О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1057 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Ж. от гр. С., подадена от процесуалния му представител адв. Р срещу решение от 06.07.2009г. по гр. д. № 253/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, с което е отменено решение от 22.11.2006г. по гр. д. № 9001/2005г. на Софийски районен съд, 45 състав в осъдителната му част и са отхвърлени предявените от Б. С. Ж. и Т. К. Ж., двамата от гр. С. срещу „Е” АД с променено наименование „Ч” АД, гр. С. и „Ч” АД, гр. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумите от по 2 000 лв. на всеки поотделно и ищците са осъдени да заплатят на „Ч” АД, гр. С. сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а именно: дали обезщетението, претендирано от потребителя, и неговият интерес се удовлетворяват по пътя на чл. 79 ЗЗД; какви са границите на обезщетението, съотнесени към разпоредбите на чл. 43 във връзка с чл. 41, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е” АД, гр. С., приети на основание чл. 98 от Закона за енергетиката от УС на ЕС с протокол № 8/14.03.2005г. и протокол № 23/26.07.2005г. и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране на 01.09.2005г., влезли в сила на 16.10.2005г.; дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди във връзка с неизпълнение на договорно задължение.
Ответниците „Ч” АД, гр. С. и „Ч” АД, гр. София „Ч” АД, гр. С. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима по отношение на решението в частта по иска, предявен от Б. С. Ж. срещу „Е” АД, понастоящем „Ч” АД, гр. С. и „Ч” АД, гр. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 000 лв. и съответните разноски. В посочената част касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В останалата част по отношение на иска, предявен от Т. К. Ж. срещу „Е” АД, понастоящем „Ч” АД, гр. С. и „Ч” АД, гр. С., касационната жалба е недопустима, тъй като Б. С. Ж. не е процесуално легитимиран да обжалва въззивното решение в тази част, нито адв. Д е пълномощник на ищцата Т. Поради това в посочената част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Въззивният съд е приел, че „Е” АД, гр. С. е отправило до ищеца Б. Ж. предизвестие за заплащане до 24.09.2003г. на сумата 4 346,88 лв. – ел. енергия за периода 10.09.2002г. – 01.09.2003г. съгласно КП № 515/09.09.2003г. и справка за коригирана сметка, след което ще следва прекратяване на електроснабдяването на абонатен № 0* с адрес ул. „Буря” № 13. Издадено е нареждане изх. № 1046/31.10.2003г. на н-к ЕЕР-Юг за преустановяване на електрозахранването и през периода от м. ноември 2003г. до 24.06.2005г. електроснабдяването на етажа, в който живеят ищците, е било прекъснато. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с влязло в сила решение, постановено на 27.08.2004г. по гр. д. № 679/2004г. на СРС, 46 състав, е признато за установено, че Б. Ж. не дължи на „Е” АД сумата 4 346,88 лв. за периода 10.09.2002г. – 01.09.2003г. Въззивният съд е установил, че през периода на прекъсване на електрозахранването ищците са претърпели неимуществени вреди.
Въз основа на изложената фактическа обстановка е прието, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка и продажба на електрическа енергия, прекъсването на електрозахранването е неправомерно поради липса на хипотезите на чл. 87, ал. 1 ЗЕЕ /отм./, чл. 43, чл. 44, ал. 1, чл. 46 и чл. 47 от Общите условия на доставчика за преустановяване на електрозахранването на неизправен потребител, по този начин ответниците не са изпълнили основно задължение по договора, поради което ищците имат право да претендират обезщетение за претърпени вреди, произтичащи от договорно неизпълнение и основани на договорна вина, а не на непозволено увреждане. Софийски градски съд е изложил съображения, че обезщетението за неизпълнение на задължението на ответниците се определя в пределите на чл. 82 ЗЗД и обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Приел е, че обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща само имуществените вреди, но не и моралните неимуществени вреди, които са предмет на деликтна отговорност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въз основа на изложените от касатора въпроси и с оглед данните по делото релевантните за делото материалноправни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: дали обезщетението за вреди, причинени от неправомерно прекъсване на електрозахранването, следва да се удовлетвори по пътя на договорната отговорност; какви са границите на обезщетението при нарушение на чл. 43 във връзка с чл. 41, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на „Е” ЕАД, гр. С. дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди поради неправомерно прекъсване на електрозахранването.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК посочената разпоредба включва тълкувателните решения, приемани на основание чл. 124 ЗСВ при констатирана противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона, тълкувателните решения, приемани от Върховния съд и Върховния касационен съд при действието на ЗСВ от 1994 г. /отм. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007г./ и тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд – чл. 59 ЗУС /отм. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г./. По релевантните за спора материалноправни въпроси няма формирана задължителна съдебна практика.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е основателен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Видно от влязлото в сила решение, постановено на 04.01.2006г. по в. гр. д. № 1938/2005г. от Пловдивски окръжен съд, 7 гр. с., с което е разгледан иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради неправомерно прекъсване на електрозахранването от ответника и е прието, че искът е частично основателен, като размерът е определен съгласно чл. 52 ЗЗД, релевантните материалноправни въпроси се решават противоречиво от съдилищата, поради което обжалваното решение на СГС следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република Б. , Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2009г. по гр. д. № 253/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав в частта, с която е отменено частично решение от 22.11.2006г. по гр. д. № 9001/2005г. на Софийски районен съд, 45 състав и е отхвърлен предявеният от Б. С. Ж. от гр. С. срещу „Е” АД, понастоящем „Ч” АД, гр. С. и „Ч” АД, гр. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 2 000 лв. и са присъдени разноски.
УКАЗВА на касатора Б. С. Ж. от гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 40 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. С. Ж. от гр. С. срещу решение от 06.07.2009г. по гр. д. № 253/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав в частта по иска, предявен от Т. К. Ж..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.