Р Е Ш Е Н И Е
№ 472
гр. София, 19 октомври 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ : Цветинка Пашкунова
Севдалин Мавров
при секретар Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Я. ГЕБОВ
изслуша докладваното от съдията Цветинка ПАШКУНОВА
н. д. № 474/ 2010г.
Производството е образувано по искане на осъдения С. Б. С. за възобновяване на НОХД №260/2010г., по описа на Районен съд-Пазарджик и ревизия на постановената по него на 01.03.2010г. и влязла в сила присъда, на основание чл.425, ал.1,т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Депозираното искане обективира оплаквания за нарушение на материалния закон с неправилния отказ за правоприлагане на института на условното осъждане, довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Очертаната позиция се аргументира със съображения за игнориране на ниската степен на обществена опасност на деянията, чистото съдебно минало на осъденото лице и направените от същото самопризнания, сочещи, че за поправянето на С. С. не е необходимо ефективно изтърпяване на определената на осъдения наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поставя се акцент на индивидуалната превенция на наказанието за постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предпоставяща наказателна отговорност при условията на чл.66 от НК.
В съдебно заседание на 07.10.2010г. пред ВКС С. С. не участвува лично и се представлява от упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения защитата на осъденото лице поддържа предложените доводи и възражения, и пледира за упражняване на правомощията по чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.5, т.2 от НПК.
Прокурор от ВКП мотивира заключение за неоснователност на искането на осъдения С. за възобновяване на наказателното дело.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съблобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 01.03.2010г., обявена по НОХД №260/2010г., след проведено съкратено съдебно следствие при предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, Пазарджишки РС е признал С. Б. С., за виновен в извършени на 01.10.2009 година престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.354в, ал.1 от НК, поради което ангажирал неговата наказателна отговорност и в съответствие с изискванията на чл.23, ал.1 от НК наложил едно най-тежко наказание за включените в реалната съвкупност престъпни посегателства – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при ОБЩ режим на изтърпяване.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №91/29.04.2010г., с което е потвърдена, като спрямо същата са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК.
При осъществения извънреден съдебен контрол в рамките на релевираните касационни основания за несъблюдаване на материалния закон, обосновал явна несправедливост на определеното наказание, ВКС намира за НЕОСНОВАТЕЛНО искането на осъдения С. за възобновяване на делото и за изменение на атакувания съдебен акт в санкционната му част.
Първостепенният и въззивен съд са интерпретирали обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл.14 от НПК, всички релевантни за наказателната отговорност обстоятелства в аспекта на предявените от нормите на чл.чл.36 и 66 от НК изисквания, и формирали безпристрастна убеденост за липса на предпоставки за приложение на института на условното осъждане.
При реализираната оценъчна дейност съдебните инстанции са съобразили тежестта на инкриминираните деяния, субсумиращи при условията на реална съвкупност престъпните състави на чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.354в, ал.1 от НК, и индивидуализиращите ги от обективна и субективна страна признаци. С проявен юридически усет са отчетени характеристиките, количествените измерения и стойностни параметри на предмета на престъпление – 396, 444 грама марихуана, на стойност 2438.66 лева, които обсъдени в контекста на приетата за установена фактология индицират на предназначението на наркотичните вещества – разпространение. Демонстриран е професионализъм и при преценка на инкриминираното престъпно поведение в аспекта на високата степен на обществена укоримост на визираните посегателства като своеобразен вид престъпления против здравето, предвид техния интензитет, обективиран в зачестилите общоопасни неправомерни прояви, и с оглед насочеността им към малолетни и непълнолетни лица, с произтичащите от това вредоносни последици за подрастващото поколение.
При диференциране начина на изпълнение на наложената наказателна санкция е отдадено необходимото значение и на фактическите данни, свързани с личността на дееца – възрастта на С. С., настъпилата реабилитация за предходните осъждания, лошите характеристични данни, неговият социален, семеен и имуществен статус, и процесуалното поведение на осъдения в хода на наказателното разследване, анализирани при съблюдаване спецификата и тежестта на престъпленията, представляващи проекция на социалните, психологически и индивидуални качества на извършителя.
В коментирания смисъл настоящият съд не констатира надценяване на обществената опасност на инкриминираните престъпни деяния на плоскостта на честотата на този вид неправомерни посегателства в обсега на общата престъпност, и на причинените с тях реални вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят специално внимание от правоохранителните и правоприлагащи органи, и адекватна строгост при тяхното санкциониране. Голословни са и словноматериализираните в искането доводи и възражения за пренебрегване на фактите, очертаващи чистото съдебно минало и оказано от С. С. процесуално съдействие на разследващите органи, при изграждане на вътрешното убеждение по отношение на неприложимостта на института на условното осъждане, регламентиран в чл.66 от НК.
Отлагане изпълнението на определеното наказание-лишаване от свобода, предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл.66 от НК изисквания относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да оцени съвкупно с възможната реализация на индивидуалната и генерална превенция. Характеристиките на осъществените от С. С. инкриминирани деяния по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.354в, ал.1 от НК, и социалният отзвук на този вид посегателства не обуславят прилагане на правната норма на чл.66 от НК, поради визираните в нея предписания за съответно предупредително и поправително-възпитателно въздействие на наказателната санкция спрямо осъдения и другите членове на обществото. Подобно заключение не се опровергава от фактическите данни за личността на осъденото лице, очертаващи че С. С. не е осъждан/реабилитиран/, и сочещи на направените от него пълни самопризнания. Визираният факт, свързан със съдебното минало на осъдения е задължително формално условие, но недостатъчно за приложение разпоредбата на чл.66 от НК, още повече че същият очертава неефективност на приложения институт на чл.66 от НК при предходните осъждания, заличени ведно с последиците от тях на основание чл.86 от НК, но съдържащи информация, негативно характеризираща личността на дееца.Що се отнася до депозираното признание, предпоставило особената процедура по Глава двадесет и седма, чл.370-374 от НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и детерминирало наказателната отговорност на С. в санкционните рамки на чл.55 от НК /сега чл.58а от НК/, то не създава императивна наложителност за условно осъждане.
Материалноправната норма на чл.66НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не означава игнориране на генералните възпитателни и предупредителни функции на наказанието. Приложението на визирания институт при аргументираната позиция за актуалния облик и динамика на престъпленията против народното здраве, с предмет рискови и високорискови наркотични вещества индицира на реална опасност да бъде възприет като безнаказаност. Тези престъпни посегателства, с оглед механизма на осъществяване, представляващ заплаха за охраняваните човешки права и юридически защитени ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вредни последици за живота и здравето на хората, мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива наказателна репресия.
Тежестта на конкретно извършените деяния, тяхното социално отражение и очакванията на гражданите като насоченост на генералната превенция, преценени в съвкупност с фактическите обстоятелства за личността на осъденото лице формират заключение, че за постигане целите на наказанието е необходимо С. С. да бъде поставен в изолация от обществото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдения С. за възобновяване на НОХД №260/2010г. на РС-Пазарджик, и за ревизия на атакувания съдебен акт, обявен на 01.03.2010г. и придобил юридически стабилитет, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. С. за възобновяване на НОХД №260/2010г. на Пазарджишки РС и изменение на постановената на 01.03.2010г. и влязла в сила присъда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.