеният от касаторите иск по чл.108 ЗС против ответницата защото е приел , че реституцията на земеделската земя не е приключила и иска е предявен преждевременно.
Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б. са наследници на Я. Д. Т., който е починал на 13.09.1978 г. Той безспорно е бил собственик на 20 дка земеделска земя в м. “Ю. лозя”, землището на [населено място], а сега местността е известна като “К. І “,. Т. е внесъл тази земя в ТКЗС. С решение № 36-51 от 1.04.1998 г. на ПК, [населено място] е признато право на възстановяване на тази земя в реални граници на неговите наследници, които са ищци в производството. В решението е вписано, че индивидуализацията му ще се извърши след приемането на плана за новообразуваните имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ. Преди това обаче е била изготвена кадастрална карта и ОСЗГ с решение от 28.09.2007 г. също е признала право на възстановяване на имот № 706.215 с площ от 0,391 кв.м. в същата местност. Този имот се владее от ответницата Н. И. Я., която е направила правопогасителното възражение за придобиването на имота по давност. При тази фактическа обстановка въззивният съд е счел, че не е завършен фактическият състав на реституцията в реални граници , ищците все още не могат да се легитимират като собственици ,поради което липсва правен интерес от провеждането на иска за ревандикация. Обезсилил е първостепенното решение и е прекратил производството по делото.
Настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като по изразеното в решението становище са налице противоречиви становища.
Касаторите дължат държавна такса в размер на 37.10 лв. , които да се преведат по сметка на ВКС и да се представи квитанцията.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260 от 13.12.2010 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 398 от 2010 г. касационната жалба на Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б. при условията на всички хипотези на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
УКАЗВА на Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б. че дължат държавна такса в размер на 37.10 лв. , които да се преведат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да се представи квитанцията в същия срок.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на квитанцият за държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: