Р Е Ш Е Н И Е
№ 479
София, 30.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4953 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., чрез пълномощника й а. Й, против решение № 386 от 24.06.2008 г., постановено по гр.д. № 262 по описа за 2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 195 от 11.02.2008 г. по гр.д. № 6/2008 г. на Плевенски районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Г. П. против Л. Б. Ц., Д. Т. Ц., З. Б. Ц. и А. С. Ц. за заплащане солидарно на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД на сумата 5090.32 лв. задължение за ежемесечно осигуряване на храна и облекло за периода от 1.03.2003 г. до 29.12.2005 г., лихва за забава в размер на 926.02 лв. за периода 1.04.2003 г. – 30.12.2005 г., 863.91 лв. – консумативи за топлоснабдяване за периода 1..03.2003 г. до 9.12.2005 г. и лихва за забава в размер на 266.65 лв. за периода от 1.04.2003 г. – 30.12.2005 г.
Касаторът излага твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответниците Л. Б. Ц., Д. Т. Ц., З. Б. Ц. и А. С. Ц. оспорват касационната жалба, като претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 65/09 от 29.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – поради противоречие на изводите на въззивния съд относно приложението на последиците по чл.101 от ГПК /отм./ с трайната практика на касационния съд, израз на която е решение № 367 от 9.02.1957 г. по гр.д. № 7548/1956 г. на ВС, ІV г.о., а именно, че на страната следва да се даде срок, в който да оригиналните писмени доказателства или официално заверени преписи от тях.
В случая съдът е бил сезиран с искове за реално изпълнение на задълженията на ответниците по писмен договор с нотариална заверка на подписите № 5* от 16.11.2000 г. и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Към исковата молба е било приложено ксероксно копие от договора, което е прието като доказателство с изрично определение от съдебно заседание на 23.03.2006 г. В съдебно заседание на 24.11.2006 г. процесуалният представител на ответниците е поискал ищцата да бъде задължена да представи оригинал на договора от 16.11.2000 т., ищцата е заявила, че не разполага с оригиналния документи и съдът с изрично определение е оставил искането по чл.101 от ГПК /отм./ без уважение. С първоинстанционното решение предявените искове са уважени. В проведеното пред въззивния съд единствено съдебно заседание на 5.06.2008 г. са изслушани становищата по подадената от ответниците въззивна жалба и пледоариите на страните по съществото на спора. Постановявайки решението си Плевенският окръжен съд е приел, че представеното с исковата молба копие от договор следва да се изключи от кръга на доказателствата, тъй като не е заверено по чл.101 от ГПК и не е представен оригинал, като ищцата изрично е заявила, че не разполага с такъв, а следователно не е установено наличието на облигационно правоотношение, респективно задължение на ответниците и тъй като установяване съществуването на договора е допустимо само с писмени доказателства, предявените искове са счетени за неоснователни.
Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нормата на чл.101 от ГПК /отм./ е част от разпоредбите, регламентиращи доказателствата, доказателствените средства и процеса на събирането им, независимо, че е включена в глава ХІ – „Предявяване на иск” на отменения ГПК. Чл.111, ал.1 от ГПК /отм./ изисква съдът да се произнесе по допускане на доказателствата с изрично определение, а чл.186 и чл.188 от ГПК – да пристъпи към постановяване на решението след като е приключил процеса на събиране на доказателства и са приключили устните състезания, като обсъди всички събрани доказателства. Следователно прилагането на последиците по чл.101 от ГПК /отм./ може да се осъществи само във фазата на съдебното дирене, като на страната се даде съответно срок за представи оригинала или официално заверен препис от писмения документ и ако това не бъде сторено – документа с изрично определение се изключва от доказателствения материал.
В настоящия случай въззивният съд не е поправил допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение – приемане като писмено доказателство на незаверено ксерокопие от документ – нито е дал възможност на страната да завери документа или да представи оригинала му, с което е нарушил правото на защита на ищцата и е ограничил възможността й да докаже твърдяното от нея облигационно правоотношение.
Изложеното налага отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с оглед необходимостта от повтаряне на порочните процесуални действия.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 386 от 24.06.2008 г., постановено по гр.д. № 262 по описа за 2008 г. на Плевенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: