ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48
София, 13.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4468/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] чрез процесуалния му представител адв.В. С. от АК Варна срещу решение № 587/17.4.14 г по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 298 от 22.1.14 г по гр.дело № 14165/13 г по описа на Варненски районен съд в частта, с която са уважени предявените от М. К. Н. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ за сумата 472, 10 лв.С въззивното решение е отменено решението на Варненски районен съд в частта, с която искът по чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 472, 10 лв до сумата 508, 80 лв и на ищцата е присъдена сумата 36, 70 лв на основание чл.225 ал.1 от КТ, представляваща част от дължимото обезщетение за оставане без работа в периода 29.7.13 г-25.9.13 г.
Въззивното решение е обжалвано изцяло от касатора [фирма]. В касационната жалба се подържа, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се прогласяване нищожността на постановения въззивен акт, респ. отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Ответницата по касационната жалба М. К. Н. не взема становище по същата.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК и уточнителната молба към него се сочи, че съдебното решение е нищожно, недопустимо, неправилно и явно несправедливо.Сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се, че въззивното решение в частта, относно присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от ГПК противоречи на решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика -№ 323/28.6.2011 г по гр.дело № 784/2010 г на ВКС, Четвърто ГО по материалноправния въпрос има ли работникът/ служителят право на обезщетение за незаконно уволнение през времето през което е бил неработоспособен и му е бил разрешен отпуск по болест поради общо заболяване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение взе предвид следното :
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т 3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.Ищцата М. К. Н. е работила в хранителен магазин на ответното дружество на длъжност „продавач-консултант” за времето от 4.7.2013 г до 15.7.2013 г, когато депозирала до управителя молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и болничен лист за разрешен отпуск по болест в периода 15.7.2013 г-27.7.2013 г.На 28.7.2013 г Н. не се явила на работа, а в магазина, посочен като нейно работно място представила втори болничен лист за времето до 13.8.2013 г, а след него и трети болничен лист-за времето от 13.8.13 г до 11.9.13 г.При тези доказателства въззивният съд е приел, че на подадената на 15.7.2013 г от ищцата молба за напускане по взаимно съгласие, работодателят-ответник е поставил резолюция за съгласие още на следващия ден, но това съгласие не е доведено до знанието на насрещната страна по правоотношението.Приел е, че в срока по чл.325 ал.1 т.1 от КТ работодателят не отговорил писмено дали приема направеното от ищцата предложение за прекратяване, поради което не е постигнато взаимно съгласие, а уволнението на Н., извършено на посоченото основание е незаконосъобразно.Искът по чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение за времето от 29.7.13 г до 26.9.13 г е уважен до размера на сумата 508, 80 лв.Тази сума е определена като разлика между обезщетението в размер трудовото възнаграждение, което ищцата би получила и обезщетението за временна нетрудоспособност.
По касационните основания.
1/ Относно твърденията за нищожност и недопустимост.
Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668 по гр. д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за 2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост.Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. Обжалваното решение според даденото по-горе разрешение не е нищожно. Същото не е и недопустимо, тъй като са налице положителните и липсват отрицателните педпоставки за предявяване на исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ, а съдът се е произнесъл по предявените искове.Неправилността и явната несправедливост на решението не са основания за селекция на въззивното решение по реда на чл.280 ал.1 от ГПК.
2/Относно основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
С решение № 323 от 28.6.2011 г по гр.дело № 784/2010 г, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика е прието, че ако в рамките на шестмесечния период след уволнението работникът изпадне в състояние на временна нетрудоспособност, той не пропуска възможността да реализира доходи от труда си, тъй като поначало е в такова състояние, което не му позволява да полага труд.В този случай се прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите.За този период работникът има право на обезщетението по чл.162 ал.3 от КТ, а не на трудово възнаграждение.Съответно в случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за периода на временната неработоспособност.Това означава, че за времето от датата на уволнението до отпадане на състоянието на временна неработоспособност поради общо заболяване липсва основание за присъждане на обезщетение по чл.225 ал1 от КТ, респ.за присъждане на разликата между двете обезщетения, тъй като липсва причинна връзка между противоправното поведение на работодателя и неполученото трудово възнаграждение за този период.
Приетото от въззивния съд в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ противоречат на посоченото решение поради което соченото касационно основание е налице.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 587/17.4.14 г по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение в частта относно исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 587/17.4.14 г по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение в частта относно иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв по сметка на ВКС като при неизпълнение на горните указания производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.