О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
ГР. София, 19.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №4959/16 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. срещу въззивното определение на Окръжен съд Кюстендил по ч.гр.д. №442/16 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за оставяне без уважение на молбата на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 15.10.15 г. по гр.д. №1722/14 г. на районен съд К.. Молителят е поискал по реда на чл.247 ГПК да се присъди законната лихва върху сумата 5033 лв., която притежателят на дял І-ви А. М. е осъдена да заплати на притежателя на дял ІІ –ри В. М., за уравнение на дяловете. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба А. Б. / преди М./ я оспорва като неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос/ конкретизиран и уточнен от ВКС, съгл. ТР №1/19.02.10 г./: Как следва да се отстрани пропускът на съда да присъди с диспозитива на определението по чл.352 ГПК законната лихва върху сумата за уравнение на дяловете, след като в мотивите на решението по чл.350 ГПК е приел, че лихва се дължи, е решен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №580/12 г. на ВКС , четвърто г.о.
ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването е налице: Въззивният съд е приел, че посоченият пропуск не е очевидна фактическа грешка, а следва да се отстрани чрез допълване на определението по чл.352 ГПК, но касаторът е пропуснал едномесечният срок по чл.250, ал.1 ГПК.
Противно на това, в соченото от касатора р. на ВКС по гр.д. №580/12 г.,четвърто г.о.е прието, че когато формираната в мотивите на съдебния акт воля е погрешно – не изцяло, изразена в диспозитива на акта, е налице очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК.
ВКС на РБ, състав на трето г.о., споделя изводите по въпроса в р. по гр.д. №580/12 г. на ВКС, четвърто г.о. и решава спора по настоящото дело въз основа на тази практика, а именно:
С решението от 23.06.15 г. по гр.д.№1722/14 г. на осн. чл.350 ГПК първоинстанционният Кюстендилски районен съд е обявил окончателен разделителен протокол с обособяване на два дяла от допуснатите до делба между съделителите В. М. и А. М. недвижими имоти. В мотивите на решението съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, като неравенството в дяловете следва да бъде уравнено парично. Получателят на по-високия по стойност дял І-ви ще заплати на получателя на дял ІІ-ри 5033 лв., като паричното уравнение ще се присъди след теглене на жребия и от момента на съдебния акт ще текат лихви върху сумата за уравнение на дяловете.
С определение от 15.10.15 г. по гр.д. №1722/14 г. на Кюстендилски РС, след изтегляне на жребия, делбата е обявена за приключила, като след влизане в сила на определението А. М. става собственик на недвижимия имот, включен в изтегления от нея дял първи, а В. М. става собственик на имотите, включени в изтегления от него дял втори. Притежателят на дял първи А. М. е осъден да заплати на притежателя на дял втори В. М. сумата в размер на 5033 лв., за уравнение на дяловете. Пропуснато е присъждането на законната лихва върху тази сума, за чиято дължимост съдът е формирал извод в мотивите на предпоставящото извършване на делбата с теглене на жребий решение по чл.350 ГПК. Или в определението по чл.352 ГПК е допусната очевидна фактическа грешка, като формираната в мотивите на решението от 23.06.15 г. воля на съда за уравнение на дяловете с парична сума, върху която тече и законна лихва не е изразена пълно в диспозитива на определението. Очевидната фактическа грешка следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК и подадената за това молба от В. М. е основателна и следва да се уважи.
Частната касационна жалба е основателна – обжалваното въззивно определение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, за уважаване на молбата по чл.247 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Кюстендилски окръжен съд по ч.гр.д. №442/16 г. от 29.09.16 г.
ОТМЕНЯ въззивното определение на Кюстендилски окръжен съд по ч.гр.д. №442/16 г. от 29.09.16 г., с което е потвърдено определение на Кюстендилски районен съд по гр.д. №1722/14 г. от 18.07.16 г. и вместо тях постановява:
ДОПУСКА на осн. чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в определение на Кюстендилски районен съд от 15.10.15 г. по гр.д. №1722/14 г., като ОСЪЖДА получателят на дял първи А. И. М. да заплати на получателя на дял втори В. С. М. законната лихва върху присъдената за уравнение на дяловете сума от 5 033 лв., считано от влизане на определението от 15.10.15 г. в сила до окончателното изплащане на сумата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: