Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
София, 09 декември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря…………………………….Иванка Илиева…………………………………
и в присъствието на прокурора …….Антони Лаков……………………….., като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело №600/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалба на адв. М, пълномощник на частната тъжителка Р. Х. М. срещу присъда № 156 от 02.04.2007г. на СГС, НО, постановена по внчхд № 1951/08г., с която е отменена присъда на СРС, НО-9 състав по нчхд № 12416/05г.
В жалбата се изтъква отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно неправилно приложение на закона, като се твърди, че при постановяване на акта си въззивният съд не е отчел правилно, събраните писмени и гласни доказателства, които доказват по безспорен начин вината на подсъдимия М. Моли се за отмяна на атакувания въззивен акт.
В съдебно заседание пред касационната инстанция, представляващият частната тъжителка поддържа изцяло оплакването, направено с жалбата и моли за нейното уважаване.
Защитата на подсъдимия пледира за отхвърляне на касационната жалба, като се позовава на нейната бланкетност. Твърди се, че липсва конкретно съдържание относно обстоятелствата, които се претендират като основание за касационен преглед на атакувания акт. Също така, се изразява становище, че СГС задълбочено, аналитично и балансирано е оценил доказателствата, с оглед на тяхната относимост към спора. Защитата намира, че е постигната справедливост, която е материализирана в една законосъобразна, правилна и изключително подробно аргументирана присъда.
Представителят на ВКП изразява становище за основателност на жалбата на частния тъжител и граждански ищец.
Подсъдимият М. заявява, че не се счита виновен.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда от 04.03.2008г., СРС, НО-9 състав, постановена по нчхд № 12416/05г., подсъдимият О. П. М. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления, а именно по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.1 и 3 вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 и 3 вр. чл.146,ал.1 от НК, като по отношение и на двете е приложена разпоредбата на чл.78а от НК. Подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на по 800лева, за всяко едно от двете деяния.
С първоинстанционната присъда, подс. М. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Р. М. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от двете престъпления, в размер на по 5000лева, за всяко едно от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
В рамките на въззивното производство е била постановена нова присъда от Софийски градски съд, наказателно отделение по внчхд № 1951/08г., с която изцяло е отменена присъдата на СРС и подсъдимият О е бил признат за невиновен и оправдан по двете, инкриминирани му с тъжбата обвинения за престъпления по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.1 и 3 вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 и 3 вр. чл.146, ал.1 от НК. Изцяло са били отхвърлени, като неоснователни предявените от Р. М. срещу подсъдимия два граждански иска за неимуществени вреди.
Доводите, които се релевират с касационната жалба за нарушение на закона-чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни. В рамките на въззивното производство, втората инстанция е приела нова фактическа обстановка, което е сред правомощията й, но обосноваността на фактическите констатации е извън предмета на касационния контрол. Единствено следва да се провери процесуалната дейност на решаващите съдилища по нейното формиране. В тази връзка, касационната инстанция констатира, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които гарантират формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение, като тази негова дейност не страда от недостатъци. Направените изводи за това, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за инкриминираните му с тъжбата престъпления, тъй като установените факти не сочат на извършено престъпление, освен, че са обосновани убедително, са резултат на анализ, разбор и оценка на доказателствената маса, събрана с годни доказателствени източници. Съдът е оценил, както доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция, така и събраните от него нови доказателства. Изложил е своите мотиви, за да даде вяра на едни от тях и не кредитира други. Направеният анализ е изключително прецизен, детайлно аргументиран, като въззивният съд е изложил не само своята оценка на доказателствата, но и аргументи за приетата от него невярна интерпретация, направена от първата инстанция. Наличието на две групи свидетелски показания, досежно значимите за правилното решаване на казуса факти, налага внимателен и задълбочен анализ на доказателствената маса, какъвто е бил направен от въззивната инстанция, за разлика от първостепенния съд, които се е аргументирал в акта си с разсъждения, почиващи на житейската логика и на собствените си съждения и разбирания за нещата, извън установяващото се от доказателствата.
При гореизложените съображения, ВКС намира, че следва да остави в сила, постановената нова присъда от Софийски градски съд.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 156 от 02.04.2009г., постановена по внчхд № 1951/08г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: