1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр. София, 22.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3351 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Н. срещу решение № 137 от 17.05.2013г. по в. т. дело № 57/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставено в сила решение № 1700 от 03.12.2012г. по т. дело № 1071/2007г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за връщане на фактическото владение на недвижим имот, предадено на 14.01.2005г. без основание от продавач на купувач по договор, извършен с нотариален акт № 19, том V, рег. № 9275, дело № 675/2004г. на нотариус № 11, вписан под № 198, том X., д. № 21424/2004г. на СВ – В., за който се твърди, че е нищожен поради нарушение на изискуемата форма, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. „Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях?“ – противоречие с решение № 175/11.07.2012г. по гр. д. № 1855/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 126/09.05.2011г. по гр. д. № 421/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 443/25.10.2011г. по гр. д. № 166/2011г. на ВКС, IV г. о. – чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
2. „Нищожно ли е нотариалното действие по смисъла на чл. 472 във връзка с чл. 470 ГПК /отм./, понастоящем възпроизведени в чл. 576 и чл. 574 от действащия ГПК, когато удостоверявайки изявленията по проект за нотариален акт за продажба на недвижим имот, нотариусът осъществява състав на документно престъпление по чл. 311, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, установено с влязла в сила присъда на наказателния съд?“ – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
3. „Приравнява ли се невярното документиране на датата на един нотариален акт, установено с влязла в сила присъда на наказателния съд, на липса на дата на нотариалния акт – основание нотариалното действие по оформянето му да бъде признато за нищожно на основание чл. 472 във връзка с чл. 476, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./?“ – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
4. „Приложим ли е така нареченият принцип на „аморфност на формата“ на търговските сделки, установен с нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, по отношение на търговски сделки, с които се прехвърля право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот за действителността на които е установена нотариална форма?“ – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на първия посочен правен въпрос поддържа становище, че разграничението между съществено процесуално нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК и произнасяне по процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е ясно проведено в практиката на ВКС по селектиране на касационните жалби – определение № 852/19.11.2012г. по т. д. № 358/2012г. на ВКС, II т. о., определение № 715/01.11.2012г. по т. д. № 183/2012г. на ВКС, I т. о., определение № 596/18.07.2012г. по гр. д. № 166/2012г. на ВКС, I г. о., определение № 291/09.05.2012г. по гр. д. № 352/2012г. на ВКС, II г. о. Относно втория и третия правни въпроси ответникът излага съображения, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като нормата на чл. 472 ГПК /отм./, сега чл. 576 от действащия ГПК е ясна, изчерпателна и непротиворечива и е формирана трайна и непротиворечива практика: по втория въпрос – решение № 39/03.02.2009г. по гр. д. № 5483/2007г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 98/17.06.2009г. по гр. д. № 6354/2007г. на ВКС, ГК, I г. о.; по третия въпрос – решение № 1079/24.10.1991г. по гр. д. № 902/1991г. на ВКС, ГК, I г. о., решениие № 737/07.06.2010г. по гр. д. № 74/2010г. на ОС Варна. Според ответника четвъртият правен въпрос е без значение за спора, разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ е ясна и непротиворечива и по нея е формирана съдебна практика – решение № 1442/23.12.2003г. по т. д. № 411/2003г. на ВКС, ТК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният е квалифицирал иска с правно основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 34 ЗЗД, който иск е разгледан и от първоинстанционния съд. Решаващият съдебен състав е приел, че спорният нотариален акт има посочена дата – 08.12.2004г., но е установено в наказателно производство по отношение на нотариуса, че фактически сделката е била извършена на 07.12.2004г., но след изтичане на работното време на нотариуса – между 18.00 и 19.00 часа. Аргументирайки се с разпоредбата на чл. 469, ал. 2 ГПК /отм./, регламентираща правото на нотариуса да извършва подлежащи на вписване нотариални актове само в канцеларията си и то през работно време, въззивната инстанция е направила извода, че очевидно поради изтичане на работното време в нотариалния акт е поставена дата на следващия работен ден – 08.12.2004г., когато актът е вписан в Служба по вписванията – [населено място]. При така възприетата фактическа обстановка съдебният състав е заключил, че нотариалният акт има дата и същата съвпада с датата на неговото вписване.
Изводът за неоснователност на предявения иск е аргументиран със следните доводи: 1/ изповядването на нотариални актове за прехвърляне на вещни права извън работното време на нотариуса е нарушение на закона, но същото не прави нотариалното действие нищожно съгласно чл. 472 ГПК /отм./ поради това, че в посочената правна норма е включена разпоредбата на чл. 469, ал. 1, но не и на чл. 469, ал. 2 ГПК /отм./; 2/ вещноправният ефект на договора за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот настъпва фактически именно от тази дата – 08.12.2004г., а не от датата на подписването му от страните по него – 07.12.2004г.; 3/ удостоверяването на датата на акта е признато за невярно с влязла в сила присъда, но това не води до нищожност на нотариалното действие, тъй като изброяването на основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания с разпоредбата на чл. 472 ГПК /отм./ е изрично и изчерпателно и същата, както и чл. 476, б. „а” ГПК /отм./ не могат да бъдат тълкувани разширително. Само когато в нотариалния акт липсва изобщо дата или тя е непълна /липсва ден, месец и/или година/ или датата е невъзможна нотариалният акт би бил нищожен; 4/ нарушението на закона не е тежко и неотстранимо, не е застрашило правната сигурност, нито правата на страните и такива на трети лица, поради което и наказателният съд е възприел случая за маловажен; 5/ по отношение на сделката е приложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, предвид обстоятелството, че страните са търговци и сделката е търговска по смисъла на чл. 286 ТЗ, поради което страна по търговска сделка не може да се позовава на пороци поради формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението си, какъвто е настоящият случай.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Въз основа на посочените от касатора правни въпроси и данните по делото настоящият съдебен състав счита, че релевантните за спора въпроси са материалноправни и могат да бъдат уточнени по следния начин:
1. Приравнява ли се невярното документиране на датата на сделката в нотариалния акт, установено с влязла в сила присъда на наказателен съд, на липса на дата на нотариалния акт и съставлява ли основание за нищожност на нотариалното действие по чл. 472 във връзка с чл. 476, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./, респективно основание за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот.
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ по отношение на разпоредителни сделки с недвижим имот, извършени между търговци, за действителността на които е установена нотариална форма?
По отношение на релевантните материалноправни въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на съдебна практика, възможността относимите правни норми да бъдат неточно тълкувани, с цел установяване на единна безпротиворечива практика.
Първият въпрос, посочен от касатора, е процесуалноправен, но същият се отнася до правилността на решението, предвид оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане от въззивния съд на доводи и възражения на ищеца в подкрепа на заявената претенция, и подлежи на преценка в производството по чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 17.05.2013г. по в. т. дело № 57/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 21 034,65 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.