О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
[населено място], 24.06.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №896/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 18.06.2010г., постановено по гр.д. № 2178/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV Г състав.
Жалбоподателят ЗД [фирма] иска отмяна на въззивното решение като неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В Изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК поддържа основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – София не представя отговор.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и/или процесуално право, обусловил изхода на делото и наличието на някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
С решение от 6.07.2009г., постановено по гр.дело № 43398/2008г. на СРС са отхвърлени обективно съединените искове на ЗД [фирма] срещу [фирма] по чл.213 КЗ и чл.86 ЗЗД. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Софийският градски съд за да потвърди решението на СРС по главния иск е приел, че размерът на дължимото от застрахователя по застраховка “Гражданско отговорност” обезщетение за вреди на МПС се определя съобразно приетата в Наредба №24/8.03.2006г. за задължително застраховане по чл. 249, т.1 и 2 КЗ Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Определянето на обезщетение по тази методика е задължително и се приема за действителната пазарна стойност на причинените вреди, т.е. средните пазарни разходи, необходимо за тяхното отстраняване, като застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” не може да бъде задължен да заплати определено по други правила или в по –големи размери обезщетение. Съгласно чл.3, ал.2 от Методиката се прилага и при оценката на щети, извършена от страна на застрахователя на виновния застрахован, в случаите когато друг застраховател е встъпил в правата на третото увредено лице по чл.213, ал.1 КЗ, т.е. застрахователят, встъпил в правата на третото лице не може да претендира по-високи стойност на вредите от тези определени по Методиката. Тъй като в случая фактурата за вложените части не е издадена от официален вносител и увреденото МПС е със срок на експлоатация над 11 г., съдът е приел, че са приложими чл.17, ал.2 и ал.3 и чл.19, ал.2 на Методиката – дължи се по – малката стойност на фактурата и по методиката, възприет е вторият вариант на заключението на в.л. и тъй като той съвпада с изплатеното от ответника обезщетение, съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Неоснователността на иска по чл.213 КЗ е определил изхода по акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.
Налице е както основната така и допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за определянето на размера на обезщетението за вреди, причинени на МПС при задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при действието на чл.273, ал.2 КЗ и прилагали се чл. 15, ал.4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, тогава когато са представени надлежни доказателства за извършен ремонт / фактура/, решен в противоречие с решение № 52 от 8.07.2010г. по т.дело № 652/2009г. на ВКС, ТК състав на Іт.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед на допускане на обжалваното решение до касационен контрол по т.1, не следва да се допуска по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2010г., постановено по гр.д. №2178/2010г. на СГС, ГК, ІV състав.
УКАЗВА на ЗД [фирма] да внесе по сметка на Върховния касационен съд ДТ в размер на 29.06лв. в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, със задължение да представи платежния документ в канцеларията на съда, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: