О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 28.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 811 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт Д. С. и адвокат Т. Б. срещу решение № 478/27.03.2012 г. по в.гр.д. № 4011/2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ в отменително-уважителната му част по предявените искове срещу касатора по чл.208 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
[фирма] предявява насрещна жалба срещу решение № 478/27.03.2012 г. по в.гр.д. № 4011/2011 г. на САС в потвърдителната му част с оплаквания за неправилност и необоснованост и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
[фирма] оспорва допускането на насрещната жалба по съображения в писмен отговор.
По касационната жалба на [фирма]:
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове по чл.208 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] за присъждане на застрахователно обезщетение и лихва за забава. Ищецът твърди, че с ответника е сключил застрахователен договор за застраховка „Каско, ГО на МПС и злополука” по отношение на лек автомобил марка „Ауди”, модел А8 с посочени регистрационни номера. На 19.09.2009 г. застрахованият автомобил е отнет противозаконно от неизвестен извършител, с оглед на което ищецът претендира договореното застрахователно обезщетение с лихва за забава. СГС е отхвърлил изцяло предявените искове, а САС е изменил решението му, като е уважил частично исковете – за 72991 лв. главница и 4531.85 лв. лихва за забава, потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част – за разликата от 72991 лв. до 135000 лв. за главницата и от 4531.85 лв. до 8382 лв. за лихвата. САС е приел, че застрахователят не е установил по делото общите условия /ОУ/, на чиято клауза /т.15.28.5/ се позовава, за да откаже плащане на застрахователното обезщетение, да са били в сила към 22.12.2008 г. и застрахованият да се е запознал с тях. САС е приел още, че не са налице и предпоставките на т.15.28.5 от ОУ застрахователят да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Съображенията на САС за този извод са свързани с намиращата се в откраднатия автомобил част ІІ-ра от свидетелството за регистрация на автомобила, която има само идинтификационно значение и не е документ за собственост на превозното средство, респ. не може да послужи като доказателство за собственост при разпореждане с превозното средство или при други действия, които могат да се извършват само от собственика. Разграничението е направено с оглед клаузите на чл.33 от „Наредба № І-45/24.03.2000 г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС…..”, съгласно които част І-ва от свидетелството служи за идентифициране на превозното средство и удостоверява правото на разпореждане на собственика с него /чл.33 ал.2 от Наредбата/, а част ІІ-ра служи само за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата /чл.33 ал.3 и ал.4 от Наредбата/. Правото на застрахователя да откаже застрахователно обезщетение по т.15.25.8 от ОУ, свързано с останали в МПС свидетелство за регистрация не е при направено разграничение относно двете части на свидетелството за регистрация, визирани в чл.33 от Наредбата, но е свързано с оставяне в автомобила на тази част от талона, съставляващ документ за собственост. Щом тази част от талона не е останала в МПС-то, останала е част ІІ-ра от талона, за застрахователя не е възникнало правото да откаже изплащане на застрахователното обезщетение. Според САС застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в закона или в застрахователния договор – чл.211 КЗ. Неизпълнението на задължение от застрахования да не оставя част І-ва от свидетелството за регистрация в превозното средство несъмнено е значително от гледна точка на интереса на застрахователя, тъй като тази част може да бъде използвана за прехвърляне собствеността на застрахованата вещ и дори за осъществяване на застрахователна измама във вреда на застрахователя, но оставянето на част ІІ-ра по никакъв начин не може да увреди интересите на застрахователя, доколкото с използването й не могат да се извършват разпоредителни действия.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Следва ли съдът предвид разпоредбата на чл.211, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането да извършва преценка на интереса на застрахователя, при условие, че е налице неизпълнение на задължение от застрахования, изрично определено от страните по договора като изключен риск?”
2. „Кой е документа, който съгласно разпоредбите на чл.33 от Наредба № 1-45/2000 г. представлява титул за собственост на МПС.”
За разрешението на първия въпрос, касаторът твърди допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а за втория въпрос – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Така формулираният първи въпрос е обуславящ изхода на спора, но с оглед поддържаната теза на застрахователя за неоснователност на предявените искове, поради изключен покрит риск, не и с оглед мотивите на САС и изискванията на приложения закон. В чл.211 т.2 КЗ е поставено изискване неизпълнението на застрахователния договор да е значително с оглед интересите на застрахователя. При тази разпоредба, съдът следва да преценява неизпълнението и неговата значителност. Правилността на тази преценка може да се обсъжда след допускане на касационно обжалване – чл.281 т.3 ГПК. По приложението на чл.211 т.2 КЗ е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /р. № 4/21.03.2012 г. по т.д. № 8/2011 г. на ІІ ТО на ВКС и р. № 102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г. на І ТО на ВКС/, в които е прието, че страните по застрахователния договор са свободни да договарят основанието за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество по застраховка „Каско” на МПС и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока са ограничени от разпоредбата на чл.211 КЗ. Прилагайки тази разпоредба, САС е съобразил изискването й да прецени дали неизпълнението на задължението по застрахователния договор е значително с оглед интересите на застрахователя. Следователно, разрешението на въпроса е съобразено с изискванията на приложения закон, а и на задължителната съдебна практика. Независимо от това следва да се посочи, че по този въпрос не е налице и твърдения допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Приложеното решение № Т-235/05.05.2010 г. на САС по т.д. № 41/2010 г. не е по обективно идентичен казус с настоящия, както поддържа касаторът. Основанието за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по това дело е неизпълнение на задължение от застрахования по ОУ, различни от ОУ по настоящия казус – ОУ по това дело изключват заплащане на застрахователно обезщетение при забравен в МПС талон в част І-ва или част ІІ-ра и забравена в този случай част І-ва от талона. В настоящия случай относимите ОУ не правят това разграничение и е забравена част ІІ-ра, а не част І-ва от талона.
Така поставеният втори въпрос е обуславящ изхода на спора, но за него не са налице предпоставки за допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В разпоредбата на чл.33 ал.2 от Наредба І-45/2000 г. ясно и точно е посочено, че част І-ва от свидетелството за регистрация „удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство”. Разпоредбата е пределно ясна и конкретна и не създава проблеми при тълкуване. Очевидно е желанието на касатора да се изведе тълкуване на тази разпоредба в съответствие с неговата защитна теза в процеса, но това не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не визира хипотеза на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] на решението на САС в обжалваната му отменително-уважителна част.
По насрещната жалба на [фирма]:
При недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] и на основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната жалба на [фирма].
При този изход на спора, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478/27.03.2012 г. по в.гр.д. № 4011/2011 г. на Софийски апелативен съд в отменително-уважителната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.