4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2696/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр.София, 22.07. 2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2696/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Я. С. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1812/19.11.2012 год., постановено по гр.дело № 2982/2012 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 28.04.2012 год. по гр.дело № 13489/2011 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу Гаранционен фонд [населено място] иск по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка, настъпила в резултат на ПТП на 07.01.2008 год., за разликата над присъдените общо от двете съдебни инстанции 70 000 лева до признатият за дължим от въззивния съд размер на обезщетението – сумата 85 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение в обжалваната му част е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка съдът е направил погрешния краен извод, че от дължимият размер на обезщетението 85 000 лева следва да бъдат приспаднати като платени признатите от Гаранционния фонд 15 000 лева, въпреки липсата на данни за извършено плащане на тази сума в полза на ищцата и изричното оспорване на този факт още в исковата й молба. Наведени са доводи, че одобреният от застрахователя размер на обезщетението с писмото му № 24-01-257/30.08.2011 год. не означава реално обезщетяване на пострадалия, след като липсват доказателства за изплащането на одобрената сума от 15 000 лева.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените материалноправен и процесуален въпроси, които обединени се свеждат до следното: следва ли да се докаже и от кого фактът на извършено плащане по одобрена от Гаранционния фонд претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.288, ал.1 КЗ при оспорването на този факт от страна на пострадалия. Излагат се доводи, че в обжалваната му част въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС, обективирана в приложените към жалбата решения на различни състави на гражданска и търговска колегии.
Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд [населено място] и третото лице-помагач в процеса С. Б. К. от [населено място] не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед наведените доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение в обжалваната му част.
По делото е прието за безспорно установено, че на 07.01.2008 год. лек автомобил „Ф.”, управляван от С. К. без сключена застраховка „гражданска отговорност”, е блъснал майката на ищцата, която е починала в резултат на получените увреждания при ПТП. Безспорно установена е изключителната вина на водача на МПС с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 803/2010 год. на СГС, както и липсата на съпричиняване от страна на пешеходката. След депозирана молба за доброволно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, Гаранционният фонд е определил на ищцата обезщетение в размер на 15 000 лева, което не е било прието от нея, тъй като предложената й сума е обидно ниска. При тези данни първоинстанционният съд е уважил предявения иск за сумата 50 000 лева, като го е отхвърлил за разликата до предявения размер от 150 000 лева. По въззивна жалба на ищцата апелативният съд, съобразявайки в пълен обем претърпените от нея болки и страдания от загубата на единствения й останал родител, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е определил, че справедливият размер на обезщетението е 85 000 лева. Прието е, обаче, че от този размер следва да се приспадне платеното от фонда обезщетение от 15 000 лева, въпреки че по делото липсват данни, че одобрената сума е изплатена на ищцата. С въззивното решение са присъдени допълнително 20 000 лева, като е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, включително и по отношение на сумата 15 000 лева.
С оглед на изложеното, поставените в касационната жалба правни въпроси: следва ли да се докаже и от кого фактът на извършено плащане по одобрена от Гаранционния фонд претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.288, ал.1, т.2 КЗ при оспорването му от страна на пострадалия са релевантни за изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с константната практика на ВКС, според която реалното обезщетяване се смята за осъществено с факта на извършеното плащане на одобрената в полза на пострадалия сума по претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП. При оспорване тежестта на доказване факта на извършеното плащане е на застрахователя, респ. на Гаранционния фонд. В този смисъл са р.№ 108/04.10.2012 год. по т.дело № 441/2011 год. на ВКС, ТК, І т.о.; р.№ 130/05.10.2012 год. по т.дело № 538/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение в обжалваната му част, като делото се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба. Предвид характера на предявения иск ищцата-касатор е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1812/19.11.2012 год. по гр.дело № 2982/2012 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 28.04.2012 год. по гр.дело № 13489/2011 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Т. от [населено място] срещу Гаранционен фонд иск за обезщетение по чл.288, ал.1 КЗ за сумата 15 000 лева като погасен чрез плащане.
Делото да се насочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