О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 13.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 1198 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Б. Б. – пълномощник на Е. Д. Т., срещу въззивно решение № 407 от 30.11.2016 г., постановено по гр. д. № 537/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Ответникът по касация Х. Г. Т. не взема становище.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение № 407 от 30.11.2016 г. е потвърдено първоинстанционното решение от 25.05.2016 г. по гр. д. № 1176/2015 г. на Радомирския районен съд, в частта относно квотите, при които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Е. Д. Т. и Х. Г. Т. на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., построена в УПИ IV-1034, 1035 в кв.29 по плана на [населено място], [община], област П., при описани граници.
Въззивният съд е приел, че правото на собственост в полза на ищцата – жалбоподател върху 1/2 ид. ч. от процесната сграда е било удостоверено с нотариален акт № 67/02.06.2005 г., в който като придобивни основания са посочени давностно владение и наследствено правоприемство от К. Б. Т.. Ответникът е придобил право на собственост върху другата 1/2 ид. ч. от сградата по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 101/16.06.2005 г., продавач по който е Е. К. Т. – дъщеря на жалбоподателката от брака й с К. Б. Т., прекратен със смъртта на същия. Направил е извод за съществуването на съсобственост между страните при равни квоти след прекратяването на съпружеската имуществена общност с развод през 2013 г., без да отчете възмездния характер на придобиването на тази 1/2 ид. ч. по време на брака между страните, сключен на 25.12.2000 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставен е материалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на съда по предмета на спора, а именно: дали определянето на дяловете на бившите съпрузи – съделители е обусловено от отчитане на възмездния характер на придобиването на вещно право по време на брака, както и от наличието на съвместен принос, когато правото е придобито на името на единия съпруг.
В противоречие със задължителната съдебна практика в обжалваното решение въззивният съд е възприел, че при възмездно придобиване по време на брака не възниква съпружеска имуществена общност върху придобитото със съвместен принос имущество.
В Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.4 от същото, е прието, че съпружеска имуществена общност възниква върху вещи и вещни права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Горното разрешение е възприето и в решение № 30/11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г. на четвърто г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, като в него е посочено, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание чл.21, ал.1 СК /респ. чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. – отм./ при установения режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос.
Налице е противоречие между възприетото от въззивния съд по поставения по-горе правен въпрос и цитираната практика на ВКС. Ето защо е налице и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 25 лв., за разглеждането на касационната жалба по същество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 407 от 30.11.2016 г., постановено по гр. д. № 537/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.