О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 14.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на 02 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1405 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
А. М. С. от гр. С. чрез процесуалният си представител адвокат Н е обжалвал решението на Софийския градски съд от 09.04.2009г по гр.д. № 350/2009г с което като е отменено решението на Софийския районен съд от 25.06.2007г по гр.д. № 12200/2005г с поправена очевидна фактическа грешка в датата на началния момент на дължимата законна лихва с решение от 14.10.2008г, Софийският градски съд постановил ново решение. С него той отхвърлил искът,предявен от А. М. С. срещу П. Е. Ч. за сумата 2 000 лева представляваща претендирано от непозволено увреждане, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и оставил в сила решението от 25.06.2007г и допълнителното от 14.10.2008г в отхвърлената част на иска.
В изложението по допустимост към касационната жалба се поддържа че при решаване на материално правния въпрос –дали се дължи обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане, вреди,тогава когато вината на ответника по искът,предявен на правно основание чл.45 ЗЗД е била установена с влязла в законна сила присъда,- въззивният съд не е приложил точно закона-чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и този въпрос ВКС го конкретизира с оглед твърденията в изложението към касационната жалба ,които макар че не са точно посочени и са изложени в един по-разхвърлян вид сочат именно на този въпрос. Процедирайки по този начин –служебното конкретизиране и уточняване на съществения за спора материално правен въпрос, за който според касационния жалбоподател неправилно бил приложен закона и решението би имало значение за развитие на правото, ВКС изпълнява служебно си задължение да квалифицира спорното право въз основа на фактите,доводите и твърденията на страните-аргумент от чл.5, чл.235ал.2 ГПК и др.
Тъй като страната – сочи въпрос който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въъззивния съд,този въпрос има значение за изхода на делото . Той обуславя и основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Искането за допускане касационно обжалване е основателно . По делото е било установено,че с влязла в законна сила присъда от 26.10.2004г по .ч.х.д. № 482/2003г на Софийския районен съд, ответника по иска, П. Е. Ч. е бил признат за виновен в това,че на 16.07.2002г в гр. С. чрез писмена жалба, адресирана до началника на ДП район „О”,бил разгласил позорно обстоятелство за ищеца А. М. С.-че не плащал данъци за получените от наем доходи и че използвал незаконен електромер,като му приписал и престъпление-кражба на ток и за това и на основание чл.147 ал.1 пр.1 и пр.ІІ НК му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. По делото са били разпитвани свидетели за претърпяните страдания от неимуществен характер от страна на ищеца А. С.
При така установената фактическа обстановка,въззивният съд приел,че не бил осъществен състава на „ деликтната отговорност” и отхвърлил иска за присъждане на обезщетение. Решавайки по този начин въпроса, Софийският градски съд с неточно тълкуване на закона създава неправилна съдебна практика,която следва да се уеднакви. Налице е основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 09.2009г по гр.д. № 350/2009.
ЗАДЪЛЖАВА А. М. С. в седмичен срок от съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 50 /петдесет / лева.
НАСРОЧВА делото за 12 май 2010г, за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: