Р Е Ш Е Н И Е
№ 480
гр. София, 29 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 457/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения В. С. Г. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 15 януари 2008 година на Софийския районен съд, НК, 4 състав, постановена по нохд № 7250/2007 година и потвърдена изцяло с решение № 46 от 20 юни 2008 година на Софийския градски съд, по внохд № 649/2008 година по описа на този съд.
Искането се прави на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и в него на практика са ангажирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В съдебно заседание осъденият В. Г. участва лично и със защитника си адв. А, която поддържа направеното искане за отмяна, като акцентира върху оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона и в резултат на това – до налагане на несправедливо наказание на осъдения.
Частният обвинител М. Ц. Б. не участва лично пред ВКС. Представлява се от повереника си адв. Т, който изразява становище за неоснователност на искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за частична основателност на искането само досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание поради отказа на съда да приложи института на условното осъждане, в какъвто смисъл следва да се измени атакуваният съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на В. С. Г. за това, че на 26. 05. 2005 година , в гр. С., причинил на М. Ц. В. от с. гр. с. т. повреда, изразяваща се в травматично увреждане на лявата колянна става (непълна лезия на вътрешния менискус с излив на кръв в ставата), довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване.
Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения Г.
В производство, инициирано по жалба на осъдения Г. , е постановено въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Искането за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, то е основателно.
Акцентът в искането на осъдения Г. е поставен върху заявената от него в първата част на искането явна несправедливост на наложеното му наказание. Наведени са доводи за неправилна оценка на установените по делото обстоятелства по чл. 54 от НК и на целите на наказанието по чл. 36 от НК, при което му е наложено наказание над средния размер, предвиден в закона и е отказано приложението на чл. 66 от НК. Свързано с това оплакване е и посоченото от молителя игнориране от с. на инстанциите по същество на заключението на СПЕ, според което към момента на инкриминираното деяние осъденият е бил на състояние на физиологичен афект, а това (според него) обуславя правна квалификация на деянието по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК и ангажиране на административно-наказателната му отговорност по чл. 78а от НК. По-нататък, твърденията в искането за недоказаност на обвинението всъщност са подкрепени с доводи за необективна оценка на доказателствените източници по делото, в резултат на която са формирани неверни изводи по фактите и неправилни изводи по правото при ангажиране на наказателната му отговорност по повдигнатото обвинение.
И тъй като е известно, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна единствено след констатации за отсъствие на нарушения на процесуалните правила, компрометиращи изводите на съда по фактите, то оспорването на доказателствената дейност на съда следва да бъде обсъдено преди другите възражения.
Преди всичко следва да се отбележи, че в производството по делото изначално са заложени затруднения за разкриване на обективната истина съгласно изискването на чл. 13 от НПК, поради разделянето на разследването на един и същи инцидент, между едни и същи лица, в две отделни производства. Това решение на органите по разследването не би било необходимо да се коментира в рамките на настоящата проверка по реда на извънредния способ за контрол на влезли в законна сила съдебни актове, ако то не допринасяше за констатираната при проверката едностранчивост и необективност при установяване на обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване. Независимо от този начин на процедиране по делото обаче, фактите и доказателствените източници за тях, относими към главния факт на процеса, не само е било възможно, но и задължително да бъдат обсъдени и установени като част от предмета на доказване, очертан от обвинението срещу подсъдимия, с което съдът е сезиран. Или иначе казано, всички обстоятелства, свързани с начина на протичане на инцидента, инициативата за започването му, механизма на причиняване на инкриминираното телесно увреждане на пострадалия, неговите и на подсъдимия действия, техния вид и интензитет, причинените увреждания и на другите участвали в инцидента, от кого и в кой момент са причинени и пр., би следвало да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото.
В случая, незадълбоченото и едностранчиво разследване в досъдебната фаза на процеса и също такова проведено съдебно следствие в първата инстанция, са поставили сериозни доказателствени проблеми пред въззивния съд.
Последният обаче безкритично е възприел и декларативно е утвърдил приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а собствения му доказателствен анализ е формален и лишен от конкретика.
Ако въззивният съд бе изпълнил задълженията, които му възлага законът, то нямаше как да не констатира сериозните пропуски в доказателствената дейност на предходната инстанция.
Доколкото въззивният съд е изложил съображения по направените с въззивната жалба на осъдения възражения, те не биха могли да бъдат споделени поради съдържащите се в тях неправилни констатации и изводи, а именно:
Формалното разделяне на гласните доказателствени средства на две групи с оглед противоречивостта на съдържанието им, предполага отстраняване на противоречията чрез всички допустими от закона процесуални способи и във всички случаи изисква действително задълбочен и прецизен доказателствен анализ, какъвто в случая не е направен.
