Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
София, 08.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 28.01.2009 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1308/2009 година
Производството е по член 280 ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Х. Х. против решение №417/02.01.2008г. на С. окръжен съд и допълнително решение №216/07.07.2009г. на С. окръжен съд,постановени по гр.д. №562/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроиводствените правила,като се иска отмяна на горепосочените въззивни решения.
Ответниците по касационната жалба Р. Н. Г. и З. Н. Г. не вземат становище по касационната жалба.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си от 02.01.2008г. въззивният съд е оставил в сила решение №33/11.04.2007г. по гр.д. №1542/2006г. по описа на С. окръжен съд,с което е отхвърлен предявеният от С. Х. Х. иск за осъждането на Р. Г. и З. Н. Г. да й предадат владението на описания в решението лек автомобил,като неоснователен.
С допълнително решение от 06.07.2009г. въззивният съд е отхвърлил,предявения като евентуален иск от С. Х. Х. против Р. Н. Г. и З. Н. Г.,за присъждане равностойността на процесния автомобил,описан в същото,като неоснователен.
С мотивите си по постановеното основно решение,въззивният съд е констатирал,че с оглед твърденията на ищцата в исковата молба и приложения към същата договор от 12.06.2006г.,последната сключила с ответниците Р,чрез пълномощника им Д. К. договор за продажба на процесния лек автомобил,по който договор с нотариална заверка на подписите на страните,последните са заявили заявили,че продажната цена е изплатена изцяло,като при подписване на договора било заявено от пълномощника на продавачите,че закупената вещ-описания лек автомобил ще бъде предаден на купувача-ищцата по делото по-късно след привеждането му във вид и техническо състояние,която до предявяване на исковете не е предадена. С оглед искането,отправено от ищцата,видно от заявеното в исковата й молба , за осъждане на ответниците на основание член 108 от ЗС,да й предадат владението върху моторното превозно средство-лекия автомобил-предмет на договора,а в случай,че процесния автомобил не съществува или е продаден на трето лице да заплатят пазарната равностойност на автомобила към датата на завеждане на исковата молба, съдът е стигнал до извода,че е сезиран с искове с правно основание член 108 от ЗС и евентуален иск с правно основание член 414 ал.2 от ГПК/отм/. За да отхвърли иска по член 108 от ЗС съдът е приел,че ищцата не е станала собственик на процесния автомобил,тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба на същия,последният не се е намирал в патримониума на продавачите,тъй като същият вече е бил продаден на трето лице от самите ответници Р. Г. и З. Г. ,в качеството им на продавачи,на купувача А. Ц. М. ,съгласно сключения договор за покупко-продажба на моторно превозно средство на 07.06.2006г.,приложен по делото. В резултат на установеното по делото,съдът е стигнал до извода,че ищцата не се легитимира като собственик на процесния автомобил,тъй като към датата на сключването на договора от 12.06.2006г. ответниците-продавачи по този договор,представлявани от пълномощника си Д. К. ,не са били собственици на процесната вещ.
С допълнителното решение по горното дело,в производството по реда на член 193 ал.1 от ГПК/отм/,съдът се е произнесъл по предявеният евентуален иск,тъй като главният иск е бил отхвърлен,с мотиви,че след като ищцата не е станала собственик на процесния автомобил,не може да претендира на заявеното основание заплащане на равностойността на вещта,която не е придобила в собственост,като е посочил че за нея при това положение е възникнало правото по член 189 ал.1 от ЗЗД-да развали договора за покупко-продажба и да иска връщане на заплатената продажба цена.
С жалбата си,депозирана срещу основното решение на въззивния съд,касаторът твърди,че постановеното по спора е направено без да е изяснен въпроса от фактическа и правна страна,които твърдения не отговарят на установеното с доказателствата по делото. Съдът е анализирал,както искането,отправено от ищцата чрез заявеното в исковата молба,в резултат на което е достигнал до правилното определяне на правната квалификация на исковете,с които е бил сезиран,съответно на предявения като главен и този в условията на евентуалност, и с оглед събраните по делото доказателства е стигнал до извода,че същите се явяват неоснователни,които изводи са правилни и законосъобразни.
С жалбата си против допълнителното решение,постановено от въззивния съд,касаторът твърди,че съдът не е извършил квалификация на исковете,съобразно фактическата обстановка,като се въвеждат аргументи за незавършен фактически състав по договор за покупко-продажба,поради независещи от ищцата-купувач по този договор причини. Освен,че такива доводи и възражения се правят за първи път в касационната жалба срещу допълнителното решение на въззивния съд,същите са и неотносими към предмета на спора,по който съдът се е произнесъл с това решение. Наред с това, в жалбата се поддържа ,че съдът неправилно е квалифицирал предявените искове,като отново за първи път се въвеждат твърдения за възникнало облигационно отношение и се въвежда друго основание, а именно деликт,което е недопустимо и е неотносимо към заявеното с ищцовата претенция, съгласно изложеното с исковата молба,което съдът правилно е квалифицирал,като е изхождал от съдържанието на същата и наведените доводи от ищцата,поради което постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №417 от 02.01.2008г. на С. окръжен съд и допълнително решение №216 от 06.07.2009г. на С. окръжен съд,постановени по гр.д. №562/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: