РЕШЕНИЕ № 477
София, 15. януари 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6460 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
С решение № 326/16.10.2013 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 4048/2013 е отменено решение № 509/16.12.2011 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1171/2011, с което е оставено в сила решение № 323/05.07.2007 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1030/2005, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд.
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решение № 323/05.07.2007 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1030/2005, с което е отменено частично решение № 226/30.06.2005 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 387/2004, като е уважен предявеният иск за сумата 10.000 лева неотчетен аванс по договор за поръчка по чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Д. А. К., който го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Конституираните като страни по делото наследници на починалия в хода на касационното производство касатор считат, че въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск по чл. 280 ЗЗД, вместо по чл. 55 ЗЗД, тъй като между страните действително е постигнато съгласие за осъществяване на съвместна дейност чрез създадено от тях О. и по-скоро е налице хипотезата на чл. 357 ЗЗД – бетоновият възел да се осигури от ищеца, а необходимия терен – от ответника; от заключението на приетата пред въззивния съд експертиза е видно, че за проектирането, строително-монтажните работи и демонтажа на бетоновия възел са изразходвани общо 48.038,55 лева, както и разходи за охрана от 3.382 лева и разходи за наем от м. юли 2001 г. до м. ноември 2004 г. в размер на 4.100 лева, като е установено, че сумите, предмет на главния (разглеждания) иск, са изразходвани именно по строителството на този бетонов възел; бетоновият възел е напълно завършен и въведен в експлоатация по съответния ред; съдът е обсъдил доказателствата за извършените разходи по проектирането, строителството и изграждането на бетоновия възел, както и с неговото демонтиране, за което са разходвани 4.727,99 лева и правното им значение. Според касатора той не е получил нещо без основание, нито с оглед неосъществено или отпаднало основание, за да бъде задължен да го върне; не е налице и договор за поръчка, тъй като строителството е извършено за сметка на двете страни за съвместна експлоатация; налице са условията на чл. 364 ЗЗД за разноските и вредите, които са понесени от касатора; вредите от строителството и демонтажа на възела са настъпили и са общо в размер на 55.520,55 лева, като вина за настъпването на тези вреди носи изключително ищецът.
Ответникът И. А. И. оспорва жалбата, като счита, че исковата сума е получена от наследодателя на ответниците за закупуване на техника за бъдещото дружество още преди регистрацията му, поръчката не е изпълнена и довереникът дължи отчет за получения аванс. За какво е разходвана получената сума е без значение, във всеки случай тя подлежи на връщане.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, исковата сума е дадена, за да бъдат извършени от довереника конкретни правни действия за закупуване на съответна техника във връзка с оборудването на бетонов възел, необходима за пускането му в експлоатация; ищецът сочи, че не е представен отчет за начина на разходване на получения аванс, няма първични счетоводни документи за закупени съоръжения и техника, поради което полученият аванс подлежи на връщане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че между страните по спора е било постигнато споразумение, имащо елементите на договор за поръчка, поради което претенцията за заплащане на исковата сума намира своето основание (независимо от записаното в исковата молба такова по чл. 55 ЗЗД) в чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Договорът за поръчка продължава да обвързва страните и в нарушение на задълженията си довереникът не е дал на доверителя сметка за изпълнението на поръчката.
Събраните доказателства за изграден бетонов център (наред с друг бетонов център) в имот на ответника нямат отношение към процесния договор за мандат. Построеното от ответника е в негов имот и за негова сметка, а доколкото извършеното от него има връзка със сключения между страните договор за дружество, то е предмет на предявения насрещен иск, който е разгледан в отделно производство.
С договора за поръчка ищецът е възложил на касатора да закупи техника. Според неоспореното от страните заключение на счетоводната експертиза, изслушано от първоинстанционния съд, няма счетоводни документи, от които да е видно, че за [фирма] са закупени машини, съоръжения и техника, като липсват записи и по счетоводните регистри и по инвентарната книга.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касационната жалба И. А. И. следва да бъде присъдена и сумата 500,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323/05.07.2007 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1030/2005 г. в частта, в която е оставено в сила решение № 226/30.06.2005 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 387/2004 г.
ОСЪЖДА З. М. К., И. Д. А. и А. Д. А. от Г. да заплатят на И. А. И. от С. сумата 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.