3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С., 18.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1033 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Н. Р. от [населено място], приподписана от адв. Д. Р. от АК-Шумен, против въззивно решение от 19.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1753 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, в частта му, с която е отменено решение от 28.04.2011 г., постановено по гр.д. № 37620/2010 г. на Софийски районен съд, 75 състав, с което е осъдена ЗК [фирма], на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на Д. Н. Р. сумата от 5 821,20 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 14.07.2010 г. до 14.01.2011 г., със законните последици и този иск е отхвърлен. В останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК, въззивното решение е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че въззивният съд е постановил решението си в обжалваната му част неправилно отговаряйки на процесуалноправния въпрос, уточнен от настоящата инстанция с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател. Прилага съдебни решения на отделни състави на ВКС по стария процесуален ред, според които преписът от трудовата книжка е достатъчно доказателство за оставането без работа. Тъй като въззивният съд е приел обратното по посочения правен въпрос, е налице противоречива съдебна практика, на което основание се иска да бъде допуснато касационното обжалване. Представените определения на ВКС по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 2/2011 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това твърди, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Г. Ч. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 5 821,20 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение е неоснователен, защото ищецът не е доказал, че през исковия период – 14.07.2010 г. до 14.01.2011 г. е останал без работа, тъй като приложената по делото трудова книжка не доказва този факт.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос – доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск и по него е налице съдебна практика, в т.ч. и такава със задължителен характер – решение № 272 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 30/2011 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, на която приетото във въззивното решение противоречи – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, релевирани от жалбоподателя.
Тъй като спорът е трудов, а касаторът е служител в ответната застрахователна компания, предвид разпоредбата на чл. 359 КТ същият не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 19.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1753 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, в обжалваната му част.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: