Р Е Ш Е Н И Е
№ 474
София,05.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 17.09.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2997/2008 година
Производството е по член 290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. А. И. против решение №308/21.04.2008г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №201/2008г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила решение №151/10.01.2008г. постановено по гр.д. №176/2007г. по описа на П. районен съд-за отхвърляне на предявения от И. А. И. срещу ОСЗГ гр. Б. и О. гр. Б.,иск по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от ЗСПЗЗ относно описаните в решението четири земеделски имота.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправлино приложение на материалния закон,с оглед извода на съда,че не е доказано правото на собственост с допустими,съгласно член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства.
Ответниците по касационната жалба О. служба”З”гр. Б. и О. гр. Б. не изразяват становище по жалбата.
С определение №67/09 от 29.01.2009г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд,на основание член 280 ал.1 т.2 от ГПК,поради наличието на противоречиво разрешаван процесуално правен въпрос относно доказателственото значение на писмените декларации за притежаваните непокрити имоти преди обобществяването на земеделските земи.
Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,като прецени доводите на касатора и данните по делото,за да се произнесе съобрази следното:
Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска,че представеното писмено доказателство- заверено копие от извлечение от данъчната книга на с. К. стр.331 за записани и притежавани от наследодателя Н непокрити имоти по данъчна книга от 1929/1930г. -1931/1934г.-не е надлежно писмено доказателство,каквито са посочените в член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства,тъй като правото на собственост не се установява с едностранни изявления,каквато е декларацията.
С приложеното от касатора влязло в законна сила решение №421/23.01.2006г. по гр.д. №663/2005г. по описа на Великотърновски окръжен съд е уважен иск по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,въз основа на писмени доказателства за установяващи правото на собственост на наследодателя,преди включването на земеделските земи в ТКЗС,въз основа на един от изброените в член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ документи-извлечение от емлячния регистър.
Върховният касационен съд приема за правилна практиката по решение №421/23.01.2006г. по гр.д. № 663/2005г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
По предявения иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от значение е установяване факта за принадлежността на правото на собственост върху имотите,попадащи в приложното поле на закона преди обобществяването им. Разпоредбата въвежда ограничение на допустимите доказателствени средства,като изисква наличието само на писмени доказателства и изрично изключва писмени декларации и/или свидетелски показания,като примерно изброяване на допустимите писмени документи се съдържа в нормата на член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ. Тълкуването на двете разпоредби налага извода,че принадлежността на правото на собственост в административното производство или в производството по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ се установява с писмени документи,съдържащи данни за имота на собственика,включително и с декларации,подавани от лицата преди и във връзка с обобществяването на земята. Като доказателствено средство са изключени само декларациите,съставени с оглед нуждата от доказване правото на собственост в производството по възстановяването му,както и свидетелските показания при липса на писмени документи,явяващи се индиция за придобиване на собствеността.
По основателността на касационната жалба:
При постановяване на въззивното решение е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
За установяване правото на собственост на наследодателя Н,поч.1918г.,по делото ,освен приложените с исковата молба нотариален акт №141/т.8 от 17.11.1914г. и записка за вписването му,както и продавателен запис от 20.07.1914г.,отнасящи се до процесните имоти,е представено извлечение от данъчната книга,стр.331 от 1929/1930-1931/1934г.,на която е отразено на името на наследодателя Н притежавани непокрити имоти,подлежащи на поземлен данък за горепосочения период,като са посочени вида на имотите,площта им,местностите ,в които се намират и основание за придобиване-в случая покупка/виж лист 57 от делото/. Наредбата-закон за поземления данък/ДВ бр.115 от 25.05.1935г. /регламентира задължението за деклариране на имотите/член10/,с оглед плащането на поземелен данък от собственика им/член 7/,съдържанието на данъчните книги/главаІV/,включително и отразяване на промените при прехвърляне,съответно придобиване правото на собственост. Следователно, представеният документ е съставен в изпълнение на законово задължение на собственика на подлежащи на поземлен данък имоти в период преди обобществяването на земята и съответно съставлява писмено доказателство,установяващо правото на собственост по смисъла на процесуалната разпоредба на член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ. В потвърждение на изложените данни за собствеността на имотите,описани в декларацията на наследодателя Н за облагане с поземлен данък на същите,за което като основание е посочено-покупка-същите се установяват ,че са придобити на това основание от наследодател,въз основа на приложените по делото нотариален акт №141/1914г./лист 10/ от делото и продавателен запис от 20.07.1914г./лист 9 от делото/.
С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него на основание член 293 ал.2 от ГПК,да се постанови друго,с което да се признае правото на наследници на Н. И. П. на възстановяване на собствеността върху процесните имоти,така както са индивидуализирани в представените писмени документи по член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ.
Водим от горното и на основание член 293 ал.2 от ГПК, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №308/21.04.2008г. постановено по гр.д. №201/2008г. по описа на Окръжен съд гр. П. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА правото на наследниците на Н. И. П. ,бж. на гр. Р.,починал на 13.11.1918г.,на възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти,находящи се в землището на гр. Р.
Л. в местността”Б” с площ от 12,400дка при съседи:Мемо К. и М. П. ,
по предявения от И. А. И.,гр. Ракитово,ул.”Х”№32 против О. служба”З”гр. Б. и О. гр. Б.,иск по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: