О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 474
София, 03.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1903/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от И. А. Ю. от с. Г.срещу решение от 05.06.2009 г. по гр. д. № 757/2007 г. на Благоевградски окръжен съд, в частта с която е отменено решение от 12.06.2007 г. по гр. д. № 457/2006 г. на районен съд гр. Г. в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ * в кв. 4, по плана на с. Х. и построените в него сгради и е постановено друго, с което е допуснато извършване на делба на имота като съсобствен между страните по делото. Развит е довод за нарушаване съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства – касационно основание по чл. 281 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Изложени са съображения, че изводът на съда, че касаторът не е владял имота за себе си и не е придобил право на собственост върху него не съответства на установените факти. При обсъждане на събраните доказателства съдът се е произнесъл по процесуален въпрос – преценката им в съвкупност и поотделно, който въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответницитe по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От фактическа страна по делото е установено, че срещу касатора и съпругата му С. И. Ю. е предявен от брат му И. А. Ю. , майка му А. Х. Ю. , сестра му К. А. А. и Г. И. Ю., син на И. , иск за делба на недвижим имоти VІІІ-226, ІХ-226 в кв. 4 по плана на с. Х. и УПИ * в кв. 4 по плана на същото село. Ищците са поддържали, че имотите са били собствени на общия им наследодател А, починал на 28.02.1989 г., който ги е придобил на основание давностно владение осъществявано със съпругата му ищцата А.
Касаторът е противопоставил довод, че УПИ * е негова и на съпругата му индивидуална собственост, на основание давностно владение, което осъществява от 1961 г., когато е сключил брак. Твърди, че имотът е бил собствен на дядо му, който е живеел в него, и той му го е дарил неформално с уговорката да живее в имота и да бъде гледан от надарения. В изпълнение на този неформален договор касаторът и съпругата му са владяли имота и изпълнили поетото задължение за гледане. Владението е продължило необезпокоявано до предявяване на иска.
С гласни доказателства е установено осъществяването на фактическа власт върху имот. Съдът е приел, че имотът е съсобствен на съделителите без Г. Ю. , тъй като и те са живяли в имота в различни периоди от време. Намерил е за недоказано, че касаторът е владял целия имот за себе си и е противопоставил това владение и на останалите.
Основателен е доводът за произнасяне на съда по процесуален въпрос от значение за изхода на спора – преценката на доказателствата относно владението – на имота с намерение да се придобият вещни права върху него. Тази преценка следва да се извърши като се отчитат всички осъществили се факти в периода на владението и неговото демонстриране и противопоставяне. Непрецизното обсъждане в хронологичен порядък и в съвкупност с останалите установени факти, кой от съделителите в кой момент е живял в имота и на какво основание, е нарушение на императивнивна правна норма и е в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на процесуалния закон, което е основание за допускане касационна проверка на решението на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Не е налице предпоставката за допускане касационна проверка на решението по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е формулирал материалноправен въпрос, който да е решен от съда и да е идентичен с решените такива с представените две решения. Те имат за предмет разрешаване на въпроса дали страната е придобила вещни права на основание оригинерно основание давностно владение, но в решение по гр. д. № 3398/07 г. същественият въпрос е бил дали е имало законова забрана за придобиване на имота по давност или давността е осъществявана след отмяната на чл. 29 ЗСГ. В решение № 3171/2007 г. на ВКС, І г. о. съдът се е произнесъл по същество на спора, след като е намерил, че свидетелските показания не са обсъдени в тяхната съвкупност. Това решение е неотносимо към настоящия спор, тъй като с обжалваното решение въззивния съд е обсъдил показанията на свидетелите, но не е анализирал същите с оглед периода на осъществяване на владението и на кого е било противопоставено.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2009 г. по гр. д. № 757/2007 г. на Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в размер на 50% от дължимата за предявяване на иска в едноседмичен срок от съобщаване на указанието и да представят доказателство за това, както и доказателство за данъчната или пазарна оценка на имота.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.