О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр.София, 13.05.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 362 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.12..2008г. по гр.д. №205 / 2008г., с което Шуменски окръжен съд, като е отменил решение от 31.10.2008г. по гр.д. № 2416/2007г. на РС- Шумен, е отхвърлил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят П. Ж. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с трайната практика на ВКС. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата К. А. Н. в писмено становище поддържа,че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 31.10.2008г. по гр.д. № 2416/2007г. на РС- Шумен, е отхвърлил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор от 13.10.2006г., с който И. М. , К. П. , К. А. и Р. А. са обещали да продадат на П. П. 500 кв.м в землището на гр. Ш., м.”К”-„Горен сусурлук” за сумата 3500лева. Съдът е приел за установено, че обещателите – наследници на Р. Л. , която е собственик на процесния имот видно от по нот.акт №192/1975г. на нотариус при Шуменски РС на лозе от 500кв.м, идентичен с обещания за продажба, са собственици на същия по наследство, но при сключване на договора К. А. не е представлявана по надлежен ред от дъщеря си С. И. , тъй като има изрично пълномощно от дата 03.07.2007г., т.е. заверено е след сключване на предварителния договор, при което нищожността на договора за обещаната продажба относно частта на К. А. при липса на съгласие влече нищожност на целия договор, тъй като не намира приложение чл.26, ал.4 ЗЗД.
Жалбоподателят излага съображения за това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС е за възможността, действия, извършени без представителна власт да бъдат потвърдени от мнимо представлявания, както и относно възможността предмет на предварителния договор за продажба да бъде само идеална част от имот, а не целия такъв, при несъгласие на някой от съсобствениците да продаде своята част, като обещанието за продажба и на неговата част не прави договора нищожен. Поддържа също така, че съдът е разрешил и съществен процесуален въпрос, а именно относно конституирането на делото на надлежни страни. Представя множество решения на ВКС, в които е дадено разрешение, че може да се обяви за окончателен предварителен договор и за част от имота, предмет на същия, както и такива, в които е посочено, че продажбата на чужда вещ не прави сделката нищожна.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по съществени въпроси от материалноправен характер по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът на първо място в противоречие с трайната практиката на ВКС, която посочва, че условията за действителност на всеки договор са условията за действителност и на предварителния, е приел че недействителността на отделна клауза на предварителния договора влече задължително недействителност на целия договор, както и че евентуалната продажба на чужда вещ прави сделката нищожна. В практиката е прието, че предварителният договор трябва да съдържа всички съществени елементи на окончателния, защото в противен случай правото да се иска сключване на окончателен договор не би могло да се търси по съдебен ред, но не съществува никаква правна пречка обаче, да се обещае продажбата на вещ, която не е собственост на обещателя и такъв договор обвързва валидно страните (той отговаря за вредите от неизпълнението, ако целия или някаква част от обещания имот не се окаже негова собственост). В противоречие с трайната практика на ВКС въззивният съд е дал отговор и на другия съществен материалноправен въпрос, а именно относно възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен за част от имота, обещан за продажба, която съответствува на частта на всеки един от обещателите, когато те са повече. В противоречие с тази практика въззивният съд е приел, че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД може или само изцяло да се уважи или изцяло да се отхвърли.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 19.12.2008г. по гр.д. №205 / 2008г. на Шуменски окръжен съд по жалба на П. Ж. П..
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на ІV-то г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: