РЕШЕНИЕ
№ 477
София, 27.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева,
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4875/2015 г
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Р. Ц. Д., Б. Ц. М., Г. Р. В., В. К. В., Р. К. С. чрез процесуалния им представител адв.Х. Н. от САК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 13 от 5.1.2015 г, постановено по гр.дело № 601/2014 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 17/4.3.2014 г по гр.дело № 303/2013 г по описа на Сливнишки районен съд.С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от В. К. В., Р. К. С., Р. Ц. Д., Б. Ц. М. и Г. Р. В. срещу Б. М. В. и Г. М. В. установителни искове за собственост на основание придобивна давност ; прието е, че спорният имот е съсобствен между страните по делото и е разпределено ползването му на основание чл.32 ал.2 от ЗС.
Ответникът по молбата Б. М. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Л. А. от САК.Подържа, че не е налице посоченото отменително основание, доколкото представените от молителите писмени доказателства не са нито нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, нито са от съществено значение за правния спор.Моли молбата за отмяна на бъде оставена без уважение.Претендира заплащане на направените от него разноски в тази инстанция в размер на 400 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответниците по молбата Г. М. В., В. М. А. и Л. М. Б. не вземат становище по същата.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
С влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд е прието, че предмет на делото е предявен от Б. М. В. и Г. М. В. срещу молителите иск за разпределението на основание чл.32 ал.2 от ЗС на ползването на недвижим имот № 008016 по картата за възстановената собственост в землището на [населено място], [община], местност „Село”, с площ от 3, 257 дка, четвърта категория, при граници : имоти №№ 008017, 008021, 008015, 008014, 000075, 000080, както и предявен от молителите срещу Б. М. В. и Г. М. В. инцидентен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за собственост на същия имот на основание давностно владение.Съдилищата са отхвърлили предявения инцидентен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК като са приели, че спорния имот е съсобственост между страните по делото и на основание чл.32 ал.2 от ЗС са разпределили ползването му.Прието е по делото, че за давностно владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.97 г е приложима разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, според която изтеклата до тази дата давност не се зачита, а от този момент започва да тече нова давност.Владението установено след 22.11.97 г би могло да бъде добросъвестно и да доведе до придобиването на земеделския имот по кратката придобивна давност на чл.79 ал.2 от ЗС, но само ако към датата на установяването му имотът е бил възстановен на бившите собственици, т.е ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността.Този извод произтича от общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече.В случая, след провеждане на производството по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за разрешаване на спор за материално право от страна на Б. В. против молителите е признато за установено, че към датата на образуване на ТКЗС в [населено място], обл.София собственици на имота, предмет на делото са били братята К., Методи и М. С..Съдебното решение е задължително за органа на поземлена собственост, който следва да постанови административен акт за възстановяване собствеността на лицата, установили по съдебен ред правото си /ТР № 1/97 г т.2 на ОСГК./ Решението на ОСЗГ е предназначено да определи кръга от лица, в чиято полза следва да настъпи реституционния ефект.То има конститутивно действие и едва с постановяването му приключва процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване, правото на собственост върху имота.Периодът от време от постановяване на първото решение за възстановяване на собствеността в полза на К. С., до постановяване на решението от 2001 г, с което собствеността е възстановена на тримата братя-К., Методи и М. не може да се зачете като период на владение в смисъл на упражняване на фактическа власт върху отчасти чужд имот, с намерение за своене, тъй като в този период от време наследниците, като собственици по силата на реституция по ЗСПЗЗ са упражнявали правото на владение като правомощие на правото на собственост.
В молбата за отмяна се поддържат хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Представени са следните писмени доказателства : решение № 02 от 17.2.1992 г № 02 от 22.1.2001 г, издадено от Поземлена комисия [населено място], с което на Методи В. С. е признато правото на собственост върху нива от 1, 5 дка в землището на [населено място] в м.Кошари и нива от 2 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], в м.Село, решение № 02 от 17.2.1992 г на ПК [населено място], с което е признато правото на собственост на Методи В. С. в съществуващи реални граници върху нива от 1,5 дка в землището на [населено място] в м.Кошари и ниво от 2 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], в м.Село, два броя заявления от Методи В. С. до ПК Б. от 24.9.1991 г, молба-образец подадена от Методи С. до кмета на ОбС Б. за възстановяване на недвижим имот от 18.5.1992 г, докладна записка от 13.3.2003 г за това, че възстановения на Методи С. имот попада изцяло във възстановен на К. С. парцел, скица издадена от [община] от 27.12.2000 г и удостоверение по чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ.
По същество на заявените отменителни основания, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е свързано с откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства, които не са били известни на страната или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях своевременно. Необходимо е освен това пропускът да не се дължи на нейно процесуалното бездействие.
В настоящия случай с молбата за отмяна не се излагат твърдения за нови обстоятелства, представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителите са могли да се снабдят с всички тях и по време на процеса.Отделно от това доказателствата не са от съществено значение за изхода на спора.
Нови обстоятелства или нови доказателства са новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, т.е. документи, които се отнасят до факти, които не са били известни на страните, или макар да са били известни не са могли да бъдат установени по съответния ред поради обективна невъзможност. 3а да са нови с оглед нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата трябва да не са включвани във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които следва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, което по същество означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако са били взети предвид биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. Представените документи, на които се позовават молителите не притежават посочените характеристики. Не е била налице обективна невъзможност за молителите да се снабдят с приложените документи. Същите са от дати, предхождащи постановяването на първоинстанционното решение, т.е., съществували са по време на висящността на производството пред районния съд и въззивния съд и при това положение страната е могла да ги представи пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Непредставянето им е вследствие неполагане на дължимата грижа за добро водене на делото. Освен това от цитираните документи не се установява твърдението на молителите, че процесният имот не е съсобствен между страните.В този смисъл е налице влязло в сила съдебно решение по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, което със сила на присъдено нещо е разрешило въпроса относно правото на собственост върху имота на братята Методи, К. и М. С..
По изложените съображения следва да се приеме, че и основанието за отмяна на влязлото в сила решение не е налице, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК молителите дължат на ответника сторените от него разноски в това производство в размер на 400 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата № 861/17.4.2015 г подадена от Р. Ц. Д., Б. Ц. М., Г. Р. В., В. К. В., Р. К. С. чрез процесуалния им представител адв.Х. Н. от САК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 13 от 5.1.2015 г, постановено по гр.дело № 601/2014 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 17/4.3.2014 г по гр.дело № 303/2013 г по описа на Сливнишки районен съд.
ОСЪЖДА Р. Ц. Д., Б. Ц. М., Г. Р. В., В. К. В., Р. К. С. да заплатят на Б. М. В. разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 400 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.