О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№480
[населено място], 23.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6020 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1308 от 01.07.2015г. по гр.д. №1148/2015г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 6183 от 19.12.2014г. по гр.д. № 16145/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от М. А. М. срещу В. Р. А. иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на З. С. М. чрез намаляване до размер на 1/2 ид.ч. на извършеното с нотариален акт № 94, т.ІІ, д. № 328/1999г. на нотариус Я. Н. дарение в полза на ответника на недвижим имот, представляващ апартамент № 59 в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ 39,18 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 59 с полезна площ от 2,19 кв.м. и с 1,2735% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Касационната жалба е подадена от ищцата М. А. М. чрез пълномощника адв. Б.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставя въпросът за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и да се произнесе по доводите и възраженията на страните, който въпрос, според касатора, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответникът по жалбата В. Р. А., действащ чрез законните си представители Р. А. и Д. А., е представил писмен отговор, изготвен от адв. А., в който възразява да бъде допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на извършено дарение. Ищцата е дъщеря на З. С. М., починала на 25.01.2005г. Н. е била собственик на апартамент в [населено място],[жк]и през 1999г. е го е прехвърлила чрез договор за продажба на ответника В. А., малолетен, действащ чрез своите родители. С влязло в сила решение от 05.04.2011г. по гр.д.№ 1262/2009г. на ВКС, ІVг.о., по иск на настоящата ищца против ответника е признато за установено, че продажбата е привидна и прикрива дарение. Въз основа на това е предявен настоящия иск за намаляване на дарението поради накърняване на запазената част от наследството.
Съдът е отхвърлил иска по съображения, че не е доказано от страна на ищцата приемане на наследството по опис, а същото се явява предпоставка за упражняване правото по чл. 30, ал.1 ЗН спрямо лице, което не е наследник по закон. Позовал се е на приетото в Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК, т.4, като е изтъкнал, че ответникът несъмнено не е сред определените от закона наследници. При този извод съдът е намерил за безсмислено обсъждане на останалите предпоставки за основателност на иска.
Поддържаното от касатора основание за достъп до касационен контрол е свързано с решаващия извод на съда, че за упражняване правото на възстановяване на запазена част е необходимо приемане на наследството по опис, а такова не е извършено. По наведеното от ответника възражение за неспазване на чл. 30, ал.2 ЗН ищцата е поддържала от една страна, че при откриване на наследството не е знаела за сделката и че привидността е разкрита много след това, поради което не е имало необходимост да приема наследството по опис. На второ място е поддържала твърдение /заявено в исковата молба/, че апартаментът, обект на разпореждане от наследодателката, е единственото нейно имущество към момента на откриване на наследството, т.е. че разпореждането изчерпва наследството. В уверение на това е представила справка от персоналната й партида в Службата по вписванията-В., където няма данни за придобити имоти. От страна на ответника е наведено твърдение, че наследодателката е притежавала движими вещи, както и че ищцата е участвала в доброволна делба на имущество. Ищцовата страна е заявила, че извършената пред 2012г. доброволна делба касае друго наследство, открито след смъртта на З. М. и е представила удостоверение за наследници на баба си.
Съдът при постановяване на решението изобщо не е обсъдил този втори довод на ищцата и събраните в негова подкрепа доказателства. Изтъкнал е, че неприемането на наследството по опис е достатъчно основание за отхвърляне на иска, без обсъждане на доказателствата. Позовал се е на Тълкувателното решение № 3/2013г.на ОСГК, но не е отчел изложеното в мотивите му, че изискването за опис е неприложимо при универсално разпореждане. При тези обстоятелства е видно, че процесуалноправният въпрос за обсъждане на събраните доказателства и за разглеждане на всички наведени доводи е обуславящ за изхода на спора. Съдът е действал в противоречие със задължителната практика /Тълкувателно решение 1/04.01.2001г. на ОСГК и решения по чл. 290 ГПК/, което обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1308 от 01.07.2015г. по гр.д. №1148/2015г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на М. А. М..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 126,13 /сто двадесет и шест цяло и тринадесет стотни/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: