4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр. София, 12.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2742 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], с. Бели О., общ. Т., срещу решение № 119 от 27.06.2017г. по в.т.д. № 107/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 68/09.11.2016г. по т.д. № 37/2014г. на Окръжен съд – Ловеч, е признато за установено на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че вписване с № 20140519165900 от 19.05.2014г по партидата на дружеството с акт на длъжностно лице към А. –Търговски регистър по заявление А4 с вх.№ 20140513145628, по което е извършено заличаване на В. Коопс като управител на дружеството и на промени в представителството, е недопустимо, поради подаване на заявлението за това от лице без представителна власт.
Касаторът моли да бъде обезсилено атакуваното решение, тъй като е постановено при липса на правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ЗТР от ищеца, В. Коопс. Сочи се, че той се явява трето лице и прогласяването на вписването за недопустимо няма да доведе до промяна в неговата правна сфера. Позовава се на определение № 65/01.02.2017г. по ч.т.д. № 2072/2016г. на І т.о. на ВКС, с което е потвърдено определение № 138/13.07.2016г. по ч.т.д. № 189/2016г. на АС – Велико Търново и определение № 276/16.05.2016г. по т.д. № 33/2014г. на Окръжен съд –Ловеч, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ срещу решенията на общото събрание взети на 11.04.2014г., като недопустимо. Алтернативно се иска отмяна на въззивното решение като неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и с оглед необоснованост на акта. Изложени са твърдения, че освобождаването на управителя В. Коопс и заличаването му като управител на дружеството е извършено по предвидения в закона ред – чрез взето решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], състояло се на 11.04.2014г. Посочва, че [фирма] е бил редовно уведомен с покана връчена на управителя му В. Коопс на 03.04.2014г. за свиканото на 11.04.2014г. общо събрание, поради което предвидения в закона 14-дневен срок за обжалване на решението започва да тече от датата на събранието и е изтекъл на 25.04.2014г. Същевременно правнорелевантният за [фирма] и за неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване промени, произтичащи от взетото от общото събрание на съдружниците решение, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното, а не вписването в търговския регистър.
Ответната страна по жалбата, В. Коопс, в подробен писмен отговор излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението, съответно се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В мотивната част на атакуваното решение е изложено, че по делото пред първоинстанционния съд е бил спорен въпроса, дали ищецът Вилеем Коопс има правен интерес да предяви иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Окръжен съд – Ловеч в решението си е приел, че въпросът за допустимостта на предявения иск за обявяване на недопустимостта на вписването, поради това че заявлението е подадено от неоправомощено лице, е решен с влязло в сила определение № 225/19.12.2014г. по в.ч.т.д. № 359/2014г. на Апелативен съд – Велико Търново. Изложени са съображения, че за да е налице правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е необходимо вписаните обстоятелства да засягат в някакъв аспект субективни материални права на ищеца. В конкретния случай е безспорно, че ищецът е едноличен собственик и управител на съдружника в [фирма] – [фирма]. В. Коопс е вписан преди процесното вписване като управител на [фирма], като това обстоятелство е заличено с атакуваното вписване. Ищецът не е управител на дружеството от 19.05.2014г. и съгласно вписванията в търговския регистър, П. В. е единственият управител на дружеството към настоящия момент. Според решаващия състав, с извършеното вписване е засегнато правото на В. Коопс да бъде управител на [фирма], в което представляваното от него еднолично О. е съдружник, и с евентуалното уважаване на иска му за обявяване недопустимост на вписването ще бъде възстановено положението от преди недопустимото вписване като ищецът отново ще следва да се впише като управител на дружеството. С оглед тези съображения и съобразявайки влязлото в сила определение № 225/19.12.2014г. по в.ч.т.д. № 359/2014г. на АС – Велико Търново, с което е прието наличието на правен интерес за ищеца да предяви иск за установяване недопустимостта на вписването, поради това че заявлението е подадено от неоправомощено лице, въззивният съд е приел, настоящият иск е допустим и го е разгледал по същество.
