О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 10.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1542/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Б. , от гр. Т. срещу решение № 251/24.04.2009 год., постановено по гр.д. № 906/2008 год. на Плевенския окръжен съд , с което е оставено в сила решението на Троянски районен съд , постановено по гр.д. № 670/2005 год., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Б” ЕООД, гр. Т. иск за възстановяване на съборен навес от 20 кв.м., както и предявените срещу О. Т. и „Благоустройство и к. стопанство „ ЕООД, гр. Т. искове за солидарното им осъждане за сума в размер на 1900 лв., представляваща стойността на разпиляно лично имущество, ведно със законната лихва от 01.10.2004 год., до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост , неправилност и нарушение на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение .
В допълнителното изложение към касационната жалба, по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи следните въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото:
1. Дали общината и общинска фирма със 100% общински капитал са солидарно отговорни за вреди причинени от фирмата или отговорност носи само общината или само общинската фирма;
2. Дали е налице солидарна отговорност между общината и общинската фирма в случай, че при възложена от Общинската администрация работа на общинската фирма, работниците на последната са се отклонили от нея и са причинили вреди или отговорността е само за общинската фирма, чийто работници са причинили вредата;
3. Законосъобразно ли е с устна заповед да се възложи премахването на постройка .
Посочено е че в противоречие с трайната практика на ВКС, възивният съд е отказал да допусне съдебно техническа експертиза за установяване на точното местонахождение на съборения навес, в кой парцел ****опада и засегнат ли е от мероприятията на плана като същото е и съществено процесуално нарушение.
Сочи също така , че решението е немотивирано.
Ответниците по касационната жалба О. Т., и „БКС”ЕООД, гр. Т., оспорват допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обусловена от редовността й, предвид въведената факултативност на касационното обжалване с ГПК / нов/ касационната жалба може да бъде разгледана по същество, тоест касационно обжалване може да бъде допуснато, само при наличие на визираните от закона и посочени от касатора основания за това.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо съдът е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С въззивното решение , съдът е приел, че е сезиран и се е произнесъл по два иска с пр. осн. чл. 49 ЗЗД – първият от тях предявен срещу „Б„ ЕООД гр. Т. за възстановяване на съборен навес от 20 кв.м.,а вторият при условията на субективно пасивно съединяване срещу „БКС” ЕООД, гр. Т. и О. . за солидарното им осъждане за сума в размер на 1900 лв., представляваща стойността на разпиляно лично имущество, ведно със законната лихва от 01.10.2004 год., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед задължителното тълкуване в т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощието на касационния съд служебно да допусне до касационно обжалване въззивно решение поради евентуална недопустимост , Върховният касационен съд счита, че до касационно обжалване следва да бъде допуснато решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „БКС” ЕООД , гр. Т. иск за възстановяване на съборен навес, квалифициран и разгледан като иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД.
По отношение на решението в останалата му част не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Общото основание за допустимост на касационното обжалване е касаторът да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и е обусловил изхода на спора.
В случая за да отхвърли пасивно субективно съединените искове срещу „БКС” ЕООД, гр. Т. и О. Т. за заплащане на сума в размер на 1900 лв. като обезщетение за претърпени вреди, съдът е приел, че солидарна отговорност от двамата ответници при хипотезата на чл. 49 ЗЗД не може да се претендира. Приел е обаче и това , че ищецът- касатор в това производство не е установил по делото, че посочените в исковата молба вещи, действително са се намирали в съборения навес, както и че ако същите са били разпилени, то това се дължи на поведението на самия ищец , който не е предприел действия по тяхното съхраняване. От това следва извода , че формулираните от касатора въпроси не са обусловили изхода на делото по този иск. Дори съдът да беше приел , че двамата или един от ответниците е пасивно легитимиран да отговаря по него , този иск би бил отхвърлен поради недоказаност на фактическия състав на непозволеното увреждане.
С оглед на това и доколкото не е налице основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, в тази част решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №251/24.04.2009 год., постановено по гр.д. № 906/2008 год. на Плевенския окръжен съд , с което е оставено в сила решението на Троянския районен съд , постановено по гр.д. № 670/2005 год. в частта, в която е отхвърлен предявения от П. А. Б. от гр. Т. срещу „Б” ЕООД, гр. Т. иск за възстановяване на съборен навес от 20 кв.м.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата част , в която е оставено в сила решението на Троянски районен съд , постановено по гр.д. № 670/2005 год., с което са отхвърлени предявените от П. А. Б. срещу О. Т. и „Благоустройство и к. стопанство „ ЕООД, гр. Т. искове за солидарното им осъждане за сума в размер на 1900 лв., представляваща стойността на разпиляно лично имущество, ведно със законната лихва от 01.10.2004 год., до окончателното изплащане на сумата.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., след което делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: