О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
Гр.С., 01.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.375 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 32450, [населено място], общ. Котел, срещу решение №.192/10.11.16 по г.д.№.455/16 на Сливенски окръжен съд – с което, след отмяна на реш.№.45/28.07.16 по г.д.№.137/15 на Районен съд Котел, са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Д. П. Л. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и ги е уважил. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „старши експерт” в „Командване”; същото е било прекратено от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.11 КТ поради промяна в изискванията за заемане на длъжността; наличието на горното основание не е доказано от работодателя, тъй като новите изисквания не се отнасят до длъжността, която е заемала ищцата преди уволнението /”старши експерт” в „Командване”/, а до длъжност, в която тя се трансформира /„оператор” в „Личен състав”/. Налице е трансформация на длъжност, при която заеманата от ищцата такава е съкратена, а на нейно място е създадена нова с различни трудови функции. Трудовите задължения, включени в съдържанието на двете длъжности, не са идентични – както е приел районният съд – тъй като се отнасят до изпълняването на работа, която е различна по своето естество, разликите между двете трудови функции са съществени и са определящи за същността на всяка от тях. Длъжността „старши експерт” в „Командване” е административно-организационна, културно-информационна и протоколна и се осъщестява в командването на военното формирование, подпомагаща дейността на старшия писар и командира – докато длъжността „оператор”, освен тези характеристики, които до известна степен се запазват, има добавени допълнителни задължения /охрана на материални средства и осигуряване на вътрешния ред във военното формирование, участие в оказване помощ на населението при действия на формированието за овладяване и преодоляване последствията от бедствията от състава на полигона, участието в гасенето на пожари в района на формированието/, които по естеството си налагат тази трудова функция да се изпълнява от военнослужещ. Тези нови допълнителни трудови задължения са тясно свързани с работата на военното формирование и надхвърлят рамките на подпомагащата административна дейност. Въз основа на горното е заключено, че фактическият състав на предвиденото в чл.328 ал.1 т.11 КТ основание не е налице, тъй като се касае за трансформация на една длъжност, която се съкращава, в длъжност със съществено различна трудова функция – а не за промяна в длъжностната характеристика и в изискванията за заемането на една и съща длъжност, която да се запазва след влизане в сила на новото щатно разписание. Съдът е посочил, че на практика предприетите действия по уволнение покриват състава на основанието, предвидено в чл.328 ал.1 т.2 КТ – съкращение в щата. Доколкото новосъздадените длъжности в новото щатно разписание имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите по старото, извършването на подбор по реда на чл.329 КТ не е било задължително. След като, обаче, работодателят го е извършил, то следва да се прецели дали той е бил осъществен законосъобразно. Прието е, че подборът не е бил законосъобразен, тъй като са били преценявани професионалната квалификация и качеството на извършената работа на работници и служители, заемащи различни длъжности и извършващи различна трудова функция /„старши експерт” в звено „Командване”, „Касиер, счетоводство” в звено „Финансова служба”, „старши специалист” в звено „Отделение за обслужване в група за обслужване и осигуряване”/, които са били обединени единствено от притежаваното от тях качество „цивилен служител”. Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, както и акцесорните претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, са намерени за основателни и уважени. Направеното от ответника възражение във връзка с иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ за прихващане с изплатеното от работодателя обезщетение по чл.220 ал.1 КТ /727,89лв./ е прието за недопустимо, тъй като все още няма влязло в сила решение, с което уволнението да е признато за незаконно. Поради това и на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ на ищцата е присъдена цялата претендирана за 6месеца сума от 4367,22лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. „Налице ли е идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш.№.168/10.06.14 по г.д.№.5342/13, ІV ГО/; 2.”по въпроса за допустимостта и основателността на възражението за прихващане с изплатеното обезщетение по чл.220 ал.1 КТ и претендираното обезщетение по чл.225 ал.1 КТ” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш.№.770/8.12.10 по г.д.№.312/10, ІІІ ГО, реш.№.271/17.10.12 по г.д.№.409/11, ІІІ ГО/; 3. „При създаване на длъжност, предназначена за заемане от военнослужещ, а не от цивилно лице, кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, заемало същата длъжност, но като цивилно лице, трябва да се приложи – това по чл.328 ал.1 т.11 от КТ или по чл.328 ал.1 т.2 КТ?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК, чл.280 ал.1 т.2 ГПК-реш.№.3287/19.05.11 по г.д.№.12127/10, СГС, реш.№.210/29.04.15 по г.д.№.274/15 на Окръжен съд Велико Търново/.
Във връзка с първия изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната практика за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностните, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и новата длъжност по щата няма същностна разлика /разминаването в несъщинските и несъществените функции не е определящо и в подобен случай няма съкращение в щата/; при наличие на трасформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции, е налице реално съкращение в щата; при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността, от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В. съд не се е отклонил от тази практика. За да определи дали има съвпадение или не между новата и старата длъжност, той, както е прието и в решението по чл.290 ГПК, е съпоставил същностните, основните им функции, и именно на тази база е приел, че новата длъжност се различава – по съществените си функции – от старата – доколкото освен характерните за последната задължения включва и други, изцяло различни, които надхвърлят рамките на подпомагащата административна дейност и изискват изпълнението им да се осъществява от военнослужещ – като на практика новата длъжност е със съществено различна трудова функция. Тези изводи не са в противоречие, а в съответствие с тълкуването в цитираната от касатора задължителна практика – която изисква конкретен подход и преценка дали в новата длъжност, наред с идентичните функции, са включени и други, и какъв е техния характер – дали те са съществени или несъществени.
Третият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. И. от касатора въпрос е неотносим към изхода на спора. Това е така, доколкото той предпоставя условие, което не е било прието за установено от въззивниия съд. В. съд не е приемал, че се касае за същата длъжност, която е била заемана от цивилното лице – напротив, изрично е посочил, че не е налице промяна на длъжностната характеристика на една и съща длъжност, а трансформация на една длъжност в нова със съществено различна трудова функция. Отделно от това в цитираната от касатора като противоречива практика е прието, че се касае за запазване на основните задължения от старата длъжност в новата, респективно че няма промяна в основните и функционални задължения извън въведеното изискване за заемане от военнослужещ – а не, както е прието в атакуваното решение, че новата длъжност е със съществено различна трудова функция. Предвид изложеното така поставеният въпрос не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на такова, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобраз ността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с втория въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице. В задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, безспорно се приема, че обезщетението по чл.220 ал.1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ обезщетение по чл.225 ал.1 КТ – тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/. Като е приел, че такова прихващане не може да се извърши с претендираното по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ обезщетение, въззивният съд се е признесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. Предвид изложеното по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение в частта му по чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата над 3639,33лв. до 4367,22лв.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 25лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.192/10.11.16 по г.д. №.455/16 на Сливенски окръжен съд В ЧАСТТА, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ на Д. П. Л. е уважен за сумата над 3639,33лв. до 4367,22лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.192/10.11.16 по г.д. №.455/16 на Сливенски окръжен съд в останалата му част.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: