О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 483
гр.София, 18.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4693 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 2017 г. – аргумент от § 74 от преходните и заключителни разпоредби на изменението.
Обжалвано е решение № 1887/ 22.03.2017 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 13 686/ 20.08.2016 г. по гр.д. № 45524/ 2015 г. на Софийски районен съд, е осъдил Столична община да заплати на Д. П. С. на основание чл. 49 ЗЗД сумите 2 487.18 лв. и 10 000.00 лв. – обезщетения съответно за имуществените и неимуществените вреди от виновното неизпълнение на нормативното задължение на Столична община да почиства от лед и обезопасява улиците на своята територия като част от техническата инфраструктура, публична общинска собственост.
Решението се обжалва от Столична община (СО) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност, а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материалноправен. Процесуалноправният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, когато са в причинноследствена връзка с неизпълненото нормативно задължение. Материалноправният е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, а касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно, защото е необосновано и в нарушение на чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК).
Ответникът по касация Д. П. С. не взема становище по сочените основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но възразява, че решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет в осъдителната част за обезщетението за неимуществени вреди. В частта по пресъденото обезщетение за имуществени вреди въззивното решение е по иск с цена до 5 000 лв., попада в забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, а в тази част касационната жалба не следва да се разглежда по същество. В допустимата част е подадена при надлежна процесуална легитимация. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба (в допустимата част), но макар повдигнатите въпроси да имат претендираното значение, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради липсата на соченото общо основание за това от чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията са следните:
За да уважи потвърди първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части, въззивният съд е приел, че като собственик на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната системата, ответникът има нормативно задължение през зимния период да почиства от лед и да обезопасява улиците на територията на СО. От своето задължение СО не е освободена, само поради това, че през зимата на 2014/ 2015 г. е възложила с договор поддръжката на Д. „Т. С. Изток“. И след сключване на договора контролът върху изпълнението на нормативното задължение е на СО. Поради това въззивният съд е приел да има основание да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на СО по чл. 49 ЗЗД за вредите от това, че на 09.01.2015 г. около 21.10 ч. на заледен и необезопасен участък от кръстовището на ул. „5049“ с ул. „5050“ в Район Искър Д. С. се е подхлъзнала и си е счупила десния крак. По направено възражение за съпричиняване е изключил материално-правните предпоставки на предвиденото в чл. 51, ал. 1 ЗЗД и е пристъпил е към обсъждане на онези обстоятелства, които са установени по делото, намират се в причинна връзка с неизпълненото нормативно задължение и са от значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивният съд е съобразил, че към инцидента Д. С. е на 34 години. Съобразил е преживения стрес от това, че е настъпил в тъмната част на деня, а болката от удара върху леда и счупения крак е била толкова силна, та когато свидетелят П. Й., с когото пострадалата живее на съпружески начала, се отзовава на обаждането й и отива да й помогне, я заварва в безпомощно състояние, стенеща и в невъзможност да се изправи сама. В резултат на падането ищцата чупи двете кости на дясната подбедрица в долната част. Откарана е в „Пирогов“, където при изключително интензивни болки се налага да чака 4-5 часа, докато бъде приета за преглед. Настанена е за лечение в травматологичното отделение, където остава 7 дни. Направени са й две оперативни интервенции, изразяващо се в открито наместване на счупването на двете кости и фиксиране на костните фрагменти с винтове. При изписването по лекарска препоръка приема медикаменти с цел предотвратяване на тромботични усложнения. Въззивният съд е съобразил допълнителните притеснения и опасения на ищцата поради това. Възстановяването е продължило 7-8 месеца, през който период Д. С. е нетрудоспособна. През първите 2-3 й е забранено да стъпва на оперирания крак, а тя се придвижва с патерици. В следващите 3 месеца е започнало дозирано натоварване на оперирания крайник и постепенно премахване на едната, а после на другата патерица. Въззивният съд е съобразил преживените болки и страдания от Д. С., продължителния период на възстановяване, свързан със значителните неудобства и притеснения от пречките при придвижване, необходимостта от допълнителна помощ, възможните усложнения. Съобразил е ограниченията в ежедневието, социалната изолация, включително това, че към момента на прегледа тя не е напълно възстановена, а се налага следваща оперативна интервенция, за да се отстранят металните плаки в глезенната става поради опасността от разрязване на кожата. При съвкупната преценка на всички обективно проявените обстоятелства, установими от събраните по делото доказателства, обсъдени в тахната съвкупност, въззивният съд е определил обезщетението от 10 000 лв. за адекватно на претърпяните неимуществени вреди, които имат за причина неизпълненото нормативно задължение на СО. Приел е за неоснователна въззивната жалба на СО срещу първоинстанционното решение, с което е бил определен същия размер по справедливост.
Следователно са обуславящи повдигнатите материално-правен и процесуалноправен въпрос, но начинът, по който въззивният съд ги е решил, не противоречи, а съответства на постановлението, на които касаторът се позовава. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на обстоятелствата, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а изложените за това мотиви е базирал на събраните по делото доказателства. Съобразил е особеностите на конкретния случай. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото разрешение е в съответствие с онези мотиви, които инстанцията по съществото на правния спор дължи откъм установяването на основанието на гаранционно-обезпечителната отговорност на СО, предвидена в чл. 49 ЗЗД и онези обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат и разноските пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Столична община срещу решение № 1887/ 22.03.2017 г. по гр.д. № 15 344/ 2016 г. на Софийски градски съд в осъдителната част по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за сумата 2 487.18 лв.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в осъдителната част за сумата 10 000.00 лв. по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК да заплати на Д. П. С. ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване в първата си част от Столична община с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчване на преписа, а в останалите части е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.