Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
София, 21 ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………П. МАРИНОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 502/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Г. К. срещу въззивно решение № 3* постановено на 07.07. 2008 г. от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 404/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 3, постановена от Софийски градски съд на 26.02.2008 г. по НОХД № 3762/2007 г., подс. Д. К. e бил признат за виновен за това, че на 06.12.2006 г. в гр. С., на кръстовището на бул. С. шосе и ул. К. в съучастие като помагач с неустановено по делото лице, умишлено улеснил извършването на престъпление – опит умишлено да бъде умъртвено повече от едно лице – Д. Л. В. и М. А. В. , като деянието е извършено предумишлено и по начин, опасен за живота на мнозина, а опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.4, предл.3, т.6 , пр.1 алт.1 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.4 вр. чл. 18 ал.1 вр. чл. 58 б. Б от НК е бил осъден на 5 години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието и е бил приспаднат срока на предварителното задържане на подсъдимия.
Касационната жалба релевира всички касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 – т.3 от НПК. Твърди се, че е налице нарушение на материалния закон, предвид признаването на подс. К. за виновен в помагачество към престъпление, осъществено от неизвестен извършител, което е недопустимо с оглед необходимостта да се индивидуализира обвинението като помагачество на конкретно лице към извършването на конкретно престъпление. Съдържа се и довод за допуснато процесуално нарушение с оглед на това, че съдът не е изследвал всички доказателства по делото и не е отговорил на всички доводи на защитата. Аргументира се и явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е осъден невинен човек, както и поради факта, че би могло да се наложи и по-леко наказание, чието изпълнение да се отложи по реда на чл. 66 от НК. Правят се алтернативни искания за оправдаването на подсъдимия, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или за намаляване на наказанието и прилагане на чл. 66 от НК.
Пред касационната инстанция защитата на подс. К. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като акцентира върху неправилното приложение на материалния закон, тъй като дори и подсъдимият да е управлявал лекия автомобил, от който е произведена стрелбата, той не е имал умисъл, че подпомага неустановеното лице към извършване на опит за убийство. Пледира и за недоказаността на авторството на деянието. Моли съдът да оправдае подсъдимия или алтернативно да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на Софийски апелативен съд или да измени решението, като намали наложеното наказание и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции и счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
1. С цел обосноваване на всички касационни доводи на жалбоподателя ВКС намира, че на първо място следва да се произнесе по отношение на твърдението за наличие на касационно основани по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, довели до неразкриване на обективната истина, както и до неизпълнение на задълженията на въззивния съд да изготви съдебен акт съобразно изискванията на чл. 305 ал.3 от НПК. Твърди се , че по делото не са изследвани всички обстоятелства, без да се сочи кои са останали неизяснени. В пренията пред касационния съд не се конкретизира това оплакване с никакви доводи. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че по негово искане производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие”, като на осн. чл. 370 т.1 от НПК подсъдимият К неговият з. са дали съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Доказателствени искания не са правени нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд, като последният по собствена инициатива е провел въззивно съдебно следствие, провеждайки непосредствен разпит на свидетелите Д. При това положение следва да се има предвид, че изтъкнатите доводи от жалбоподателя биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те представляват нарушено по някакъв начин негово право на защита, което той е желаел, но е бил лишен от възможността да упражни. В конкретния случай при липса на доказателствени искания от подсъдимия и защитата му, нежелание за събиране в съдебната фаза на доказателства, които вече са били събрани в хода на досъдебното производство /инициирана процедура по чл. 371 г.т.1 от НПК/, и при упражнена инициатива на въззивния съд за събиране на определени /особено важими/ доказателства, Софийски апелативен съд не може да бъде упрекнат, че е нарушил разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 от НПК. Искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане би могло да води до упражняване на това правомощие на касационния съд, но само ако се констатира, че съдът не е събрал определено доказателство, което е поискано от страните, това доказателство да има някакво съществено значение за изхода на делото и бездействието на съда да е довело до нарушаване правото на защита на съответната страна. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай искането за отмяна на въззивното решение е самоцелно и по естеството си цели забавено във времето правосъдие, а не изясняване на обективната истина по делото, която към настоящия момент е достигната чрез законосъобразно използване на способите на НПК. При това положение твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, които са изготвени в нарушение на чл. 305 ал.3 от НПК са напълно необосновани. Въззивният съд е спазил закона и е изготвил съдебен акт, от който е недвусмислено видно каква е волята на съда както по фактите, така и по правото. Всеки довод на защитата, съдържащ се във въззивната жалба и изразен пред съда в съдебно заседание, е получил своя аргументиран отговор в съдебното решение – както по отношение на авторството на престъплението в лицето на подс. Д. К. , така и по правната квалификация на деянието и възможността на подс. К. като помагач да носи наказателна отговорност, въпреки неоткриването на извършителя на престъплението. Въззивното решение е мотивирано по процесуално издържан начин, така че демонстрира волята на решаващия съд по всички въпроси от кръга на тези по чл. 102 от НПК, така че тя да стане достояние на страните и да е възможна проверката на съдебния акт от касационната инстанция.
С оглед на това ВКС не констатира в хода на въззивното производство да са били допуснати твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
2. По отношение на твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон:
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 116 ал.1 т.4 пр.3, т.6 пр.1 и т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.4 вр. чл. 18 ал.1 от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на това деяние, осъществено от подс. Клинков. Несъгласието на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим с изводите на съда относно авторството на К. в престъплението, в което е бил обвинен, не намира опора в доказателствата по делото, които са били прецизно анализирани в съответствие с изискванията на чл. 107 ал.3 и чл. 305 ал.3 от НПК. Съпричастността на подс. Д. К. с лекия автомобил „Опел Корса”, който е бил средството, посредством което е било осъществено неговото помагачество към престъплението опит за убийство, е установена чрез анализа на показанията на св. Г/който е продал на подсъдимия автомобила/, разпознаването , извършено от този свидетел, справката от М-тел за проведени разговори именно от телефон, собственост на подсъдимия с телефон на св. Г, която потвърждава факта на осъществяван телефонен контакт между тях в дните около 26.11.2006 г. Обстоятелството, подлежащо на доказване по делото – управлението на лекия автомобил „Опел Корса” от подс. К. по време на проведената от този автомобил стрелба по возещите си в лек автомобил „Ауди” пострадали В. , е категорично установено чрез резултатите от проведените разпознавания от тези свидетели в хода на досъдебното производство /л. 73 и л. 83 от том ІV/, както и от техните подробни показания, депозирани както на досъдебното производство, така и в хода на въззивното съдебно следствие. След като е анализирал тяхната надеждност, добросъвестност и непротиворечивост, САС е обосновал извода си, че както показанията на свидетелите, така и резултатите от разпознаванията, могат да послужат като сигурна доказателствена основа за осъдителните изводи относно авторството на подс. Клинков. За да изключи всеки субективизъм и пристрастност от с. на свидетелите В при депозиране на показания относно автора на престъплението, въззивният съд е анализирал тези доказателствени средства във взаимовръзка с показанията на св. Г относно външния вид на купувача на л.а. Опел Корса, както и с показанията на св. К/маникюрист във салон за красота, в който подс. К. след деянието е ползвал услуга/, съгласно които той се е изрусявал, обяснявайки необходимостта от това свое решение с това, че „имал проблеми и не искал да го разпознаят”. Промяната във външния вид след деянието е установена и чрез анализа на показанията на св. Й/стоматолог/, която е удостоверила, че в края на м. януари 2007 г. Д. К. е поискал изработка на мост на долна челюст, където липсвали предни зъби /обстоятелство, което било заявено, че е налице към деянието от св. Г свидетелите В/. При така установените с категоричност фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че авторството на инкриминираното деяние, вменено във вина на подс. К. , не е доказано. Поради това не са налице основания за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 354 ал.1 т.2 от НПК – да оправдае подсъдимия, каквото искане се прави с касационната жалба.
Не намира опора в доказателствата по делото и доводът на защитата, че деянието не е престъпно и не съставлява престъпление, поради недоказаността на общността на умисъла на подс. К. като помагач с този на неустановения по делото извършител на престъплението опит за убийство. Въззивният съд е анализирал поведението на подс К. по време на деянието и обосновано е извел от него субективното му отношение към състава на престъплението – опит за предумишлено убийство на повече от едно лице по начин, опасен за живота на мнозина. Действията на този подсъдим по управление на закупения само няколко дни по-рано л.а. „Опел Корса” – преднамерено бавно на оживен булевард със засилен трафик в ранните часове на деня, неизползване на даденото му предимство от св. В, а нарочно намаляване на скоростта и максимално приближаване на автомобила до този на пострадалите до степен на пълно спиране, в който момент от задния прозорец на автомобила лицето, возещо се на задната седалка, е започнало да произвежда множество изстрели с автомат „Калашников”, оръжие, което не би могло да бъде незабелязано до този момент за шофиращия автомобила Д. К. , обективират съзнанието му за помагаческа дейност към убийство. За общността на умисъла на този подсъдим и на неустановения извършител на престъплението свидетелства и поведението на подсъдимия след деянието – оставане на местопрестъплението до окончателното оттегляна на автомобила на пострадалите от него, както и изоставянето на автомобил „Опел Корса” в землището на с. Ж., където бил опожарен. При тези обективирани действия на подс. К. не би могла да се обоснове тезата на защитата за липса на общност на умисъла на извършителя /останал неустановен/ и помагача К. Те са доказателство за това, че подсъдимият е съзнавал всяко от действията си и характера му на средство, с което спомага извършването на престъпление убийство с всички квалифициращи го белези – като набавя автомобила, с който да бъде превозван извършителя в деня на деянието, и управлява този автомобил по време на самото му извършване и то по начин, по който да направи възможно постигането на целения от извършителя резултат – убийството на Д. В. и М. В. Демонстрираното поведение на помагача К. е било в пълен синхрон с това на извършителя по време на деянието, поради което се налага изводът, че подсъдимият е съзнавал към какво са насочени обективираните действия на извършителя и тяхната цел, както и че чрез своето поведение дава възможност на стрелеца да осъществи намерението си. Поради това е обективирана общност на умисъла на извършителя и на помагача и са налице основанията подс. К. да носи наказателна отговорност за своето поведение на помагач.
Не е нарушен материалният закон от въззивния съд, който аргументирано е отказал да приеме тезата на защита, че помагачът не може да носи наказателна отговорност за осъществената от него помагаческа дейност, когато извършителят, когото той е подпомогнал, не е установен. Съгласно чл. 20 ал.4 от НК „помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението”. Помагачът принципно е съучастник на извършителя в задружно осъществяване на умишленото престъпление, поради което неговата дейност заедно с тази на извършителя довежда в своята цялост до осъществяване на определено престъпление. Поради това между техните деяния съществува обективна и субективна връзка. Тя се изразява в това, че обективно помагачът създава условия и предпоставки за извършване на престъплението и подпомага извършването му, като съзнава обективните признаци на деянието, осъществяването на което прави възможно. По този начин помагачът умишлено улеснява „извършването на престъплението” / съгласно законовата дефиниция на чл. 20 ал.4 от НК/, т.е на определено, достатъчно индивидуализирано престъпление, без да е необходимо той да съзнава самоличността на този, когото подпомага. Затова отговорността на помагача е обусловена от изпълнението на извършителя на престъпното деяние, а не от това дали извършителя носи наказателна отговорност за него. Поради това и законодателят в чл. 21 ал.4 от НК е предвидил, че „особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, за които тези обстоятелства не са налице”. Всеки съучастник носи отговорност за собственото си участие в престъплението, поради което не е изключено неговата наказателна отговорност да бъде предмет на отделен самостоятелен процес. Това не означава, че въпросите за съучастието, за отношението между съучастниците, за характера и степента на тяхното участие и за това какво наказание те следва да понесат, не могат да бъдат решени в общ наказателен процес. Напротив, това е и препоръчително. Но в случаите, в които е невъзможно разкриването на самоличността на извършителя /понякога и поради използваното конституционно гарантирано право на известния съучастник да не дава обяснения по обвинението или по определени факти/ , е възможно и воденето на самостоятелен наказателен процес срещу известния съучастник / в случая помагач/, стига обаче неустановяването на извършителя да не е пречка за формулирането на обвинението срещу известния съучастник по един пълен и ясен начин, така че да му даде възможност в пълнота да организира защитата си. В конкретния процес това е сторено, тъй като и в обвинителния акт, и в съдебните актове на предходните инстанции подробно и ясно са описани фактите по обвинението, чрез които подс. К. е подпомогнал неустановения извършител, улеснявайки извършването на престъпление по чл. 116 ал.1 т.4, предл.3, т.6 , пр.1 алт.1 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.4 вр. чл. 18 ал.1 от НК.
С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца.
3. По отношение на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НК:
ВКС не констатира въззивният съдебен акт да страда от порок, който да сочи на „явна несправедливост” на наложеното наказание на подс. Клинков. Същото е определено при условията на чл. 58 б. А от НК и е индивидуализирано на пет години лишаване от свобода. При определянето му и двете съдебни инстанции са отчели всички обстоятелства, имащи значение за конкретния му размер, като не са игнорирали нито едно смекчаващо обстоятелство. Наказанието е определено в размер на една трета от специалния минимум на законовата санкция за престъпната квалификация и по-нататъшно смекчаване на положението на подсъдимия не би съответствало на целите на чл. 36 от НК. К. не констатира да е налице основанието по чл. 348 ал.5 т.1 от НПК ВКС не намери за необходимо и да използва правомощието си за намаляване на наложеното наказание.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 364/ 07.07.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 404/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.