Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
гр. София, 04 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Мадлена Велинова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 485/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 и сл. от НПК, образувано по молба на осъдения А. А. Ч. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила протоколно определение № 1* от 12 юни 2008 година на Варненския районен съд, по нчд № 1529/2008 година, с което на осъдения Ч. е определено общо наказание по 11 влезли в законна сила присъди, по правилата за съвкупност от престъпления по чл. 25 във вр. чл. 23 от НК.
В искането се твърди неправилно приложение на правилата за съвкупността и определяне на наказанията, които осъденият следва да изтърпи, не при най-благоприятното за него съчетание, което ангажира основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Претендира се възобновяване на делото и извършване на законосъобразно групиране на наложените му наказания за всички осъждания, при зачитане на изтърпяната част от тях.
В съдебно заседание осъденият А. А. Ч. участва лично и с назначения му от съда за служебен защитник адв. К, който поддържа искането при посоченото в него основание за отмяна и по изложените съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С определението на Районния съд, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на осъдения Ч. , на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е определено общо наказание от две години лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които той е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела №№№ 4192/2007 година, 5312/2007 година и 5873/2007 година, всички на Варненския районен съд, което общо наказание осъденият да изтърпи при „строг” режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната до момента на постановяване на определението част от наказанията, без да е конкретизирана в съдебния акт.
Постановено е също така, наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на осъдения Ч. с влязлата в законна сила присъда по нохд № 5039/2005 година на Варненския районен съд, да бъде изтърпяно отделно, на основание чл. 27, ал. 3 от НК, при първоначален „строг” режим. Приспадната е изтърпяната част, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.
Определението е влязло в законна сила на 28. 06. 2008 година и не е проверявано по въззивен и касационен ред.
В саморъчно изготвената молба на осъдения Ч. , администрирана от Районния съд и изпратена на ВКС за разглеждане по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, се възразява постановеното от съда отделно изтърпяване на наказанието по нохд № 5039/2005 година, както и определената съвкупност от престъпления по останалите три нох дела, тъй като това не е най-благоприятното за осъдения съчетание – престъплението по нохд № 5873/2007 година е в съвкупност с престъпления по други нох дела, които не са обсъдени от съда, а наложените по тях наказания вече са изтърпяни.
Поради това претендира възобновяване на делото, за извършване на законосъобразно групиране на наказанията за извършените от него престъпления.
Искането е допустимо, като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК .
Разгледано по същество, то е основателно.
Проверката на атакувания съдебен акт в известна степен е затруднена от практическата липса на правни съображения в мотивите за така извършеното групиране на наказанията за три от общо 11 престъпления, за които Ч. е осъден с влезли в законна сила присъди, както и за постановеното отделно изтърпяване на едно от наказанията.
Единствените съображения относно начина на извършване на групирането само по отношение на част от наказанията са свързани с предходно произнасяне на съда по съвкупността от престъпленията, за които Ч. е осъден и изтърпяването на наказанията, но те не биха могли да бъдат споделени и това е така, защото:
Видно от данните по делото, по отношение на осъдения Ч. са постановени 11 влезли в законна сила присъди за престъпления, извършени през периода 1995 – 2007 година – част от тях като непълнолетен, а тези след 2005 година (нохд № 5039/2005 година) – при условията на опасен рецидив.
С определение от 21. 06. 2004 година, постановено по нохд № 1183/2004 година и влязло в законна сила на 07. 07. 2004 година, на основание чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, са формирани две съвкупности от престъпленията, за които молителят е осъден: по нох дела №№ 279/1998 година и 785/1996 година и втората – по нох дела №№ 3663/2003 година, 1183/2004 година, 3574/2003 година и 1197/2002 година. За тях са му определени общи наказания съответно от две години лишаване от свобода и от две години и шест месеца лишаване от свобода. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието от три години лишаване от свобода по нохд № 966/1999 година, защото извършените по него престъпления не се намират в съвкупност с което и да е от престъпленията, предмет на останалите осъждания.
При тези данни за цялостната престъпна дейност на осъдения Ч. до момента, определеното с атакувания съдебен акт общо наказание от две години лишаване от свобода за три от престъпленията, за които той е осъден с влезли в законна сила присъди, е незаконосъобразно, защото не държи сметка за правилата за съвкупността, а именно:
Известно е, че съвкупността по смисъла на НК е съвкупност от престъпленията, а не от осъжданията и че преценката за приложимост на правилата й се прави към момента на извършване на деянията, съставляващи престъпления по нашия наказателен закон.
Когато няколко престъпления са в отношение помежду си едновременно в реална съвкупност и в рецидив, следва да се определи общо наказание за тези престъпления, за които са налице условията на чл. 25, ал. 1 от НК, при това в най-благоприятното за осъдения съчетание, като се има предвид размерът на наложеното общо наказание и наказанието, което би следвало да се изтърпи отделно съгл. чл. 27 от НК (вж. ППВС № 4/1965 година, т. 9).
Освен това, ВКС неведнъж е имал повод да се произнесе, че въпросът за общото наказание при наличие на съвкупност от престъпления винаги може да се пререшава от съда, който преценява цялостната престъпна дейност на осъденото лице. Предходното произнасяне на съда за наличието на съвкупност от престъпления за конкретния подсъдим, не е пречка за ново произнасяне винаги, когато се установи наличие и на друго/и осъждане/ия, които не са били предмет на обсъждане и не са били включени в съвкупността.
Конкретният случай е именно такъв – предходното произнасяне на съда с определението по нохд № 1183/2004 година, не е било пречка съдът, постановил атакуваното сега определение, да се занимае отново с въпроса за съвкупността от престъпления, извършени от Ч. , като определи същата при спазване на правилата за съвкупността и при най-благоприятното за него съчетание.
Вместо това, съдът е обсъдил само последните четири осъждания на Ч. , като е групирал наказанията за три от тях и е постановил отделно изтърпяване на четвъртото и не е съобразил, че престъплението по нохд № 5873/2007 година (наказанието за което определя и размера на общото наказание за съвкупността), е в рецидив и в съвкупност и с други престъпления, за които Ч. е осъден – от една страна с това по нохд № 5039/2005 година (за което съдът е постановил да се изтърпи отделно), а от друга – с тези по нох дела №№ 3663/2003 година, 3574/2003 година и 1183/2004 година.
При това положение съдът е следвало да прецени кое е най-благоприятното за осъдения съчетание измежду всички престъпления, формиращи съвкупност/и, с оглед общото наказание, което би следвало той да изтърпи, при приспадане на изтърпяното до момента, а от друга страна – с оглед условията за приложение на чл. 27 от НК.
Като е определил съвкупност, без да съобрази всички известни до момента осъждания на Ч. и да приеме най-благоприятното за него съчетание, съдът неправилно е приложил закона и не е съобразил съдебната практика. Това предпоставя отмяната на атакувания съдебен акт по реда на възобновяване на наказателните дела и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за законосъобразно групиране на наказанията на осъдения.
Поради това и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в законна сила протоколно определение № 1* от 12 юни 2008 година на Варненския районен съд, по нчд № 1529/2008 година.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.