1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 04.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 986/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.Ст.С.- пълномощник на К. Г. К. и С. Г. С., против въззивно решение № 343 от 18.03.2010 г. по гр.д.№ 1684/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1577/23.05.2007 год. на Варненски районен съд,постановено по гр.д.№ 5234/2005 год.С последното е отхвърлен искът на касаторите против Х. Г. И. и М. Л. И. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху поземлен имот № 400 по ПНИ на с.о.”З.”,гр.В.,с площ от 783 кв.м.,твърдян като придобит по силата на наследствено правоприемство от Г. И. Т.,б.ж. на [населено място],починал на 8.01.1995 год.,а от него по реституция с Решение от 22.11.1994 год. по адм.д.№ 128 А/1994 год. по описа на В..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за допуснати процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения ревандикационен иск.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК.Според касатора въззивното решение противоречи на трайната съдебна практика на ВКС във връзка с материалноправния въпрос „относно правилното прилагане и допустимостта на иска по чл.108 ЗС”.За да обоснове наличието на това основание излага доводи по същество на съдебния спор и собственото си разбиране във връзка с това как следва да бъдат разглеждани спорове между реституиран собственик и ползвател.Цитира решения на ВКС по такива спорове,които касаят различна фактическа обстановка.Поддържа,че е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК като сочи ,че е налице произнасяне по процесуалноправен и материално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона.Не формулира такъв въпрос,а обосновава наличието на това основание излагайки собствените си фактически изводи,на база събрания по делото доказателствен материал,каквито изводи не са били приети за установени от въззивния съд.Поддържа довод за неправилност на решението поради несъобразяване на въззивния съд със забранителната разпоредба на чл.42 З..
Ответниците Х. Г. И. и М. Л. И. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взимат становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.Претендират разноски за касационното производство в размер на 300 лв.,платени с платежно нареждане.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.В настоящият процес ищецът е следвало да докаже главно и пълно своето право на собственост на твърдяното от него придобивно основание, а именно наследствено правоприемство от Г. И. Т.,б.ж. на [населено място],починал на 8.01.1995 год.,а от него по реституция с Решение от 22.11.1994 год. по адм.д.№ 128 А/1994 год. по описа на В..След анализ на събраните доказателства съдът е обосновал извод ,че не е установено несъмнено каква е притежаваната преди отчуждаването земя на Г. И. и разположението й спрямо отчуждената част от имот пл.№ 444.Приел е,че имотът на наследодателя на ищците не е индивидуализиран в отчуждителното производство с точните му граници и липсват данни – протокол от 09.05.1962 год.на комисията по ПОИДОН при Г. – В.,въз основа на които да се обоснове извод дали имотът е бил отчужден изцяло с площта от 1 000 кв.м.или частично,както и дали претендираният ПИ № 400 попада в границите на отчужденото и притежавано лозе от Г. И..Доказана е замяната с имотът собственост на Х. М. срещу предоставен друг имот с площ от 1300 кв.м.,при граници различни от имота по нот.акт № ../… год.Части от имота са прехвърлени на С. Г. през 1978 год. и на Х. Г. 1979 год.Имот № 400 е вписан на ответника в регистъра към плана,а от заключението на експертите е установено,че частично попада в границите на стар имот № 444.Въз основа на горното е обосновал извод,че ответниците са доказали основанието на своето владение върху процесния имот. Съобразно приетото е отхвърлил иска като неоснователен.
При така изложените мотиви на въззивният съд не може да се обоснове извод,че са налице поддържаните основания по чл.280 ,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационна проверка.Съображенията за това са следните:
Не се обосновава наличието на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване.Аргументацията за наличието на основанието по т.1 и т.3 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и несъгласието с извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, доводите за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая касаторите изобщо не са формулирали правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК.Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно изхода на спора разноски на касаторите не се следват,но същите следва да заплатят на ответниците сторените такива в доказания размер 300 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 343 от 18.03.2010 г. по гр.д.№ 1684/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд .
ОСЪЖДА К. Г. К. и С. Г. С. да заплатят на Х. Г. И. и М. Л. И. разноски за настоящата инстанция в размер на 300 /триста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: