РЕШЕНИЕ
N 474
София, 29.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Светла Цачева
при секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 976/08 г. /по описа на IV-то Г. О./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение от 17.02.2006 г. по гр. д. № 4094/05 г. на Софийския районен съд по искове на К. А. Г. за нищожен е обявен договор от 17.12.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ парцел **** от кв. 12 по плана на с. Д., и е признато за установено, че в полза на Г. И. Г., Н. Р. Г., В. Г. Т. и П. В. Т. не съществува право на собственост върху същия имот. Със същия съдебен акт е уважен и отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от С. И. Г. срещу В. Г. Т. и П. В. Т..
С решение от 10.05.2007 г. по гр. д. № 1578/06 г. Софийският градски съд обезсилил това решение в частта, с която са уважени предявените от К. А. Г. искове по чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и прекратил производството.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно – касационно основание по чл. 2186, ал. 1,6. „в“ ГПК /отм./.
Ответниците Г. И. Г., Н. Р. Г., В. Г. Т. и П. В. Т. считат жалбата за неоснователна, С. о. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, приема следното:
Софийският градски съд приел, че предявените от К. Г. искове, по които е висящо производството пред въззивната инстанция, са недопустими поради липса на правен интерес. По първия от обективно кумулативно съединените искове този извод е резултат от приетата неоснователност на твърдението, че договорът ограничава правото на ползуване на ищцата върху дворното място. По втория иск изводът е формиран на първо място поради липса на твърдения ищцата да е собственица на цялото или на част от терена, при което положение с претендираното от ответниците по отрицателния установителен иск право на собственост не се засягат нейни права. На следващо място е прието, че влязлото в сила решение по гр. д. № 4447/03 г. на Софийския районен съд, с което е уважен иск за ревандикация на 1/2 ид. ч. от терена, предявен от Г. и Н. Г. срещу С. Г. , не обвързва ищцата. На последно място въззивният съд счел, че при въведеното твърдение имотът да е собственост на общината, то исковете са предявени за защита на чужди права.
Обжалваното решение е правилно по крайния си резултат.
С решение от 31.12.2003 г. по гр. д. № 4447/03 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 17.02.2004 г., по иск на Г. и Н. Г. по чл. 108 ЗС, С. Г. е осъден да предаде на собствениците владението на 1/2 ид. ч. от парцел **** от кв. 12 по плана на с. Д., който е предмет и на настоящото производство. Затова правилно, в съответствие с чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./, поради отвод за пресъдено нещо, с определение от 13.04.2005 г. производството по делото е прекратено по отрицателния установителен иск, предявен от С. Г. срещу Г. и Н. Г. . Искът на С. Г. за нищожност на договора от 17.12.1997 г., също е приет за недопустим поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение спрямо процесуалните средства за защита в качеството му на ответник по иска по чл. 108 ЗС, когато твърдението за нищожност е следвало да бъде въведено чрез правоизключващо възражение.
Въведените от ищцата К правопораждащи факти са за придобиване на собствеността върху първия етаж от построената в парцел **** от кв. 12 по плана на с. Д. жилищна сграда по време на брака й със С. Г. , сключен на 30.11.1969 г.
з
П. основания са договор, сключен с н. а. № 134/75 г., с който 1/10 ид. ч. от имота е прехвърлена на съпруга й срещу задължение за гледане и издръжка, и последваща съдебна делба-спогодба от 16.10.1982 г. по гр. д. № 16444/82 г. на Софийския районен съд, по която С. Г. е получил целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж за отредения му в дял етаж от сградата. Тези правнорелевантни факти относно вещноправния режим на придобитото по време на брака придават на вещта характер на съпружеска имуществена общност. Аналогичен ще е правният режим и на правото на собственост върху земята, придобиването на което в случай като разглеждания е предоставено на лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя за построяване на жилищна или вилна сграда за задоволяване на жилищни или вилни нужди.
От изложеното следва извод, че правоотношенията, в които ищцата К влиза с други лица като претендираща да е носител на право на собственост върху самостоятелен обект от жилищната сграда и идеална част от правото на строеж, въз основа на което тя е построена, са идентични с правоотношенията, субект на които е съпругът й С. Г. Идентични са и правните средства за защита на собствеността, които в случая са релевирани чрез предявените и от нея искове. Затова съображенията за недопустимост на исковата защита, претендирана от съпруга, в еднаква степен са приложими и за съпругата, както по отношение на иска за нищожност на договора, така и по иска, с който се цели да се отрече правото на собственост на лицата, в полза на които то е признато с влезлия в сила съдебен акт по чл. 108 ЗС. Качеството на касатора К. Г. на задължителен необходим другар в тези правоотношения налага да се приеме, че влязлото в сила решение има сила и спрямо нея, макар и тя да не е била страна по делото /чл. 172, ал. 2 ГПК – отм./. Затова крайният правен извод за недопустимост на предявените от нея искове е правилен, макар и по различни от изложените от въззивния съд съображения. Подадената от нея касационна жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила.
По жалбата на касатора С. Г. следва да се посочи, че тя е недопустима поради липса на предмет.
След постановяване на прекратителното определение от 13.04.2005 г., предмет на делото са освен исковете, предявени от К. Г. , и отрицателният установителен иск на С. Г. срещу В. и П. Т. . Тези ответници не са подали въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, с който този иск е уважен. Данните по делото сочат като въззивници само Г. и Н. Г. .
П. това процесуално положение правилно Софийският градски съд е приел за предмет на въззива първоинстанционото решение само в частта по исковете на К. Г. Това е и предмет на касационното производство. Ето защо тази жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 10.05.2007 г. по гр. д. № 1578/06 г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от С. И. Г. срещу същото въззивно решение и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 976/08 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, Г. г. о., в тази част.
Решението е окончателно, а определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: