1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр.София, 09 юли 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис И. ч.гр.д.№ 3501/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по подадена от А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П. частна жалба срещу протоколни определения на Софийски градски съд от 18.03.2015 г. по гр.д.№ 14020/ 2014 г. С първото от определенията съдът прекратил производството по подадената от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. въззивна жалба срещу решение на Софийски районен съд № І-41-32/ 01.04.2014 г. по гр.д.№ 6520-А/ 2000 г. (постановено в производство за поправка на очевидна фактическа грешка), поради оттеглянето й. С второто съдът прекратил производството по предявения от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. против С. о. иск, квалифициран по чл.108 ЗС, поради направен отказ от този иск.
Жалбоподателите поддържат, че производството за поправка на очевидна фактическа грешка е „акцесорно по отношение на основния граждански процес” и поради това съдът не може да бъде десезиран с оттегляне на жалбата срещу решение, постановено в производство за поправяне на такава грешка. Освен това заявяват, че предявеният от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. иск срещу С. о. не е по чл.108 ЗС, а е по пар.4и ПЗР ЗСПЗЗ. На тези основания частните жалбоподатели претендират обжалваните определения да бъдат отменени.
Ответните по частната жалба страни – Р. Я. Я. и Н. Я. Я. – я оспорват като поддържат, че съдът не може да преценява има ли основание за прекратяване на производството, щом е валидно десезиран с оттегляне на жалба и отказ от иск, поради което постановените прекратителни определения са законосъобразни.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Делото се води по предявени от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. ревандикационни искове срещу А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П.. В исковата молба като ответник е била посочена Столична община и са заявени претенции по пар.4и ПЗР ЗСПЗЗ. С решение от 12.10.2012 г. по гр.д.№ 6520-А/ 2000 г. предявените ревандикационни искове от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. срещу А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П. са отхвърлени, а по исковете по пар.4и ПЗР ЗСПЗЗ районният съд не се е произнесъл, като е приел, че производството по тях е приключило с влязло в сила определение. С решение от 01.04.2014 г. по същото дело първоинстанционният съд е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 12.10.2012 г., като се произнесе и по иска, предявен срещу С. о.. Пред Софийски градски съд производството е образувано по въззивни жалби на Р. Я. Я. и Н. Я. Я. срещу отхвърлящото исковете им първоинстанционно решение, както и срещу решението, постановено в производството за поправка на очевидна фактическа грешка. В проведеното на 18.03.2015 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция ищците (въззивници в производството пред Софийски градски съд) са направили (чрез изрично упълномощените си процесуални представители) изявление, че се отказват от иска срещу С.о. и че оттеглят въззивната си жалба срещу решението на Софийски районен съд от 01.04.2014 г. Въз основа на тези изявления въззивната инстанция прекратила производството по оттеглената жалба и по иска, от който е направен отказ, с обжалваните в настоящето производство определения.
Действията на въззивния съд са законосъобразни. Ищците са десезирали съда с отказ от иск и той е длъжен да прекрати производството по този иск. Становището на ответниците е ирелевантно, такова се изисква само при оттегляне на иска след първото съдебно заседание по делото. В случая ищците са направили изявление не за оттегляне, а за отказ от исковете и процесуалният закон не дава възможност на ответниците със свои действия да поддържат висящността на процеса по претенцията, от която е заявен отказ. Няма значение как съдът е квалифицирал иска, от който е направен отказ, както и дали квалификацията е правилна. Ищците не могат повече да предявят иск при същите фактически твърдения и искане, а квалификацията на тези твърдения няма отношение към настъпване на правните последици от отказа. Законът не дава възможност на въззиваемите, също така, да предотвратят десезирането на съда от разглеждане на въззивна жалба, която е оттеглена от въззивниците. Независимо от тяхното становище, щом жалбата е оттеглена, съдът е длъжен да прекрати образуваното по нея въззивно производство. Обжалваните протоколни определения на въззивния съд, с които се констатира надлежното му десезиране и се постановява частичното (в обема на десезирането) прекратяване на производството, са законосъобразни и няма основания да бъдат отменени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски градски съд от 18.03.2015 г. по гр.д.№ 14020/ 2014 г., с което е прекратено производството по подадената от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. въззивна жалба срещу решение на Софийски районен съд № І-41-32/ 01.04.2014 г. по гр.д.№ 6520-А/ 2000 г. поради оттеглянето й
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски градски съд от 18.03.2015 г. по гр.д.№ 14020/ 2014 г., с което е прекратено производството по предявения от Р. Я. Я. и Н. Я. Я. против С. о. поради направен отказ от него.
Делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: