О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр.София, 18.04.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НЕДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1422 описа на ВКС за 2011год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.07.2011г. по гр.д. №237/2011г. ОС Кърджали е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Д. г. ст. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът М. С. Д., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 18.05.2011 г., по гр. д. № 113/2011 г. на РС Момчилград в частта, с която е отхвърлен иска на М. С. срещу Д.- М. по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за разликата от 2032 лв. до 3048 лв. /за 1016 лв./, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, като е осъдил Д.- М., да заплати на М. С. допълнително и сумата в размер на 1016 лв., представляваща обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ за период от два месеца за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2011 г. до окончателното изплащане. Със същото решение първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Установено е по делото, че ищецът е работел на длъжност „горски надзирател“ при Д. [населено място], чийто универсален правоприемник бил Д.- [населено място], Със заповед № 159/07.12.2010 г., издадена от директора на Д.- М., на основание чл. 190, ал.1, т. 4, 5 и 7 КТ, връчена при отказ на 14.01.2011г., на ищеца било наложено наказание „уволнение“ за злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина като в обстоятелствената част на заповедта са посочени допуснатите нарушения от работника – при извършена проверка на 11.10.2010г. е констатирао, че е разрешил събиране на отсечена дървесина в нарушение на чл.89, ал.7 от Правилник за прилагане на ЗГ, извозени са дърва без да са маркирани в нарушение на чл.80, ал.14, т. 1 и ал.15 ЗГ и е получавал суми за извозена дървесина, които не е отчел по надлежния ред- нарушения по чл.190, ал.1, т.4, 5 и 7 КТ. Със заповед № 01 /без дата/, връчена при отказ на 14.01.2011 г., издадена на основание чл. 330, ал.2 т. 6 КТ и във връзка със заповед № 159/07.12.2010 г., считано от 10.01.2011 г., било прекратено трудовото му правоотношение. Прието е също така по делото, че работодателят с писмо изх. № 1971/24.11.2010 г. поискал писмени обяснения от ищеца на основание чл. 193 ал. 1 от КТ в срок до 25.11.2010 г., което му било връчено на 25.11.2010 г. и ищецът представил такива на 03.12.2010 г. С писмо с изх. № 14-А/05.01.2011 г., до директора на дирекция „Инспекция по труда”, работодателят поискал да се даде предварително разрешение да бъде прекратено трудовото правоотношение и разрешение по чл. 330, ал.2, т. 6 КТ било дадено с писмо изх. № 004б- 0072/07.01.2011 г., постъпило в Д. на същата дата. От представените по делото копия на болнични листове с № 617/10.12.2010 г., 2434/28.12.2010 г., 18/03.01.2011 г. и 286/31.01.2011 г., е прието за установено, че за периода от 08.12.2010 г. до 10.02.2011г., ищецът е ползвал отпуск „поради временна нетрудоспособност”, или към датата на налагането на дисциплинарното наказание, ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспособност. Съдът е приел, че в случая към датата на налагането на дисциплинарното наказание, ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, за което се е ползвал от специалната закрила на чл. 333, ал.1, т. 4 КТ, но работодателят е поискал да се даде предварително разрешение да бъде прекратено трудовото правоотношение и такова е било получено и към датата на връчването на заповедта – 14.01.2011 г., с която е наложено дисциплинарното уволнение и е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Съдът е приел обаче, че при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, работодателя не е изпълнил изискването на чл. 195, ал.1 КТ- дисциплинарното уволнение е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, без обаче същите да са били конкретизирани по време. Прието е, че в случая, именно липсата на реквизита време на извършване на нарушението, прави заповедта незаконосъобразна и това налага нейното отменяване, тъй като тази липса не може да бъде отстранена в хода на съдебния процес чрез останалите доказателства, респ. с нови такива, поради което е признал уволнението за незаконно и го е отменил, като е възстановил ищеца на предишната работа. От копие на трудовата книжка на ищеца и след направена справка в съдебно заседание пред въззивния съд е установено, че след дисциплинарното уволнение на ищеца, последният не е работил по трудово правоотношение. Съдът е приел, че следва да се уважи и иска по чл. 225 КТ, съгласно който при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно начина, по който работодателят следва да мотивира заповед за дисциплинарно уволнение, за да се счете, че уволнението е законно, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 28.06.2010г. по гр.д.№94/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 17.06.2010г. по гр.д.№ 465/2009г. ІІІг.о. на ВКС, решение от 24.06.2010г. по гр.д.№ 410/2009г. ІV г.о. на ВКС, решение от 12.10.2010г. по гр.д.№ 1208/2009г. ІVг.о. на ВКС и решение от 12.10.2010г. по гр.д.№ 999/2009г. ІVг.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно и когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
При тези данни по делото и с оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 КТ по поставения от жалбоподателя въпрос, тъй като същият е от съществено значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 21.07.2011г. по гр.д. №237/2011г. на ОС Кърджали по жалба на Д. горско стопанство М..
Делото да се докладва на Председателя на четвърто г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от Д. г. ст. М. в седмичен срок от съобщаването за това, в размер на 60,96лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: