Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
София, 13.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 24.09.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5084/2008 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. М. Р. от гр. К. против решение №143/18.08.2008г. на Кърджалийски окръжен съд,постановено по гр. №.. по описа на същия съд,с което е отменено решение №34/09.04.2008г. по гр.д. №1227/2007г. по описа на Кърджалийски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля предявените от Й. М. Р. срещу „Б”Е. гр. С. искове с правно основание член 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от К. на труда.
Касационното обжалване е допуснато,поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Материалноправният въпрос по който съдът се е произнесъл,във връзка с повдигнатия спор,решен в противоречие с практиката на ВКС,е свързан с характеристиката на липсата на качества у работника и служителя по смисъла на член 328 ал.1 т.5 от КТ,включваща както липса на професионални,така и на личностни качества или техния недостиг,необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа,съставляваща трайно състояние на работника или служителя,което следва да се преценява от работодателя конкретно за всеки случай и по отношение на конкретни качества, които липсват на работника или служителя,като последните са съобразени с длъжностната характеристика и пораждат неизпълнението на конкретни задължения.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „Б”Е. гр. С. в писменото си становище моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2,приема следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С депозираната пред съда искова молба,ищецът Й. Р. твърди,че е бил назначен,по силата на сключен трудов договор №0060-29/2006г. от 03.07.2006г., с ответното дружество-работодател,на основание член 70 ал.1 от КТ,на длъжност „М”,с място на работа „Б”Е. ,регион С. З. ,ФЦ гр. К.,който договор съгласно член 71 ал.2 от КТ е окончателно сключен към 03.01.2007г.
Със заповед №00-60-174 от 19.09.2007г. на Г. изпълнителен директор и изпълнителния директор на ответното дружество,на основание член 328 т.5 от КТ във връзка с член 326 ал.2 и член 220 ал.1 от КТ, трудовият договор между ищеца Р. и ответника”Б”Е. е прекратен,по инициатива на работодателя,поради липса на качества,изразяващи се в липса на ръководни умения,липса на мотивиране на служителите,липса на предприемчивост,липса на качества за прилагане на добрите банкови практики и др.,довели до липса на организация между поделенията на клона,трайно влошаване на кредитния портфейл и трайно неизпълнение на плановите показатели на финансовия център,която заповед му е връчена при отказ на 28.09.2007г.,подписана от двама свидетели. Ищецът навежда доводи,че горепосочената заповед е незаконосъобразна,тъй като му е връчена по време на разрешен отпуск по болест и с това е нарушена императивната разпоредба на член 33 т.4 от КТ,същата е немотивирана и се иска да бъде отменена като незаконосъобразна и се признае уволнението на ищеца за незаконно,както и последният да бъде възстановен на длъжността,която е заемал преди уволнението и му се присъди обезщетение по член 225 ал.1 от КТ за времето ,през което е останал без работа за периода от 28.09.2007г. до 21.11.2007г.,в размер на 2000 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Издадената от работодателя заповед,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца,основава мотивите си на изложеното по констатации,направени по докладна записка изх. №2383/29.08.2007г.,оформена като предложение то П. П. ,главен регионален мениджър на ответното дружество,регионален център гр. С.. Основанието за прекратяване на сключения трудовия договор между страните е посочената разпоредба на член 328 т.5 от КТ,според която работодателят може да прекрати трудовия договор при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата,при което в тежест на работодателя е да установи липсата на тези качества у работника или служителя. Освен горепосочената докладна записка-предложение за прекратяване на трудовия договор на ищеца,по делото е приложен баланс по продукти за месец декември 2006г. и месеците юни и септември 2007г. на ФЦ Кърджали. По делото е била изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Г. Д. Д. ,със поставените от съда задачи,свързани със заявената претенция по член 225 ал.1 от КТ.
ВКС намира,с оглед трайно установената съдебна практика,че законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание член 328 ал.1 т.5 от КТ,освен задължението на работодателя да посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя,за да изпълнява ефективно възложената му работа,които последният не притежава,като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Видно от данните по делото и приложения опис на документите,съдържащи се в трудовото досие на ищеца Й. М. Р./лист 62-128 от делото/ по същото изобщо липсва длъжностна характеристика за длъжността”мениджър на финансов център”клон Кърджали,която ищецът е заемал преди уволнението. Следователно,не са налице изискванията,които трябва да се съдържат в тази длъжностна характеристика,съответно съставена от работодателя и подписана от назначения от него работник или служител,за да може реално да се прецени наличието на какви качества и какви професионални умения се изискват за справяне на възложената в случая на ищеца работа,за да е налице възможността,дадена на работодателя да направи конкретна преценка, за всеки отделен случай за липсата на конкретни качества за справяне с възложената работа,които съответно да посочи в заповедта за уволнение. Само по себе си,установеното безспорно по делото обстоятелство,че за длъжността,която ищецът е заемал липсва съставена и приета по съответния ред длъжностна характеристика,води до незаконосъобразност на постановеното с атакуваната заповед уволнение,защото липсват задължителни критерии за изискваните качества,които следва ищецът да притежава,за да може по пътя на пълното доказване от страна на работодателя-ответното дружество да се установи тяхната липса,при което сключения трудов договор би могъл да се прекрати правомерно на посоченото основание от КТ. Ето защо,касационният съд намира,че атакуваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени,като се признае за неправомерно уволнението на ищеца.
Във връзка с претенцията на ищеца на основание член 344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с член 225 ал.1 от КТ,с оглед горните изводи на съда относно незаконността на уволнението и наличието на доказателства по делото-писмо-справка на НАП-ТД Кърджали/лист 145 от делото/,че за периода от 27.09.2007г. до 21.11.2007г. ищецът няма регистрирани трудови договори ,следващи процесния,касационният съд приема,че същата е основателна. Съгласно заключението на вещото лице Г. Д. ,размера на брутното трудово възнаграждение,което би получил ищцецът Й. М. Р.а за периода,определен,с оглед приключване на отпуска поради временна нетрудоспособност на ищеца,а именно от 04.10.2007г. до 21.11.2007г.,същото би било в размер на 2 103,60 лева,в който размер следва да се уважи иска и съгласно допуснатото изменение на иска на основание член 116 от ГПК/отм/-от сумата 2000 лева на сумата 2103,60 лева,ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на основание член 78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат от ответното дружество направените по делото разноски които възлизат на 200 лева за всички съдебни инстанции, а по отношение на дължимите държавни такси и разноски по делото,общо в размер на 294,21 лева по сметка на ВКС.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решение №143/18.08.2008г. на Кърджалийски окръжен съд,постановено по гр.д. №133/2008г. по описа на същия съд и вместо него постанови:
ПРИЗНАВА уволнението на Й. М. Р.,осъществено със З. №00-60-174/17.09.2007г. на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на „Б”Е. гр. С. за незаконно и
ОТМЕНЯВА заповед №00-60-174/17.09.2007г. на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на „Б”Е. гр. С.,с която на основание член 328 ал.1т.5 от КТ е прекратено,считано от 28.09.2007г.,трудовото правоотношение с Й. М. Р. от гр. К..
ВЪЗСТАНОВЯВА Й. М. Р. на предишната му работа-„М” на Ф. център гр. К.,регион С. З. на „Б”Е. гр. С..
ОСЪЖДА „Б”Е. гр. С. да заплати на Й. М. Р.а сумата от 2 103,60 лева/две хиляди сто и три лева и 60 ст./,представляваща обезщетение за периода от 28.09.2007г. до 21.11.2007г.,времето през което същият е останал без работа поради незаконното уволнение,ведно със законната лихва за забава,считано от 21.11.2007г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Б”Е. гр. С. да заплати на Й. М. Р. от гр. К. сумата 200 лева/двеста лева/разноски по делото,представляващо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б”Е. гр. С. да заплати по сметка на В. касационен съд С. сумата 246,21 лева/двеста четиридесет и шест лева и 21 ст/ държавни такси и разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: