Р Е Ш Е Н И Е
№ 480
София, 28.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 1888/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218 а ГПК. /отм./
Подадена е касационна жалба от „П” А. , гр. П. против решението Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 833/2007 год..
Ответникът по касация, ищец по делото, „Ф” Е. , гр. П. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пазарджишкият районен съд, с решение по гр. д. № 146/2007 г., е признал за установено по отношение на „П” А. и „Л” О. , с. А., че „Ф” Е. , гр. П. е собственик на движими вещи, конкретно описани. Решението е оставено в сила от Пазарджикият окръжен съд с въззивно решение от 26. 11. 2007 г. по гр. д. № 833/2007 год. Въззивният съд е приел, че ищецът по делото „Ф” Е. е придобил собствеността върху вещите ч. покупка от трето лице, което е било техен собственик на основание друга сделка, като и двата договора са удостоверени от приложени по делото фактури. Съдът е счел за недоказано възражението на ответника по иска, сега жалбоподател, „П” А. , че договорите са привидни и сключени в противоречие на закона. Приел е за неоснователно и неговото възражение, че въпросът за собствеността на вещите е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 2093/1999 г. на Пазарджишкия районен съд, тъй-като ищецът по настоящото дело не е бил страна по посоченото дело.
Изводите на решаващия съд са неправилни – постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновани.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съдът постановява решението си след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните.
В първоинстанционното производство по делото /съдебно заседание на 20. 4. 2004 г. по гр. д. № 1538/2003 г. / представителят на ответника е направил конкретни възражения и поискал събиране на съответните доказателства – експертиза относно счетоводното завеждане на фактурите за продажба на вещите при ищеца и при неговия праводател, графологична експертиза за истинноста на подписите на представителя на ищеца върху оригиналните фактури, направено е възражение, че ищцовото дружество, преобразувано от „Л” Е. и ответника „Л” О. са „свързани лица”, тъй-като в управлението и на двете дружества участва лицето Н. Л. , който фактически владее вещите. Съдът е допуснал исканите доказателства, но при постановяване на решението си по същество, не е направил съответния анализ на наличните доказателства във връзка с твърденията на ответника, не е съобразил, че не са представени и изследвани оригиналите на фактурите за закупуване на вещите от ЕТ „Г” и от „Ф” ЕООД. Относно възражението, че ищецът и вторият ответник „Л” О. са „свързани лица”, съдът не е обсъдил приложените по делото удостоверения за фирмената регистрация и промените в нея на тези дружества, за участието в управлението и притежанието на капитала и на двете дружества от лицето Н. Л. , че седалището и адрес на управлението на „Ф” Е. е адреса на лицето Н. Л. в гр. П.. Въззивният съд е обсъдил установения по делото факт, че спорните вещи се съхраняват в помещения на „Л” О. , но е преценил, че временното упражняването на фактическа власт за определен срок, не представлява владение и не е основание да се отрече собствеността на ищеца. Доводите са необосновани, тъй-като съдът не е конкретизирал въз основа на кое доказателство приема, че се касае за временно съхраняване на вещите под формата на държане. Съдът не е съобразил, че установеният доказателствен факт, че вещите се намират при ответника „Л” О. е индиция, доказваща косвено твърдението на ответника по иска, че се касае за фиктивни сделки на покупко-продажба, за да се осуети съдебно признато задължение на „Л” О. да предаде вещите на „П” АД. Решаващият съд не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че фактурите за покупка на вещите, на които е основан предявеният иск, са частни документи и те имат доказателствено значение, само ако удостоверяват неизгодни обстоятелства за лицето, което ги представя. В чл. 144 ГПК /отм./ е посочено, че частният документ удостоверява само авторството на лицата, които са го подписали, но той не може да бъде доказателство за установяване на правоотношения, в случая на сделка, която ищецът сочи като основание за придобиване на собствеността на вещите.
Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон – чл. 220 ал. 1 ГПК /отм./, като не е взел предвид субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението от 4. 7. 2000 г. по гр. д. № 2083/1999 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на „Л” О. , че собственик на вещите е „П”АД. По делото е установено, че праводателят на ищеца, който му е продал вещите с фактура от 29. 12. 2001 г., ЕТ „Г”, е закупил същите вещи на 5. 3. 2001 г. от „Л” ООД. При положение, че и двете сделки са сключени след влизане в сила на решението по гр. д. 2083/1999 г., то има задължително действие относно съдебно признатото право на собственост върху вещите на „П”, респективно, отречените права на ответника по това дело „Л” О. , за правоприемниците на страните. Въззивният съд неточно се е позовал на чл. 221 ал. 1 ГПК, тъй-като не е налице хипотезата на тази разпоредба, но същевременно, не е съобразил, че след като правото на собственост на „Л” О. е било отречено, дори да е осъществена сделката между него и ЕТ” Г. Д. ” с фактурата от 5. 3. 2001 г., се касае за продажба на чужда вещ, непритежавана от „Л” О. и купувачът ЕТ „ Г. Д. ” не е придобил собствеността върху вещите, което важи и за последващият купувач , ищецът ” Ф. ” ЕООД.
Въззивното решението следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото се върне за ново разглеждане на същия съд. В това производство съдът, самостоятелно или ч. вещо лице, следва да извърши съпоставка и да установи идентичност на всяка отделна вещ, претендирана по настоящото дело с вещите, конкретно описани и изброени в решението по гр. д. № 2083/1999 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
На основание чл. 218ж ГПК /отм./ Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 26. 11. 2007 г. по гр. д. № 833/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: