7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София, 16.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3004 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Каушева, представлявана от адв. М. Д., срещу решение № 1672 от 02.07.2018г. по в.гр.д. № 623/2018г. на САС, 12 състав, частта, в която, след частична отмяна на решение № 6191 от 29.08.2017г. по гр.д .№ 9447/2015г. на СГС, е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗАД „ОЗК – Общо застраховане” АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 24.12.2014г. ПТП, за разликата над 48 000 лева до 80 000 лева и касаторката е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД сумата 976,20 лева – разноски по делото, а ЗАД „ОЗК –Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. М. Д. сумата 1758 лева, представляваща възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е вероятно недопустимо, тъй като е постановено по нередовна въззивна жалба, чиято нередовност /невнесена държавна такса в размер на 1600 лева/ е отрстранена след изтичане на определения срок. Поддържа още, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения за необоснованост на извода на въззивния съд за съпричиняване от страна на пострадалата, основан на допуснатата във въззивното производство тройна СМЕ, като не е кредитирана комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза /изготвена от двама медици и един машинен инженер – автоексперт/ по съображения, че не е бил изследван конкретният механизъм на настъпване на ПТП и движението на тялото на пострадалата при удара. Излага съображения, че възприетото от въззивния съд заключение е изготвено без участието на автоексперт и като такова е некомпетентно, дадено по част от въпросите, отнасящи се до това дали е бил правилно поставен или не е бил поставен обезопасителен колан от страна на пострадалата и без изследване на механизма на настъпване на ПТП, липсата на челен удар и т.н. Поддържа още, че въззивния съд е основал изводите си само на част от събраните по делото доказателства, а други са изцяло игнорирани и не са намерили място в мотивите му /показанията на свидетеля У./. Излага подробни съображения и за заниженост на определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000 лева. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката моли да бъде допуснато касационно обжалване поради наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.51, ал.2 ЗЗД поради непоставяне на обезопасителен колан изисква ли доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице при ПТП, с което то обективно да е способствало за настъпване на вредите?
2. Твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат трябва ли да е доказано по един безспорен и категоричен начин?
Касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 71 от 14.07.2016г. по т.д. № 1241/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 151 по т.д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 по т.д .№ 1643/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 166 по т.д. № 60/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 99 по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
3. Може ли възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД поради непоставен обезопасителен колан от пострадалото лице, което е пътувало на задната седалка в автомобил, да се приеме за доказано, ако страната, която е направила това възражение по делото, не е ангажирала доказателства за параметрите и годността на предпазните колани на задните седалки на процесното МПС, в което се е возило увреденото лице, и за начина и годността на сработване на тези колани в процесното МПС, включително при удар отзад? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 19 от 08.02.2017г. по т.д. № 50177/2016г. на ВКС, ТК, решение № 27 от 15.04.2015г. пж т.д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
4. Може ли възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД поради непоставен обезопасителен колан от пострадалото лице, което е пътувало на задната седалка в автомобил, да се приеме за доказано, ако страната, която е направила това възражение по делото, го основава само на заключение, изготвено от вещи лица, експерти единствено в областта на медицината?
5. Каква е експертизата /комплексна или единична/, която следва да бъде изготвена, и от вещи лица в кои области /медици, машинни инженери, автоексперти или други/, за да даде компетентно заключение относно поставянето или непоставянето на обезопасителен колан и съответно кога такова действие или бездействие на увреденото лице е без значение и кога му причинява вреди, които по своето същество да са допринесени от поведението на пострадалия, което поведение да представлява основание за намаляване на размера на дължимото обезщетение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД?
Касаторката счита, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди още, че въззивното решение е очевидно неправилно поради грубо нарушение на правилата на формалната логика и приложимия закон.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, представляван от юрисконсулт С. Х., оспорва касационната жалба. Поддържа, че своевременно е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което не е налице недопустимост на въззивното решение. Твърди, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, нито грубо нарушение на правилата на формалната логика и на приложимия закон.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между страните не е спорно, че ищцата е пострадала при инцидент, който е бил причинен от водач, застрахован по договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, а е налице спор само относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.
Въззивният съд е приел за установени въз основа на заключението на СМЕ, прието от първоинстанционния съд следните обстоятелства: 1/ че вследствие инцидента ищцата е получила следните увреждания: Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Контузия на гръдния кош. Компресивно счупване на тялото на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени. Счупване на страничните израстъци на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени вдясно. Счупване на 1-во и 4-то ребро отзад в близост до гръбначния стълб. Голяма разкъсно-контузна рана от тип „скалп” в челната област на главата; 2/ че скалповата рана е била обработена хирургически и зашита, а по отношение на фрактурата на шестия шиен прешлен е извършена мануална репозиция под локална анестезия, като е поставена имобилизация; 3/ че е проведено комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при покой, обездвижване и прием на обезболяващи средства, а след изписване от болничното заведение лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи; 4/ че процесът на възстановяване е бил затруднен от наличните при пострадалата дегенеративни промени в областта на целия гръбначен стълб, както и че установените към момента на освидетелстване оплаквания от постоянни болки в гърба, умора и слабост в краката при ходене, затруднени движения в гръдния отдел на гръбначния стълб се дължат както на получените при инцидента увреди, така и на съпътстващите дегенеративни промени в гръбнака; 5/ че белегът от оперативната интервенция в областта на главата, който е с дължина от 23 см., е едва забележим, тъй като е разположен в окосмената част на челото. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 80 000 лева, при съобразяване с тежестта на полученото увреждане, продължителността на възстановителния период и интензитета на търпените болки и страдания, както и момента на настъпване на увреждането.
Въззивният съд е приел, че са налице основания за намаляване на определеното обезщетение, тъй като е установено, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на увреждането. Позовал се е на допуснатата пред въззивния съд тройна СМЕ, от заключението на която се установява, че ищцата е пътувала в автомобила без правилно поставен предпазен колан, което е било причина тялото й да не остане здраво фиксирано към седалката, и да полети напред. Приел е, че получените в областта на гръбначния стълб и гръдния кош увреди са в резултат на съприкосновение на тялото с твърди тъпи предмети. Посочил е, че съобразявайки механизма на настъпване на ПТП, вещите лица дават категоричен извод, че при поставен предпазен колан е нямало да настъпят най-тежките увреждания – фрактури на гръдни прешлени и ребра. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че обезщетението следва да се намали с 40%, какъвто е приносът на пострадалата за настъпване на увреждането. Изложил е съображения, че не кредитира заключението на комплексната експертиза, тъй като направеният извод, че всички увреждания са могли да настъпят и при поставен колан, са необосновани, тъй като не е изследван конкретният механизъм на настъпване на ПТП и какво ще бъде движението на тялото на пострадалата при поставен колан, съответно имало ли е вероятност да настъпи съприкосновение между него и части от купето, и не е изследван въпросът дали уврежданията на гръбначния стълб и гръдния кош са могли да настъпят в резултат на т.нар. „коланна травма”.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Направеният в касационната жалба довод за недопустимост на въззивното решение поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса за въззивно обжалване е неоснователен. Държавната такса по въззивната жалба е била внесена от ответника в срок, но по сметка на първоинстанционния съд, вместо по сметка на въззивния съд, а след дадените от съда указания в определения от него срок държавна такса е била внесена и по сметка на въззивния съд.
Първите три въпроса са свързани с приложението на чл.51, ал.2 ГПК и доказването на направеното от ответника възражение за съпричиняване. Въззивният съд в съответствие с постоянната практика е обсъдил дали е доказано твърдяното поведение на пострадалата, на което е основано възражението, и дали същото е в причинна връзка с претърпените от нея вреди, и даденото от него разрешение по поставените въпроси е обусловено от конкретните факти по делото. По правилността на изводите на въззивнния съд касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а едва след допускане на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените от касатора четвърти и пети процесуалноправни въпроси са свързани с приложението на чл.195 ГПК и следва да бъдат уточнени с оглед данните по делото и мотивите на въззивния съд по следния начин: При направено искане за допускане на експертиза за доказване на направено възражение за съпричиняване, когато предметът на изследване изисква специални знания в различни области на науката и техниката, длъжен ли е съдът да назначи комплексна екпертиза, включваща вещи лица с различни специалности, притежаващи компетентност във всички области на знанието, имащи отношение към установяване на фактите, на които се основава възражението? По приложението на чл.195 ГПК и въпроса за задължението на съда да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, е формирана постоянна съдебна практика – решение № 188 от 15.05.2012г. по гр.д .№ 588/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 132 от 29.05.2015г. по гр.д. № 7298/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 314 от 22.11.2011г. по гр.д. № 392/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. С оглед на това не е налице соченият допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му по уточнения процесуалноправен въпрос с практиката на ВКС.
Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса с разпореждане на СГС, поради което не дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1672 от 02.07.2018г. по в.гр.д. № 623/2018г. на САС, 12 състав частта, в която, след частична отмяна на решение № 6191 от 29.08.2017г. по гр.д .№ 9447/2015г. на СГС, е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗАД „ОЗК – Общо застраховане” АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 24.12.2014г. ПТП, за разликата над 48 000 лева до 80 000 лева и касаторката е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД сумата 976,20 лева – разноски по делото, а ЗАД „ОЗК –Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. М. Д. сумата 1758 лева, представляваща възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: