О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр. София, 19.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 60106 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 263 от 10.02.2016г. постановено по т.д. № 4448/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 29.06.2015г. по т.д. №128/2013г. на Кюстендилски окръжен съд и е постановено ново за признаване за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че И. А. З. и С. С. З. дължат солидарно на [фирма] сумата 28 106,92лв., представляваща главница по анекс от 09.12.2011г. към договор за потребителски кредит от 22.07.2008г., заедно със законната лихва от 13.06.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата 4 756,75 лв. договорна лихва за периода 29.05.2012г. -12.06.2013г.
Касационната жалба е подадена от ответниците И. А. З. и С. С. З. чрез пълномощника адвокат Д.. Касаторите считат обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличието на съществени процесуални нарушения. Изтъкват на първо място, че съдът в разрез с доказателствата е счел, че е извършено уведомяване от банката за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като такова не е извършено спрямо солидарния длъжник С. З., а изпратеното уведомление до И. З. е върнато на подателя като непотърсено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че решението противоречи на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК, т.18 по въпроса за необходимостта длъжниците да бъдат уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като поставят конкретния въпрос дали е достатъчно уведомяването на един от солидарните длъжници, за да се презумира знание и от страна на другия длъжник. На второ място е поставен въпроса: налице ли е новация по чл. 107 ЗЗД, ако с отделни анекси страните по договора за кредит променят само размера на годишния лихвен процент и по-конкретно начина за определяне на съставните му елементи. Спрямо този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с Решение № 789 от 22.04.2002г. по гр.д.2292/2001г. на І г.о на ВКС. На последно място основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК е визирано и предвид противоречие с влязло в сила решение на друг състав на Софийски апелативен съд, постановено между същите страни, но за друг договор за кредит, където е прието, че обратната разписка от [фирма] не удостоверява кога, на кого и при какви обстоятелства е връчена пратката.
Ответникът по касационната жалба [фирма] изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да уважи предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК Софийски апелативен съд е установил, че между страните е сключен договор за банков кредит от 2008г., изменен с анекси от 2009 и 2011г., като кредитополучател по договора е И. З., а съпругът й С. З. е солидарен длъжник. Тълкувайки съдържанието на двата анекса съдът е приел, че те имат новативен характер, тъй като заменят напълно и изцяло договора за кредит, съответно вторият анекс заменя първия. Възраженията на ответниците за нищожност на част от клаузите на предходните съглашения, съдът е намерил за неотносими към изхода на спора, доколкото единствен източник на облигационните отношения на страните е анекса от 09.12.2011г. Ответниците не са доказали плащане и приетата експертиза установява липса на погасяване на вноските по кредита с №№ от 6 до 18, при което за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това е извършено с изпращане на покана за доброволно изпълнение до кредитополучателя на адреса, посочен в договора за кредит. Писмото е върнато в цялост като е отразено в обратната разписка, че пратката не е била потърсена. При тези обстоятелства съдът е приел, че банката е положила дължимата грижа да уведоми главния длъжник и правото да се обяви предсрочната изискуемост е надлежно упражнено. Липсата на отделно уведомление до солидарния длъжник С. З. не променя този извод, тъй като упражненото право спрямо главния длъжник има действие и за него – той живее на същия адрес и солидарната отговорност произтича не само от договора, но и от правилата на Семейния кодекс – чл. 32, ал.2.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените въпроси.
Според приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента, в който до длъжника достигне волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Във връзка със спецификата на настоящия случай, а именно изпращане на уведомление до кредитополучателя, но не и до посочения в договора солидарен длъжник, което уведомление е изпратено с писмо с обратна разписка, върнато като непотърсено от получателя, то от решаващ за изхода на спора е въпросът дали е изпълнено надлежно задължението на кредитора да уведоми длъжниците за упражненото правомощие да обяви кредита за предсрочно изискуем. При разрешаване на спора въззивният съд се е позовал на Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на І т.о., което приема, че когато фактическо връчване не е осъществено е необходимо кредиторът да е положил усилия за откриване на длъжника, а това е изпълнено при изпращане на уведомление на адреса, посочен в договора, независимо, че то е върнато като непотърсено. Касационното обжалване по това дело е допуснато по друг правен въпрос – за отговорността на поръчителя при обявена предсрочна изискуемост на кредита и изложените съображения са по съществото на спора, а не представляват отговор на правния въпрос, предизвикал допускане на касационно обжалване. С оглед на това и предвид значимостта на конкретния правен въпрос, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият правен въпрос е за наличието на новация при подписване на анексите към договора за кредит и е свързан със заключението на съда, че двата анекса изцяло подменят съдържанието на предходните договори, поради което релевантни за отношенията на страните са само клаузите на последния анекс – от 09.12.2011г. В приложеното решение № 789 от 22.04.2002г. по гр.д. № 2292/2011г. на Vг.о. на ВКС се приема, че предоговарянето на дълга по съществуващ банков кредит не води до новиране на задълженията, без изрично страните да са заявили воля за подновяване. Очевидно е, че то разглежда хипотеза различна от настоящата, тъй като в анексите по делото е налице изрична уговорка, че те „заменят напълно и изцяло” съдържанието на договора за кредит, съответно на предходния анекс, т.е. воля за новация е изразена.
На последно място касаторите поддържат основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречие с влязло в сила решение на друг състав на Софийски апелативен съд – Решение № 965 от 11.05.2015г. по т.д. № 4196/2014г., постановено между същите страни, но за друг договор за кредит, където въпросът за уведомяването за предсрочната изискуемост е решен в различен смисъл, а именно, че представеният обратен документ от [фирма] не удостоверява по никакъв начин кога, от кого и при какви обстоятелства е била извършено връчването на пратката. Касаторите не са формулирали правен въпрос, разрешен противоречиво от съдилищата. От една страна е видно, че фактическата обстановка по двете дела е различна – в настоящия случай уведомлението не е връчено и писмото е върнато като непотърсено, а по посоченото дело на САС е имало връчване, макар и неясно на кого и кога. При това различие касационно обжалване не може да бъде допуснато. От друга страна, и в двата случая е бил спорен въпроса дали е извършено надлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост и по неговото допускане в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по-горе вече е формирана воля на съда.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 10.02.2016г. постановено по т.д. № 4448/2015г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба на И. А. З. и С. С. З..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 657,27 /шестстотин петдесет и седем цяло и двадесет и седем стотни/ лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.