Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
С. 03.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. т.д.№ 61279 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение от 9.12.2015г. по в.гр.д. № 2277 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е отменено решение от 5.03.2015г. по гр.д.№ 469/2014г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено, на основание чл.422 ал.1 ГПК по предявен иск от [фирма] по отношение на касатора, че дължи сумата от 26 352.82лв., от която 25 515.81лв. главница по договор за банков кредит № 018 – 366512 от 1.10.2007г. и сумата от 113.54 евро, равняваща се на 222.07лв., договорна лихва за периода 25.08.2012г.-25.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.03.2013г., за които на 19.04.2013г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 12828/2013г. на СРС и са присъдени следващите се разноски. К. счита постановения въззивен акт за неправилен, постановен в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който предявените искове да бъдат отхвърлени.
С определение № 725 от 15.11.2016г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос, касаещ приложението на чл.60 ал.2 ЗКИ и по-специално за необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в т.18 и т.11а от ТР №4/ 2013г
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване намира следното :
По поставения въпрос, в т.18 от постановеното ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да стане изискуемо, в хипотеза на предявен иск по чл.422 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, банката следва да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, поради несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на въззивния относно спазване от страна на банката на задължението за уведомяване на длъжника, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Фактите са следните:
П. банк България” ЕАД е сключила на 1.10.2007г. с [фирма] /като кредитополучател/, Д. Г. и А. Г. като солидарни длъжници, договор за банков кредит за 50 000лв., платим на 84 месечни вноски, при лихва 12.5%, със срок до 25.09.2014г. В договора се съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски.
Не се спори, че с анекс от 8.02.2012г., въпреки че е бил променен начина на погасяване на остатъка /редовна главница 24862.95лв., просрочена главница 1 866.67лв./, са се натрупали пет неплатени месечни вноски, което е станало причина Кредитният съвет на банката да вземе решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 11.01.2013г. Твърди се, че са били изпратени уведомления за това решение до кредитополучателя и солидарните длъжници. Последвало е искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК и издаването й на 19.04.2013г. по ч.гр.д.№ 12828/2013г. на СРС за сумата 25 51581лв.
Длъжникът Д. Г. е подала възражение, в което се е позовала на недължимост на сумата и липса на надлежно уведомление от страна на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Кредиторът е предявил настоящият иск, с правно основание чл.422 ГПК, по който със заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че към 25.03.2013г. кредитополучателката дължи общо 26 352.82лв., от които 25 515.81лв. просрочена главница и 837.01лв. просрочена договорна лихва за периода 25.08.2012г. – 25.10.2012г.
В. съд е приел, че с три броя уведомления № 276259, № 276258 и № 27626, кредитополучателят и солидарните длъжници са били уведомени на 28.01.2013г., че банката е обявила кредите за предсрочно изискуем /което е преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. В мотивите си, като се е позовал на съдържанието на отговора на исковата молба, съдът изрично е посочил, че между страните липсва спор, че „приложените пощенски товарителници – разписки установяват връчването именно на уведомлението за предсрочна изискуемост”. Счел е, че спорът е единствено за наличието на неравноправни клаузи в сключения договор и за размера на задължението. Настоящият съдебен състав намира, че при формиране на посочения извод въззивният съд не е съобразил приетото в т.11а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414 ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 ГПК”. В производството по чл.422 ГПК съдът дължи произнасяне по доводите, изложени във възражението и след като в последното е оспорено наличието на надлежно уведомление от страна на банката на обявената предсрочна изискуемост на вземането, съдът е дължал произнасяне по въпроса дали представените по делото три броя уведомления № 276259, № 276258 и № 27626 удостоверяват, че посочените в тях получатели са научили за решението на банката. Въпросът за наличието на надлежно уведомяване е особено важен пред вид обстоятелството, че заповедта за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно уведомление се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418 ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ – чл.418 ал.3 ГПК /вж. т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
В конкретният случай – представените от ищеца уведомления № 276259, № 276258 и № 27626 не установяват каква информация е изпратена на посочените в тях получатели. Видно от същите те съдържат информация само за подател и получател, но не и за съдържанието на пратката. В този си вид, те по никакъв начин не установяват, че с тях ответника по иска / настоящ касатор/ е бил уведомен за решението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. По делото – не са налице други доказателства, от които да се направи извод, че волеизявлението на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника- кредитополучател. Следователно – към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е било изискуемо, което налага извод за неоснователност на предявения иск за установяване на съществуването му. Постановеният в обратния смисъл акт на въззивният съд е неправилен и следва да бъде отменен, а вместо него постановен друг за отхвърляне на предявените искове.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 9.12.2015г. по в.гр.д. № 2277 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е отменено решение от 5.03.2015г. по гр.д.№ 469/2014г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма] ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.3 ап.5 адвокат Б.-Д. против Д. Т. Г. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [община] [улица] съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.4 ап.8, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата от 26 352.82лв., от която 25 515.81лв. главница по договор за банков кредит № 018 – 366512 от 1.10.2007г., 837.01лв., от които по изпълнителен лист са присъдени 113.54 евро, равняващи се на 222.07лв., договорна лихва за периода 25.08.2012г.-25.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.03.2013г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.