Решаващият съд е посочил, че основателността на иска по чл. 29 ЗТР е свързана с установяване дали вписването е извършено по заявление на нелегитимирано лице или в отклонение от направеното искане. По делото е установено, че заявление № 20140513145628 е подадено от мл. адв. Ц. А. с изрично писмено пълномощно, с рег № 484/28.03.2014г. на нотариус И. Р., издадено от П. В. в качеството му на управител на [фирма], като съдружник на [фирма]. За да постанови отменително-уважителното си решение, апелативният състав е приел за установено, че вписването по партидата на дружеството с акт на длъжностно лице към А. –Търговски регистър по заявление А4 с вх.№ 20140513145628, по което е извършено вписване с № 20140519165900 от 19.05.2014г. – заличаване на В. Коопс като управител на дружеството и на промени в представителството, е недопустимо, поради подаване на заявлението за това от лице без представителна власт. Изложил е аргументи, че от пълномощното не произтича представителна власт за адв. Ц. А. пред агенцията за подаване на заявление за вписване по партидата на [фирма], тъй като то не е дадено от П. В. в качеството на управителя на дружеството, дори и да се приеме, че той е останал единствен управител на дружеството, след проведеното на 11.04.2014г. общо събрание на дружеството. Въззивната инстанция се е позовала на текста на адресната и заключителната част на пълномощното, съгласно които, П. В. е участник в упълномощителната сделка като управител на [фирма], в качеството му на съдружник на [фирма]. Апелативният съд е посочил, че в настоящия случай не намира приложение правилото на чл.301 ТЗ, тъй като цитираната разпоредба е приложима само за търговски сделки, но не и за упълномощаване за извършване на действия пред държавен орган, какъвто е Агенцията по вписванията – Търговски регистър. Подчертава, че единствено управителя на [фирма], П. В., но не и общото събрание, може да упълномощи адвокат за представителство пред Агенцията по вписванията, което той не е сторил в качеството си на управител на дружеството.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като значими за изхода на спора и обусловили правните изводи на съда: „1/ При влязло в сила решение на общо събрание на съдружниците за освобождаване на едно лице от длъжността управител на дружеството и при последваща установена недопустимост на вписването на решението за освобождаване на управителя ще бъде ли възстановено положението отпреди недопустимото вписване?; При установяване на недопустимост на вписването ще настъпи ли промяна в правната сфера на освободения управител в хипотезата на влязло в сила решение на общото събрание на съдружниците към датата на установяване на недопустимост на вписването?; Твърди се противоречие с решение № 135 / 9.11.2009г. по т.д. № 184/2009г. на І т.о. на ВКС и решение № 690 / 3.12.2008г. по т.д. № 349/2008г. на ІІ т.о. на ВКС.; 2/ От кой момент поражда действие спрямо освободения управител решението на общото събрание на съдружниците за освобождаването му – от момента на взимане на решението или от момента на вписването на решението в търговския регистър и съответно кой е правно релевантния факт, от който настъпва промяната в правната сфера на освободения управител – вземането на решението или вписването на заличаването?; Твърди се, че е налице противоречие с решение № 51 / 23.09.2013г. по т.д. № 610 / 2012г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 690 / 03.12.2008г. по т.д. № 349 / 2008г. на ІІ т.о. на ВКС.; 3/ Допустимо ли е предявяване на иск от освободения от длъжност управител за установяване на недопустимост на вписване на заличаването му при влязло в сила решение на общото събрание в О. за освобождаването му от длъжност?; 4/ При влязло в сила решение на общо събрание на съдружниците за освобождаване на едно лице от длъжността управител на дружество, налице ли е правен интерес за същото лице да предяви иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ? При предявен иск за недопустимост на вписано обстоятелство от управителя, заличен с оспореното вписване, следва ли съдът, при извършването на преценка за наличие на правен интерес, да съобрази обстоятелството, че е налице влязло в сила решение на общото събрание на съдружниците за освобождаване на управителя – ищец по иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ? Твърди се противоречие с решение № 234 / 23.12.2016г. по т.д. № 54 / 2016г. на І т.о. на ВКС. Касаторът се позовава и на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.).
По допустимост на атакуваното решение:
С касационната жалба и изложението касаторът е въвел твърдение за процесуална недопустимост на въззивното решение, поради липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, за която, според указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е задължена да следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че e налице вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед даденото разрешение, материализирано в решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС, с което е прието, че освободеният управител на търговско дружество, който не е съдружник в него, а притежава дялове в друго дружество, собственик на капитала на първото дружество, няма правен интерес от предявяване на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с вписванията в търговския регистър, касаещи заличаването му като управител и за вписването на друг управител на същото дружество.
С оглед допускането на решението до касация, жалбоподателят следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 27.06.2017г. по в.т.д. № 107/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на касатора, [фирма], с. Бели О., общ. Т., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.