Декларативни съждения, че „…свидетелите (Андрееви) добросъвестно свеждат до съда информация по отношение на време, място и начин на извършване на инкриминираните деяния от подсъдимия…” не само че не представляват такъв анализ, но и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Заявеното от тези свидетели относно мястото на инцидента, иницииращото конфликта посегателство от с. на подсъдимия, липса на активни и насочени срещу последния действия от с. на пострадалия и близките му и пр., не само че не се потвърждават, но и са опровергани от други доказателства по делото. Така напр. свидетелите Р(очевидци на инцидента) съобщават за прескачане на оградата между двата имота от пострадалия В. , за нанесени удари на подсъдимия и неговия баща от свид. Цветан А. , а свид. Юлия А. – за видими следи от удари по лицето на подсъдимия непосредствено след края на конфликта. Тези свидетели са странични и незаинтересовани от изхода на делото лица и техните показания е следвало да бъдат обсъдени по действителното им съдържание и съобразно останалата доказателствена съвкупност, но това не е направено. Съдът е отказал да кредитира за достоверност показанията на свидетелите С(намиращи се в напълно идентични родствени отношения с подсъдимия както свидетелите А с пострадалия) по същия формален и декларативен начин като „…неподкрепящи се от никое друго доказателство по делото.” (л. 3 от решението).
Във връзка с посочените обстоятелства са и данните от приложените по делото съдебно-медицински удостоверения относно причинени увреждания на осъдения В. Г. и неговия баща Св. Г. (л. л. 33 и 34 от досъдебното производство, приобщени в с. з. на 15. 01. 2008 година), които доказателства обаче са останали извън вниманието на съда при оценката на доказателствата по делото. Независимо от това, че действията на св. Ц извършител”, осъществени в рамките на същия инцидент и насочени срещу осъдения Г. , са предмет на друго досъдебно производство (пр. пр. № 35523/2005 година по описа на СРП), не само че не е имало пречка, но и е било наложително посочените доказателствени средства да се обсъдят в рамките на настоящето производство с оглед разкриване на обективната истина по делото.
Напълно игнорирано в оценъчната дейност на съда по доказателствата, е експертното изследване и заключение на СПЕ по делото (д-р Джатова). Независимо че то поставя някои въпроси относно своята яснота и пълнота, във всички случаи изисква обсъждане от с. на съда, дори и ако той не е съгласен с него (чл. 154, ал. 2 от НПК).
Макар и формално да не е игнорирано и декларативно да е посочено сред доказателствената съвкупност, заключението на СМЕ по делото (д-р Колев) за констатираните увреждания на пострадалия В. изисква по-прецизна и задълбочена оценка поради следното: експертното изследване е извършено изцяло по писмени данни (което поначало не е невъзможно, но в случая е необяснимо при възможността за бъде извършен и личен преглед на пострадалия), като в основата му са поставени две съдебно-медицински удостоверения (в ксерокопия) – от 27. 05. 2005 година и от 17. 07. 2005 година. На експерта не е поставена задача и той не е изследвал причинно-следствената връзка между инкриминираното нараняване, причинено от подсъдимия на 26. 05. 2005 година и констатираното два месеца по-късно състояние на колянната става на пострадалия, отразено във второто СМУ.
При така установения от ВКС формалистичен подход на въззивната инстанция при извършената от нея проверка на присъдата, по делото са останали необсъдени по надлежния ред обстоятелства от значение за правилното му решаване, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК и посочени във въззивната жалба на осъдения Г. , а част от доказателствата не са оценени по действителното им съдържание. Схематичните и декларативни мотиви на атакувания съдебен акт не позволяват на страните и контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите и дали това е направено по предвидения в закона начин, в който случай по принцип не би подлежало на контрол.
Всички посочени доказателствени източници е следвало да бъдат проверени за достоверност, взаимосвързаност и безпротиворечивост, което въззивният съд не е направил.
Така допуснатите нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, са ограничили правата на страните в процеса, при което те винаги се явяват съществени и предпоставят отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий.
При това положение, проверката по доводите за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание няма как да бъде извършена, защото ненадлежната доказателствена дейност на съда компрометира изводите му по фактите.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение № 46 от 20 юни 2008 година на Софийския градски съд, по внохд № 649/2008 година, с което е потвърдена изцяло присъда от 15 януари 2008 година на Софийския районен съд, НК, 4 състав, постановена по нохд № 7250/2007 година по описа на този съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.