Р Е Ш Е Н И Е
№ 478
София, 04 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 514/2008 година.
На основание чл.419 и чл.420,ал.2, във вр. с чл.422,ал.1,т.5 НПК, осъденото лице В. В. Г. е направил искане, поддържано и в съдебно заседание, за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 25.03.2008год., постановено по в.н.о.х.д. № 1925/2007 год. на Софийския градски съд, като са изтъкнати съображения за материална и процесуална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендирана е отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Частният обвинител и граждански ищец не участва в това производство.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането на осъденото лице за процесуално допустимо, но неоснователно.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване, взе предвид следното:
С въззивното решение е потвърдена присъда от 23.04.2007 год., постановена по н.о.х.д. № 3499/06 год.на Софийски районен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Г за извършено престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.18,ал.1 НК и във вр. с чл.54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален”общ” режим на изтърпяване. На основание чл.25,във вр. с чл.23,ал.1 НК, са групирани наказанията, наложени с присъди по н.о.х.дела №-ра 1067/03год. и 69/03год., като е определено общо наказание в размер на три години, при условията на чл.66,ал.1 НК, с петгодишен изпитателен срок. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение така определеното общо наказание. Предявеният от Н. С. А. граждански иск, за репариране на претърпените от нея имуществени вреди, е отхвърлен.
Искането на осъденото лице е процесуално допустимо. Атакуваният съдебен акт е постановен на 25.03.2008год., а искането-постъпило на 18.06.2008год., т.е. в законоустановения по чл.421,ал.3 НПК срок.
Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:
Несъстоятелни са заявените доводи в искането за възобновяване, че при постановяване на атакувания съдебен акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Софийският градски съд в изпълнение на задължението си по смисъла на чл.339, ал.2 НПК, е посочил основанията, поради които не е приел аналогичните доводи, изтъкнати в подкрепа на въззивната жалба. Не може да бъде споделено виждането на касатора за опорочаване на процесуално-следственото действие-разпознаване на лица. Свидетелката Н. А. е описала Г. подробно, в проведения разпит, предхождащ разпознаването и посочила отличителните физически белези, по които го е разграничила от останалите участници – процесуален ред изцяло съответен на разпоредбите на чл.169-171 НПК.
Не е допуснато заявеното нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Инстанциите по фактите са подложили на съвкупен анализ събраните по делото доказателства, които по своя характер, са както разобличаващи, така и оправдаващи молителя. Некоректно в искането са цитирани мотивите на Съдилищата, относно отхвърлената версия на подсъдимия Г, за пребиваването му на друго място в момента на инкриминираното деяние. Вън от всякакво съмнение, той има право на защитна позиция, която реализира по избран от него начин. Инстанциите по същество са обсъдили и оправдаващите подсъдимия доказателства, през призмата на останалия материал и аргументирали, че същите освен непоследователни, нелогични и взаимно изключващите, са в противоречие с другите доказателствени източници. Липсва и заявеното нарушение на чл.107, ал.5 НПК. Показанията на свидетелите М. С. , Ст. И. , Б. Г. , са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал-показанията на свид. Н. А. и извършеното разпознаване на лица. Подробно и аргументирано е отхвърлена тезата на касатора, свързана с изграденото от него “алиби”.
На второ място – не е нарушена разпоредбата на чл.14,ал.1 НПК. Инстанциите по същество след обективно, пълно и всестранно изследване на всички правно значими факти, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК, са взели решението си по вътрешно убеждение, ръководени от закона. Изложени са аргументирани съображения за обстоятелствата, които са приети за установени и въз основа на кои доказателства, като е мотивирано подробно защо е кредитиран част от доказателствения материал и отхвърлен-останалия. На базата на подробен анализ на обстоятелствата свързани с извършеното деяние и неговия автор, е изграден фактическият извод, за безспорна идентификацията на подсъдимия, като лицето което е направило опит да отнеме инкриминираните вещи, след употреба на физическа и психическа принуда. Поради това не отговаря на истината заявената в искането “неяснота” в доказателствената съвкупност, рефлектираща върху процесуалните му права. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Всички обстоятелства, са разгледани и оценени съвкупно и изграден фактическият извод за съпричастността на касатора към извършеното деяние.
При установените фактически положения, Съдилищата са извели законосъобразни правни изводи. С деянието си подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.198, ал.1 НК.пражнената принуда спрямо пострадалата, е насочена за сломяване на съпротивата й, с цел прекъсване на фактическата власт върху инкриминираните вещи, а невъзможността да реализира намерението си, се дължи на причини извън неговата воля. Правилно деянието е квалифицирано като такова по смисъла на чл.18,ал.1 НК.
Наложеното на молителя наказание е справедливо определено, в законовия минимум. Смекчаващите отговорността обстоятелства-младата му възраст, здравословни проблеми, добрите характеристични данни и фазата на престъплението, са оценени в съотношение с отегчаващите-проявената престъпна упоритост за извършване на такъв вид престъпни посегателства. Няма място за индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55 НК, защото посочените по горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, за да обусловят извод, че и най лекото предвидено наказание, би се оказало несъразмерно тежко. С този вид, размер и начин на изтърпяване се постигат целите на наказанието в личен и обществен план. Законосъобразно са групирани наложените наказание по предходни присъди и приложена разпоредбата на чл.68,ал.1 НК.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че искането на осъденото лице В. Г. за възобновяване на наказателното дело, следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице В. В. Г. за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение от 25.03.2008год. по внохд № 1925/2007 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: