Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
София 5 ноември 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Д. Г.
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 478/2010 г.
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по в н ч х д № 360/2009 година, по описа на П. окръжен съд, по което с решение № 64/29.12.2009 година е потвърдена изцяло присъда № 209/11.09.2009 година постановена по н ч х д № 197/2007 година по описа на Радомирския районен съд.
В искането е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, като предпоставка за допустимостта му по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че при постановяване на присъдата по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложил чл. 78а НК и не е приложил чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. В искането се предлага по реда на възобновяването и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 НПК от състава на ВКС да се замени наложеното наказание глоба на осъдения В. К., с обществено порицание.
Пред касационната инстанция осъденият К., редовно призован, не се явява.
Представлява го упълномощеният от него адвокат Е. Я. от Б. АК. Той пледира да се уважи искането на Главния прокурор, тъй като е в интерес на осъдения.
Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането е основателно.
С присъда № 209/11.09.2009 година, постановена по н ч х д № 197/2007 година по описа на Радомирския районен съд, на основание чл. 78а ал. 1 НК, осъденият К. е бил освободен от наказателна отговорност и за престъпление по чл. 130 ал. 1 НК е бил признат за виновен и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Осъден е да заплати обезщетение в размер на 600 лева на пострадалата от престъплението Ц. М., за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието – 7.04.2007 година.
По обвинението описано в тъжбата, за престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1 НК е бил признат за невиновен и оправдан.
С решение № 64/29.12.2009 година по в н ч х д № 360/2009 година, по описа на П. окръжен съд тази присъда е потвърдена. Това решение, като необжалваемо е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.
ВКС в настоящия състав констатира, че и двете съдебни инстанции са допуснали визираното в искането на Главния прокурор нарушение на материалния закон, изразяващо се в следното:
1. При проверката по делото се установи, че наистина към момента на извършване на деянието, 7.04.2007 година, квалифицирано като престъпление по чл. 130 ал. 1 НК, осъденият К. е бил непълнолетен. Той е роден на 18.12.1989 година и към посочената дата на деянието не е бил навършил 18 години.
При постановяване на първоинстанционната присъда от Радомирския районен съд, потвърдена от П. окръжен съд, е допуснато посоченото от Главния прокурор нарушение на закона, тъй като правната квалификация на деянието извършено от непълнолетно лице, не е свързана с чл. 63 ал. 1, т. 4 НК, като основание за редукция на предвиденото в особената част на НК наказание за престъплението по чл. 130 ал. 1 НК.
2. Във връзка с искането за отмяна по реда на възобновяването на наложеното наказание глоба в размер на 500 лева и налагане на наказание обществено порицание, на основание чл. 78а ал. 6, в редакцията съгласно обнародвания ЗИДНК в ДВ бр. 26.2010 г., при проверката се установи следното: Със ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 75/12.09.2006 година, в сила от 13.10.2006 година е изменен чл. 78а ал. 6 НК, който текст в редакцията му по § 5 б. „б”от ПЗР НПК, обнародван в ДВ бр. 86/2005 година, в сила от 29.04.2006 година предвижда изменение и допълнение на чл. 78а НК в следния смисъл – „ създава се ал. 6: ”Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност. В този случай, съдът налага на дееца административно наказание обществено порицание, ако е навършил 16 години или възпитателна мярка, ако не е навършил 16 години.”
Всъщност със цитирания ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 75/12.09.2006 година, ал. 6 на чл. 78а НК, вече е с ново съдържание, третиращо въпроса само с ограниченото приложение на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на лица, в следните хипотези: а/ които са причинили увреждане с тежка телесна повреда или смърт; б/ деецът е бил в пияно състояние, в/ при множество престъпления и г/ престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. При законодателната справка се установи, че от една страна, с този закон не се преурежда въпросът с отговорността на непълнолетните при приложението на чл. 78а НК и фактически новата алинея шеста, мълчаливо отменя предишната редакция на тази алинея, съобразно ПЗРНПК /ДВ бр. 86/2005 година, в сила от 29.04.2006 г./ , а от друга, че със ЗИДНК, обнародван в ДВ бр. 26/6.04.2010 година, /в сила от 9.04.2010 г./ посочената празнота е отстранена и с новата ал. 6 на чл. 78а НК /тъй като предишната ал. 6 става ал. 7/, отново е възстановено старото положение по отношение на непълнолетните извършители – когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка.
От изложеното следва, че към момента на извършването на деянието – 7.04.2007 година и решаването на въпросите с отговорността на непълнолетния извършител К. от Радомирския районен и П. окръжен съд – 11.09.2009 и 29.12.2009 година, изключението от посочения принцип в ал. 1 на чл. 78а НК, не е било налице. Като не са съобразили посоченото развитие на законодателното уреждане на института по чл. 78а НК, съдилищата са допуснали нарушение на материалния закон, тъй като са го приложили по време, когато това не е било допустимо.
От Главния прокурор се иска Върховният касационен съд, на основание чл. 423 ал. 1, т. 3 НПК, да възобнови наказателното производство и да отмени решението, с което е потвърдена присъдата в частта, с която е определен вида на наложеното наказание – „глоба”, като на основание чл. 78 ал. 6 НК /в редакцията му след влизане в сила на 9.04.2010 година на ЗИДНК, обнародван в ДВ бр. 26/6.04.2010 година/ наложи наказание „обществено порицание”.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по в н ч х д № 360/2009 година, по описа на П. окръжен съд, е основателно и следва да се уважени.
Водим от горното и на основание чл. 423 ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н ч х д № 360/2009 година, по описа на П. окръжен съд и
ОТМЕНЯВА решение № 64/29.12.2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 209/11.09.2009 година постановена по н ч х д № 197/2007 година по описа на Радомирския районен съд, в частта с която на В. С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
ИЗМЕНЯВА същото решение, с което е потвърдена изцяло същата присъда, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в престъпление по чл. 130 ал. 1 НК, във връзка с чл. 63 ал. 1, т. 4 НК и на основание чл. 78а ал. 6 НК, му НАЛАГА наказание обществено порицание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: