Решение №48 от 4.5.2016 по нак. дело №29/29 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

гр. София, 04 май 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лозан Панов
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №29 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия М. П. К. срещу решение №133 от 25.07.2015 г., постановено по ВНОХД №128/2015 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.
С присъда №3, постановена на 27.01.2015 г. по НОХД №322/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 27.09.2011 г., около 16:15 часа, в [населено място], на [улица], пред дом № /номер/, при управление на мотоциклет „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл.21 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. П., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото- общо в размер на 3 552, 20 лева.
С въззивното решение първоинстанционния съдебен акт е изменен, като инкриминираното деяние е преквалифицирано от престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК в престъпление по чл.343а, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и отмереното на подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода“ е намалено от две години на една година.
Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част.
В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като е постановил съдебния си акт без да изясни релевантните за изхода на производството факти. Твърди се, че неправилно са ценени заключения на част от приетите по делото автотехнически експертизи, които са изготвени от едни и същи експерти и противоречат на останалите, събрани в хода на производството доказателства.
Оспорват се изводите на въззивния съд за това, че може да бъде ползван протокола за оглед, като се поддържа, че той е изготвен при нарушаване на установените в НПК правила, тъй като поемните лица не са имали възможност да осъществят граждански контрол при провеждане на действието по разследване.
Твърди се, че постановения осъдителен съдебен акт почива на предположения и е в недостатъчна степен мотивиран, което е самостоятелно съществено нарушение на процесуални правила.
На тези основания се предлага въззивното решение да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като бъдат дадени указания да бъде допусната нова тройна автотехническа експертиза.
В хода на касационното производство защитникът поддържа жалбата, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания.
Представителят на държавното обвинение дава становище касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че правилно въззивният съд е установил фактите по делото и е изяснил причините за настъпване на пътното произшествие. Моли да бъде прието, че предходните съдебни състави правилно са ценили приетите по делото заключения на изготвените автотехнически експертизи, като вярно са установили механизма на произшествието и скоростта на движение на подсъдимия.
Предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият К. моли да бъде отменена присъдата, а делото да бъде върнато на предходните инстанции за установяване на фактите по него.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон:

Касационният съд прие, че предходните съдебни състави са обсъдили задълбочено и вярно доказателствените материали, събрани в хода на производството и въз основа на тях правилно са установили фактите, имащи значение за правилното решаване на делото.
В хода на наказателното производство са допуснати, приети и обсъдени множество автотехнически експертизи (АТЕ)- единична АТЕ (л.73 от досъдебното производство), допълнителна АТЕ (л.125 от досъдебното производство), допълнителна тройна АТЕ (л. 150 от досъдебното производство), тройна АТЕ л.84 (производство по НОХД №199/2012 г.) и повторна АТЕ л.146 (производство по НОХД №322/1914 г.). Вярно е, че първите две са изготвени от един експерт, а разширените от трима други, но това обстоятелство не може да бъде формална пречка за кредитирането им от решаващите съдилища. В процесуалния закон липсва уредба, която да регламентира броя на експертите, които следва да осъществят изследването и да изготвят заключението на експертизата, като органът, който назначава експертизата решава колко да бъдат вещите лица и кои да са те.
Ето защо участието на едни и същи експерти в изготвянето на различни експертизи не представлява съществено нарушение на процесуални правила и не може да бъде основание заключенията да не бъдат ценени.
При внимателно запознаване с материалите по делото може да бъде направен извод, че всяка една от посочените по- горе експертизи има сходни задачи, като независимо, че част от тях са били допуснати като допълнителни те са имали идентични задачи с тези, приети преди тях. Вярно е, че коректното наименование на всички разширени експертизи след първата тройна, би следвало да бъде „повторни“ (тъй като са отговаряли на едни и същи въпроси), но това отново не е може да бъде преценено като нарушение на процесуални правила, което да бъде формална причина те да бъдат изключени от доказателствения материал.
В заключение трябва да бъде посочено това, че всички експертизи дават идентични отговори на важните за изхода на производството въпроси, а именно, че подсъдимият се е движил със скорост над максимално предвидената за конкретния пътен участък от 50 км/ч и независимо от разгледаните варианти на пресичане на пострадалия пешеходец (косо или перпендикулярно на пътното платно, при бавен, спокоен или бърз ход) ударът за К. е бил предотвратим ако той се е движел в границите на позволената скорост.
Ето защо правилни са изводите на първостепенния и въззивния съд, че допуснатото нарушение на чл.21 ЗДвП е било в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото произшествие.
Правилно предходните съдебни състави са ценили приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие, като са приели, че той е изготвен при спазване на императивните изисквания на процесуалния закон и при извършване на огледа са присъствали поемни лица.
От разпита на свидетелите Д. и П. се установява, че и двамата са били на местопроизшествието и са го възприели, като са оказали помощ на намиращите са там служители да измерят отразените в огледния протокол разстояния. Това, че тези свидетели твърдят, че не са били запознати с процесуалната си функция и не са искали да участват е въпрос, който няма отношение към това дали изготвения процесуален документ е редовен, респективно дали същият може да бъде ценен.
След като посочените в него като поемни лица са били на мястото на произшествието и впоследствие са го подписали без възражения, то липсват основания да се прецени, че те не са упражнили посочения от защитата „граждански контрол“ върху действията на разследващия орган.
Касационният съд не възприе и оплакването за това, че неправилно предходните съдебни състави са ценили заключенията на изготвените АТЕ, а не част от събраните гласни доказателства и конкретно обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М. и Р.. Обясненията на К. освен доказателствен източник са и средство за защита, което е основание същите да бъдат внимателно съпоставяни с останалите доказателства.
При преценката на показанията на свидетеля М. също следва да бъде съобразено, че той е в приятелски отношения с подсъдимия и е естествен стремежа му да облекчи положението му.
При преглед на показанията на свидетеля Р. е видно, че той е дал информация за скоростта на движение на учебния автомобил, в който се е намирал, а не на изпреварващия го мотоциклет, като поддържа, че автомобила се е движил бавно- с не повече от 30 км/ч.
Тези гласни доказателствени източници не могат да се противопоставят на приетите по делото АТЕ, които са изготвени и при отчитането на обективно съществуваща спирачна следа, от която се установява скорост на движение на подсъдимия. Не на последно място трябва да бъде отчетено и това, че непосредствена причина за произшествието е именно скоростта на движение на К., който след като е възприел пресичащият пешеходец е направил опит да избегне удара, но не е успял именно поради скоростта си на движение. Ако неговата скорост би била такава, каквато сочи в обясненията си, подкрепени от показанията на свидетеля М., то той би имал възможност без проблем да спре и предотврати удара с тялото на пострадалия П..
Ето защо и касационната инстанция приема, че постановените от предходните съдилища съдебни актове не почиват на предположения, а на пълен и верен анализ на всички доказателствени източници.
Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и атакувания съдебен акт не следва да бъде отменен на това основание.

По оплакването за неправилно приложение на материалния закон:

Касационната инстанция прие, че в касационната жалба не са отразени никакви доводи, подкрепящи оплакването, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Доколкото съдържанието на жалбата по отношение на това основание не съответства на изискванията на чл.351 НПК и за касационната инстанция не е в сила служебното начало, съдът не намира за необходимо да отговаря изчерпателно защо приема, че материалния закон е приложен правилно. Единствено следва да се посочи това, че не може да бъде възприето оплакването, отразено в касационната жалба, че е постановен осъдителен съдебен акт по отношение на човек, който не е извършил престъпление, тъй като предходните съдебни състави са приложили правилно материалния закон при вярно установени факти.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №133 от 25.07.2015 г., постановено по ВНОХД №128/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар