Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
София, 26.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 1964/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
Кулският районен съд с решение по гр. д. № 30/2004 г. е допуснал съдебна делба на конкретно описани имоти – възстановени земеделски земи в землището на с. Б., област Видин, при квоти, както следва: 1/3 ид. ч. за ищцата по делото Р. М. и по 1/6 ид. част за всеки от ответниците Д, П. Ч. , Ц. Л. и Н. Л. Ищцата М. е подала въззивна жалба срещу решението относно размера на делбените квоти, като е поискала дял в размер на 8/12 ид. ч. от имотите, а на ответниците да бъде определен дял по 1/12 ид. ч.. Видинският окръжен съд с въззивно решение от 20. 12. 2007 г. по гр. д. № 200/2005 г. не е уважил жалбата на М. и оставил в сила решението на районния съд.
Въззивното решение е правилно.
Доводите на ищцата, сега жалбоподател, Р. М. да й бъде определен дял в размер на 8/12 ид.ч. от делбените имоти, се основат на твърдението, че нейният наследодател, починалият й съпруг Ц, в резултат на публично нотариално завещание от 15. 9. 1924 г. от дядо му Ц. Н. М. е придобил земеделски имоти в землището на с. Б. ниви, две лозета, пасище, шумак и една колиба с мястото под нея. Първоинстанционният и въззивният съд не са взели предвид тези доводи и представеното като доказателство завещание от 15. 9. 1924 г., тъй-като посочените в него имоти не могат да се идентифицират с имотите, обект на делбата. Същите са възстановени с решение от 30. 4. 2003 г. на ОС „З”, с. Б., с план за земеразделяне, на наследниците на М. М. , починал през 1967 г. и оставил за наследници три деца – син Ц. /наследодателят на ищцата/, починал през 1995 г., дъщеря Н. , починала през 1992 г. – майка и наследодателка на ответниците Д и дъщеря И. , починала през 2000 г. – наследодателка на синовете й, ответниците Ц. При тези обстоятелства решаващият съд правилно е определил делбените квоти на страните въз основа на наследяването на бившия собственик на земите М. М. . Твърдението на ищцата, че нейният наследодател Ц е бил изключителен собственик на земеделски земи, не касае делбата на имотите, останали в наследство от М. М. . Както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на решението си, претенцията на ищцата следва да бъде разрешена в отделно исково производство по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 20. 12. 2007 г. по гр. д. № 200/2005 г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: