Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
гр.София 30.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 619 по описа за 2008г..и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”б”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на М. на з. против решение № 254 от 29.10.07г.по в.гр.дело № 339/07г.на Великотърновския апелативен съд в частта,с което е обезсилено като недопустимо решение № 4 по гр.дело № 792/05г.на Великотърновския окръжен съд. С него е отхвърлен предявения от М. П. А. иск по чл.49 от ЗЗД против М. на з. за заплащане на сумата 100 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца поради недоставяне на скъпоструващи животоспасяващи лекарства,доставяни безплатно по Наредба № 23 от 30.10.2000г.на МЗ за периода от м.03.-м.м.07.2003г.,ведно със законната лихва,считано от 8.03.05г.до окончателното изплащане.
Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения иск.
Ответникът по касационната жалба М. П. А. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявения от М. А. иск по чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е недопустимо като постановено по непредявен иск. Според съда наведените в исковата молба факти и обстоятелства водели до извода,че искът следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДВПГ. Претенцията на ищеца била за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното бездействие на длъжностни лица на ответното М. на з. ,изпълняващи административна дейност по ръководство и контрол на дейността по предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение,заплащани от държавния бюджет,изразяващо се в неосигуряване на необходимите лекарства за лечението му.
Правилен е изводът на въззивния съд,че предявеният иск намира правното си основание в чл.1 ал.1 от ЗОДВПГ/понастоящем ЗОДОВ/. Съгласно този текст държавата отговаря за вреди,причинени на граждани от незаконни актове,действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Целта на закона е да определи условията и реда за осъществяване на вредите,за които държавата отговаря в изчерпателно изброените хипотези,които са съобразени както с интересите на отделния увреден гражданин,така и със спецификата на функциите,които изпълняват различните органи,чиито длъжностни лица могат да причинят вреди. Следва да бъдат споделени и съображенията на въззивния съд,че дейността по осигуряване на скъпоструващи лекарства за лечения на заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване със средства на републиканския бюджет,вменена в задължение на М. на з. с Наредба № 23 от 30.10.00г.за реда за предписване и получаване на скъпоструващи лекарства,заплащани от републиканския бюджет,е административна.
Неправилно обаче въззивният съд е приел,че се първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.49 от ЗЗД. Определянето на правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на закона и се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума на исковата молба. В случая ищецът е твърдял,че е претърпял морални болки и страдания поради бездействието на служители на ответното министерство,които не са изпълнили задълженията си по Наредба № 23/2000 г. да му осигурят предписаните за лечението му животоспасяващи и скъпоструващи лекарства,поради което претендира обезщетение за претърпяните неимуществени вреди. Налице не е хипотезата на произнасяне от първостепенния съд по непредявен иск,а неправилна правна квалификация. Ето защо,въззивният съд,след като правилно е квалифицирал иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е следвало да се произнесе по същество на спора,вместо да обезсили първоинстанционното решение
Неправилно е приложен материалния закон,което е основание по чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./решението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 254 от 29.10.07г.,постановено по в.гр.дело № 339/07г.на Велокотърновския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по същество на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.