Р Е Ш Е Н И Е
№ 475
София, 01.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 17.09.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5126/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”б” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Г. П. от гр. В. против решение от 06.08.2007г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д. №1202/2006г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо и се иска неговото обезсилване,алтернативно се твърди,че същото е неправилно,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „Т”Е. гр. С.,счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение №159 от 07.11.2004г. и допълнително решение №746 от 27.05.2005г. постановени по гр.д. №201/2003г. по описа на В. окръжен съд в осъдителната им част,като в останалата им част тези решения са влезли в законна сила.
В жалбата си,касаторът твърди,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като предявените искове са квалифицирани и разгледани като такива по член 207 ал.1 т.2 от КТ,а не като искове по член 108 от ЗС,алтернативна равностойност и пропусната полза. Тези оплаквания са неоснователни. При определяне правната квалификация на заявените пред съда претенции от ищеца,съдът не е обвързан от посочената от последния квалификация,напротив съдът следва сам да я определи,като изхожда от изложеното в исковата молба от ищеца,свързано с отправеното към съда искане. При това положение,правилно въззивният съд е определил правното основание на заявената пред него претенция,изхождайки от установеното по делото,че ищецът”Т”Е. се явява работодател,с който ответникът В. П. ,настоящ касатор ,се намирал в трудовоправни отношения,по силата на сключен трудов договор,приложен по делото на длъжност ръководител на клон гр. В.,като съд заповед №148/26.07.2001г. работодателят-ищеца по делото е командировал ответника в гр. Л. със задача за организира,ръководи и контролира работата на обекта в гр. Л.,а в т.4 от заповедта изрично са посочени задълженията на ответника да отговаря за опазването на машините и съоръженията на дружеството в пълната им стойност и за своевременното им доставяне на А. София,и при в изпълнение на тази заповед ответникът е приел като материално-отговорно лице по списък машини и съоръжения за временен износ за Н. И. ,което ангажира неговата отговорност в това му качество. Така установените факти и обстоятелства по делото и твърденията и исканията,изложени от ищеца в депозираната искова молба, са довели съда до формиране на правилни изводи относно правната квалификация на заявените от ищеца претенции,а именно като такива по член 207 ал.1 т.2 от КТ.
Наред с това,касаторът прави оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон свързани с необходимостта,че следва да се присъди равностойността на вещта и съответно обезщетение за пропуснати ползи,само на собственика на вещта и се твърди,че собственикът на вещта,ищцовото дружество е бездействало относно връщането на процесните вещи,поради което неправилно е присъдено обезщетение. Тези оплаквания също са неоснователни. Както вече бе посочено по-горе,отношенията между страните са породени от създаденото и съществувалото трудово правоотношение между тях,съответно правата и задълженията помежду им са породени в съответствие със сключения трудов договор,а тези за ответника,свързани с отговорността му по член 207 ал.1 т.2 от КТ,произтичат ,както от сключения трудов договор ,така и от съдържанието на заповедта,по силата на която е бил командирован в Л. Н. за срок от три месеца,като последния безспорно е в качеството си на материално отговорно личе и като такъв е приел по списък,приложен на лист 13 от делото процесните машини и съоръжения-временен износ Н. И. Ето защо,след преценката на установеното с доказателствата по делото,съдът правилно е приложил материалния закон,ангажирайки отговорността на ответника съгласно предвиденото в член 207 ал.1 т.2 от КТ.
В жалбата си, касаторът поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд,тъй като му е отказано изпълнение на съдебна поръчка,както и неявяване на управителя на ищцовото дружество за отговор на въпроси ,постановени по реда на член 114 от ГПК/отм/,които обстоятелства са свързани с отношенията на ищцовото дружество по сключен договор с немска компания,в качеството й на възложител. Тези отношения са били предмет на анализ по възраженията,направени от ответника,настоящ касатора,но същите не са относими и не са решаващи по съществото на заявения спор,който изисква установяване на вреда, причинена от отчетническа дейност,а именно причинена липса от работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира,съхранява,разходва или отчита парични или материални ценности,за които отговаря спрямо работодателя по смисъла на член 207 ал.1 т.2 от КТ,в каквото посока са изводите на съда и които кореспондират на събраните по делото доказателства.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.08.2007г. на Софийски апелативен съд,Гражданска колегия ,3 състав,постановено по гр.д. №1202/2006г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: