Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
286_17_opr_288_partage_I_res_judic
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София ,29.09. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.09.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 286 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на П. Т. И. срещу въззивно решение № 6635 от 10.08.2016 г. по гр.д. № 14485 /2015 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя за делба на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни В. А. и М. А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск а съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик, защото е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.108 ЗС на праводател на ответниците срещу неговия праводател П. И. (негов дядо) – между тях е установено, че неговият завещател не е собственик. С приключването на това производство са се преклудирали всички правоизключващи възражения на ответника срещу ищеца по отношение на настъпилите до този момент факти. Поради обвързаността му от влязлото в сила решение, ищецът не може да предявява нов иск за факти, които не са релевирани в производството по чл.108 ЗС. Не е доказано и че след като е било отнето владението от ответника П. И. въз основа навлязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС, той или ищецът са установили отново владение. Праводателят на ищеца (П. И.) не е могъл да прехвърли права, които не е притежавал. По делото не е доказано Стана И. да е имала самостоятелни права върху имота поради липса на доказателства към 1993 г. да е била в брак с П. И..
Жалбоподателите е извел правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да обоснове противоречие на отделен въпрос с конкретно съдебно решение, нито предпоставките за значението на отделните правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както са разяснени в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Въпросите са както следва:
Материалноправен въпрос: дали учредената в полза на неговия праводател суперфиция е перфектна до размер на една втора (ид.ч.), и като последица от това дали е собственик, дали в една част суперфицията е недействителна.
При извод за обвързаност от сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с която правата на завещателя на жалбоподателя (ищец в производството за съдебна делба) са отречени за целия апартамент, въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че въпросът не може да бъде пререшаван.
Материалноправен въпрос: щом като се оказва, че суперфицията е перфектна до размер на една втора, дали праводателите на ищеца са добросъвестни владелци.
Този въпрос не е обуславящ, тъй като е производен на първия въпрос и тъй като не е направен такъв извод, на който се основава въпросът (че суперфицията е перфектна), а е направен извод, че с влязлото в сила решение е установено, че праводателят на ищеца изобщо не е собственик. Този въпрос е основан на неприетите от въззивния съд твърдения на ищеца.
Изтекла ли е кратката придобивна давност при упражняваната фактическа власт …. Този въпрос не е правен, а фактически. Той също не е обуславящ, защото също е основан на твърдения, които са приети за недоказани. Въззивният съд е приел, че след отнемането от съдебен изпълнител на владението на апартамента от праводателя на ищеца, нито праводателят, нито ищецът са установили ново владение. В. владението е отнето през 2007 г., а делото е заведено през 2010 г.
Дали силата на пресъдено нещо се разпростира и върху съсобственик, който не е участвал в производството (има се предвид Стана И.). И този въпрос не е обуславящ, защото съдът е приел, че не е доказано да има друг съсобственик – няма данни суперфицията да е учредена в полза на П. И. по време на брак.
Може ли да е недоказан безспорен факт за брак (има се предвид брак между П. И. и Стана И. и годината на сключването му) и може ли да е недоказан фактът на брак, ако от удостоверение за наследници е видно раждането на син през 1950 г.
Първият въпрос не е обуславящ, тъй като фактът не е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване по определения в ГПК ред. Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не се е занимавал с него и не е следвало да се занимава, поради липсата на твърдение през коя година е сключен брак между П. И. и Стана И.. Като релевантен за спора факт е посочено само, че са били съпрузи, но не и от кога. Жалбоподателят не е придал значение на този факт и не го е навел като основание на иска си. Км това може да се добави и че удостоверението за наследници удостоверява кой е съпруг на починалия единствено към момента на смъртта. датата на сключване на брак се удостоверява с друг вид документ.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни В. А. и М. А. претендират разноски и исканията им са основателни за сумите 1 000 лева за всеки един от двамата съгласно списък за разноски и договори за процесуално представителство, в които е удостоверено уговарянето и заплащането на сумите.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 6635 от 10.08.2016 г. по гр.д. № 14485 /2015 г. на Софийски градски съд, г.о.
Осъжда П. Т. И. да заплати на В. А. А. сумата 1 000 (хиляда) лева разноски в касационното производство.
Осъжда П. Т. И. да заплати на М. С. А. сумата 1 000 (хиляда) лева разноски в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.