РЕШЕНИЕ
№ 476
София, 27.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
и с участието на прокурора Стаменова
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3281/2015 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 712 от 7.4.2015 г, постановено по гр.дело № 364/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 18417 от 20.11.2014 г по гр.дело № 11686/12 г на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 19 състав като предявените от А. Г. А. срещу Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ са уважени до размера на сумата 12 000 лв.
В касационната жалба Прокуратурата на РБ поддържа нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната осъдителна част.
Ответникът по касационната жалба А. Г. А. оспорва същата.Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
С определение № 1087 от 2.10.2015, постановено по делото, по жалба на Прокуратурата на РБ е допуснато касационно обжалване на решение № 712 от 7.4.15 г по гр.дело № 364/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение въззивният акт съдът е приел, че предявеният от А. Г. А. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ е основателен до размера на сумата 12 000 лв.Образуваното срещу А. наказателно производство е приключило за 4 г и 2 месеца с оправдателна присъда, която не е протестирана от Прокуратурата на РБ.Установено е, че в резултат на воденото наказателно производство ищецът се чувствал притеснен и подтиснат и депресиран, не можел да си намери работа като охранител, тъй като бил длъжен да върне оръжието си.
По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.
В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение.При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При този отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение приема следното :
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост с оглед данните по делото и с оглед конкретните обществено-икономически условия в страната.Незаконно повдигнатото обвинение предвид тежестта на престъплението безспорно се е отразили негативно върху психиката на ищеца.Изхождайки от понятието неимуществени вреди, в което съгласно практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време, както и изхождайки от понятието, че критерият за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.
Изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства по делото, настоящият състав на ВКС счита, че в конкретния случай е определен паричен еквивалент, който не възмездява увреденото лице, а води до неоснователно обогатяване. Отрицателните изживявания на А. са установени въз основа на събраните показания на свидетелите, които твърдят, че е станал притеснен, подтиснат и депресиран, не можел да си намери работа като охранител, тъй като бил длъжен да върне оръжието си.
С оглед установеното по делото, като се отчете фактът, че воденото наказателно производство е започнало и приключило в разумен срок-4 г и 2 месеца; наложената мярка за процесуална принуда е най-леката ; извършения обем на процесуално следствени действия с участие на ищеца е сравнително нисък и пострадалия е бил оправдан още на първа инстанция, следва да се приеме, че доказаните по делото болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи.Пострадалият е изживял последиците от повдигнатото и подържано обвинение без това да е дало сериозно отражение върху здравето и семейното му положение.Не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между оставането без работа и воденото наказателно производство, тъй пострадалият е имал възможност да изпълнява друга длъжност, различна от „охранител“, за упражняването на която е необходимо да притежава оръжие. Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лична болка и страдания от незаконното преследване на А. следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 6 000 лв.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице подържаното от касатора-Прокуратурата на РБ основание за неправилност на въззивното решение, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размера над сумата 6 000 лв до сумата 12 000 лв и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски, сторени пред СГС и САС за разликата над сумата 857, 56 лв до сумата 1715, 12 лв.
С оглед изхода на спора пред ВКС, ответникът дължи на ищеца разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 800 лв, представляващи половината от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 712 от 7.4.2015 г, постановено по гр.дело № 364/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 18417 от 20.11.2014 г по гр.дело № 11686/12 г на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 19 състав като предявените от А. Г. А. срещу Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ са уважени до размера на сумата 6 000 лв и до размера на сумата 857, 56 лв, сторени пред САС и СГС разноски за един адвокат.
ОТМЕНЯВА решение № 712 от 7.4.2015 г, постановено по гр.дело № 364/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която о предявените от А. Г. А. срещу Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ са уважени за разликата над сумата 6 000 лв до сумата 12 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният А. Г. А. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ за сумата 6 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на А. Г. А. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 800 лв, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част от иска.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/